A Brand New Me: Aretha Franklin With The Royal Philharmonic Orchestra – романтична версия на суровия ритъм енд блус в хитовете на Арита Франклин

A Brand New Me: Aretha Franklin With The Royal Philharmonic Orchestra – романтична версия на суровия ритъм енд блус в хитовете на Арита Франклин

Think, I Say a Little Prayer, Until You Come Back To Me (That’s What I’m Gonna Do), (You Make Me Feel Like) A Natural Woman, Respect – песните на Арита Франклин от 60-те разпознаваме като хитове и в днешната епоха – те са със запомнящи се мелодии, наситени до предел с непознаващия ограничения глас на Арита Франклин, пълни с енергия. Никоя от тези характеристики не е подвластна на времето, затова и днес песните звучат като чисто нови, каквото е и заглавието на новия албум, свързан с изкуството на Арита Франклин. В A Brand New Me британските продуценти Ник Патрик и Дон Рийдман влагат идеята за преоткриването.

След огромния успех на първия албум, в който те разполагат гласа на Елвис Пресли върху мащабния звук на Кралския филхармоничен оркестър, а след това още веднъж правят същото (трета среща предстои на 24 ноември с коледен албум), сега те посягат към творчеството на Арита Франклин. И ако Краля на рокендрола отдавна не е сред нас и е естествено творчеството му да търпи и дори да търси различни интерпретации, стига да са в рамките на добрия вкус, то Кралицата на соул музиката, слава Богу, е тук, сред нас и явно одобрява този проект, ако съдим по това, че не е възразила срещу него.

„Песните на Арита Франклин от 60-те години носят силно усещане и са преизпълнени с душа, но днес им липсва съвременна интерпретация – какво можеш да изградиш със симфоничен оркестър върху поставената от нея основа.“ – обяснява копродуцентът Дон Рийдман. Ръководителят на Кралския филхармоничен оркестър Джеймс Уилямс ни предлага сравнение с пейзаж от природата – като го погледнеш от друга точка, той си остава същия, но го виждаш различен.

Единият начин да се гледа на албума е да се капитализира славата на Арита, а другият – да се отнесем към A Brand New Me като пълноценен творчески продукт. Лично аз предпочитам второто.

През 60-те години във времена на борби Арита Франклин изпява тези песни със сурова сила, каквато е била нужна на обществото, затова и то ги е прегърнало. Днес повече от всичко имаме нужда от спокойствие и нежност, не толкова да се борим, колкото да се съберем в себе си и с общността. Новият албум със стари песни извежда на преден план мелодичността и хармонията. Така и тогава, и днес песните на Арита Франклин са в максимална полза за своите слушатели.

От друга страна екипът се стреми и в повечето случаи успява да създаде прекрасен творчески продукт – новите аранжименти са съответстващи на духа на оригиналите, изпълненията на Кралския филхармоничен оркестър са безукорни, записите са направени в прочутото студио „Аби роуд“ в Лондон, а групата на беквокалистките е водена от носителката на „Грами“ Пати Остин, в нея участва и Ледиси, освен другите пет певици. Беквокалите са съществена част от създаването на този рафиниран продукт – и тук акцентът е върху музикалността. Ако в оригиналните записи те имат функцията да диалогизират, да внасят гласа на „обикновения човек“ в госпъл музиката и в ритъм енд блуса, то в новите версии само и единствено са в подкрепа на мелодичността и хармонията.

Това лято в интервю за Джаз ФМ Пати Остин ни разказа подробно за същността на работата си по този албум:

В албума пея беквокали, които заместват оригиналните. Не беше лесно! Едната от певиците бе Ледиси. Трябваше да направим точна реплика на беквокалите на Арита. Повечето навремето са изпълнени от Сиси Хюстън и Sweet Inspirations, с които тя работи дълъг период от време. От нас се искаше точно копие на изпълненото от тях – но някои неща не са изпети вярно, а други не са в такт. Тогава са записвали по различен начин – всички са били на живо в студиото. Така че трябваше да възпроизведем нещата не както е вярно, а както е било изпято грешно навремето. Трябваше буквално да изпълним с цял симфоничен оркестър онова, което първоначално е било изпято с ритъм секция. Направо непосилно! Все едно да боядисаш „Боинг 747“ с тампон за уши. (Показва на живо как би изглеждало това и се смее на абсурдността.) Но така се забавлявахме! Беше много весело! Изпяваме нещо, което звучи прекрасно, наслагваме го и откриваме, че то изобщо не съответства на оригинала. Хайде обратно в студиото!

И още нещо много забавно! Оказа се, че само си мислим, че знаем какво пеят беквокалистките в тези велики златни хитове... Нищо подобно! Ако трябва да изпълним... (Пее.) Мислим, че към гласа на Арита... (Пее.) Партията на беквокалистките е... (Пее.) Това си мислим, това сме запомнили. Е, не е това! Нещо съвсем друго е. Съвсем различни ноти, съвсем други думи... Хайде сега да видим какъв е текстът, какви са нотите, защото сме изпели нещо съвсем друго. Слушаш и си мислиш, че си сигурен, че си чул нещо... Толкова пъти ни се случи!

Критиките към новия албум с песните на Арита Франклин са свързани с евентуалната комерсиална цел на неговите създатели и с отсъствието на вокалистката от творческия процес. Ако първото изобщо не е лошо, стига резултатът да е добър, то второто е съвсем обяснимо – веднъж създадено, произведението на изкуството не се нуждае от коментар – обсъжда се само неговото въздействие. Така и самият копродуцент Ник Патрик обяснява основата на своя подход: „Това е най-истинската връзка с един артист – реагираш спрямо емоционалното въздействие на гласа. Нищо не се размива в думи и обяснения. Пряко се свързваш с обекта, не го интерпретираш. Така реагирахме спонтанно спрямо начина, по който вокалите на Арита ни карат да се чувстваме. Страхотно! По този начин си най-близо до чувството, което тя е изпитвала, докато е пяла в студиото. Всичко е толкова емоционално и истинско, че просто реагираш – надявам се да сме успели да направим това по истински уважителен начин.“

В искреността на намеренията на продуцентите не можем да се съмняваме и поради още един факт – те подготвят следващото претворяване на велика музика – песните на Рой Орбисън. По предстоящия албум те ще работят със синовете на легендата, които и ще участват като музиканти в записите.

Дата на издаване: 10 ноември 2017 г. от Atlantic

  • Песните от A Brand New Me: Aretha Franklin With The Royal Philharmonic Orchestra звучат днес в „Джаз ден“ и „Следобедни импровизации“, както и в новото издание на Singin’ & Swingin’.