Нова, ентусиазирана среща между стари приятели с музиката на Zuco 103, нови дълбочини в изразяването на Петя Данкова, много радост на джем сешън с местни музиканти, споделяне на мъдрост от белгийския джаз вокалист Давид Линкс – това бе вторият ден на „Пловдив джаз фест“. Концертите продължават до края на седмицата в Дом на културата „Борис Христов“ и в Beе Bop Café, организатори са Мирослава Кацарова чрез „Блу Ем“, Община Пловдив и Общинска фондация „Пловдив 2019“, а Джаз ФМ сме медиен партньор и излъчваме фестивална програма от 9 до 11 ч. от мобилното ни студио в Дома на културата.
| Днес, 17 години след дебюта им с Outro Lado от 1999 г., те продължават по своя път, а стилът им в новата им продукция е все така модерен, градски и завладяващ. |
8 години след последната си продукция Zuco 103 ни представиха новия си албум Etno Chic, който споделиха с публиката на „Пловдив джаз фест“.
Още с първите песни на музикантите започнаха танците в залата.
По време на концерта си на „Пловдив джаз фест“ Zuco 103 представиха новия си албум Etno Chic под формата на цялостно танцувално шоу – с минимални паузи между песните, с ефектно осветление, което почти през цялото време оставяше ставащото на сцената в загадъчна сянка, но подчертаваше енергията на музикантите. Това бе програма, специално създадена за огромно парти на голяма клубна сцена, която в уютната зала на Дом на културата „Борис Христов“ направи връзката между празнуващата публика още по-близка.
Минаха години, откакто за последно ги слушахме на живо в България. Днес Zuco 103 са едновременно същите и различни.
Същите, защото отново са на ръба на актуалната музика и в пика на настроението на публиката, но различни, защото постигат това с малко повече рок в своята музика и доста повече електронни семпли, с които сръчно боравят.
Същите, защото правят музика с все толкова много енергия, но различни, защото с нея ги обикна и ново поколение любители на музиката и забавлението.
„Мисля, че просто сме мили хора. Много музиканти, с които свирим, също казват, че атмосферата в групата ни е страхотна и според мен това се дължи на факта, че ние просто сме такива хора. Разбираме се много добре. Когато излезем на сцената, даваме всичко от себе си. Музиката е нещо свещено за нас.“ – каза в интервю за Джаз ФМ Щефан Крюгер, барабанистът на състава. С него и с вокалистката Лилиан Виейра разговаря Таня Иванова:
Осем години разделят предишния ви албум от вашия нов проект Etno Chic. Какво се случи с групата за тези осем години и защо решихте, че сега е подходящият момент да издадете нова музика?
Щефан: През това време бяхме на турнета, свирихме на живо и всеки от нас организираше странични проекти с различни музиканти, записвахме и правихме проекти на Zuco 103 с други музиканти. Etno Chic е първият албум, който излиза след тези пет, шест години на записване и писане на нова музика.Необходима ли ви е спонтанност, за да запишете албум или е нужно да узреят нещата?
Лилиан: Мисля, че си позволихме това да отнеме толкова дълго време, защото нямаше никакъв натиск да създаваме нова музика и затова си позволихме повече време.Групата е създадена, ако не се лъжа, преди около 17 години. Тя събира музиканти с различен произход. Кои бяха ценностите, които ви обединиха и какво ви сплоти като музиканти през всичките тези години? Какво направи връзката ви още по-здрава?
Щефан: Наистина сме с различен произход, но за нас това няма никакво значение. Ние сме различни хора, които са обединени от музиката, която правим. Когато погледнете обложката на новия ни албум, ще видите едно знаме. Това знаме е Zuco. Няма никакво значение откъде идваш – това са нашите личности, обединени в едно. Знамето казва всичко.Един въпрос специално към Лилиан. Миналата година на „Пловдив джаз фест“ имахме удоволствието да слушаме една друга певица от Бразилия – Розалия де Соуза, която не живее в Бразилия, а в Италия. След своя великолепен концерт тя се включи в джем сешън и тогава изпя няколко песни от своята родина. Дадох си сметка колко са важни корените, че всъщност няма значение човек къде живее по света, ние винаги ще бъдем свързани с корените си. Вие оставате свързана с корените си, въпреки че живеете в Европа. По някакъв начин бяхте ли сигурна, че тези корени ще дадат такова отражение върху музиката, която правите, или нещата се случиха изключително спонтанно?
Лилиан: Когато живееш в Бразилия, си просто още един бразилец, но когато излезеш извън страната, тогава наистина корените започват да имат значение. Най-силно влиянието на корените се усеща, когато не живееш в родината си. Това за мен е всичко. Ако сега умра и трябва да избера къде да се преродя, отново ще се върна в Бразилия.Много хора свързват музиката на Zuco 103 с доброто настроение. Как постигате този баланс между забавление и качество?
Щефан: Мисля, че просто сме мили хора. Много музиканти, с които свирим, също казват, че атмосферата в групата ни е страхотна и според мен това се дължи на факта, че ние просто сме такива хора. Разбираме се много добре. Когато излезем на сцената, даваме всичко от себе си. Музиката е нещо свещено за нас.
Лилиан: Познаваме се от толкова много време и наистина обичаме да свирим заедно, страхотно е, когато сме на сцената, даваме нещо на хората и получаваме нещо в замяна. Музиката се превръща в чиста енергия, която излиза от нас и се връща обратно от публиката.И един последен въпрос. Имате много почитатели в България. Това не е първият ви концерт тук. Завръщате се отново в нашата страна, а също така знам, че поддържате близки взаимоотношения с български музиканти, имате български приятели, познавате и някои български журналисти. Това кара ли ви да се чувствате сякаш сте вкъщи, когато сте в България?
Лилиан: Разбира се! Първият контакт с български изпълнител беше преди няколко години, когато направихме проект заедно с Янка Рупкина, също така познавам Петър Дундаков...И Краси Генова, която е известна българска журналистка, и с която сте приятели...
Лилиан: Ние винаги се връщаме с удоволствие. Чувствам се като у дома си тук.
- Интервюто на Таня Иванова с Лилиан Виейра и Щефан Крюгер от Zuco 103 можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
Вторият концерт за вечерта в Bee Bop Café ни срещна с музиката на Петя Данкова. Възхищение буди нейната смелост да търси и да намира нови неща в себе си, които искрено да споделя с публиката. Тя има всички съставки на добрия музикант: обича да пее, има мощен глас, в чиито оттенъци са аренби, соул и рок музиката, непринудено си партнира с инструменталистите – Мирослав Иванов /китара/, Радослав Славчев – Riverman /бас/, ТромБоби /тромбон/, Васил Вутев /ударни/. Всички те се насърчават взаимно за собствено удоволствие и за радост на публиката.
Петя Данкова и Мирослав Иванов
Инструменталистите, въодушевени от направеното заедно, останаха на сцената, за да ни отведат към джем сешъна, в който се включиха местни музиканти.
Петя Данкова е трогната от цветята, поднесени й от Мирослава Кацарова
Джем сешъна поведе Мирослав Турийски. Добре познат в джазовата общност, днес той е един от водещите ни пианисти и преподава в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Известен със своето чувство за хумор и спонтанни остроумни реакции, той хвана музиката за ръка и двамата се затичаха в пъргавото му свирене. Усмихваха се на света наоколо, радваха се, после поседнаха и съзерцаваха. Сцената привлече певицата Едит за едно изпълнение.
Джем сешън, на сцената пее Едит
Когато всичко изглеждаше, че е приключило... Джем сешънът внезапно продължи, а Лилиан Виейра от Zuco 103, която досега само слушаше, излезе на сцената, за да пее.
Щастие за нея, за музикантите, за публиката.
Вечерта завърши там, където утрото започва...
Своите дълбоки познания за музиката и своя сериозен опит предаде на майсторски клас с млади музиканти белгийският джаз вокалист Давид Линкс. Той е артист с неизчерпаема енергия, който живее и диша с музиката. „Аз обичам да доставям удоволствие на публиката, обичам публиката, но не бих правил музика, за да се харесам на публиката.” – каза Давид Линкс в интервю на Таня Иванова. Той постепенно се налага на световната музикална сцена, започнал да пее професионално през 80-те години на миналия век. Тогава джазът не е бил толкова популярен, а европейските артисти трудно достигат до вниманието на публиката – в тази среда Давид Линкс не прави опити да се пригоди към очакванията, за да бъде харесан. „Ти можеш или да пееш, или не. Това е. Това е основното. Първоначално не си особено ценен от комерсиална гледна точка. В началото трябваше да правя моя музика, да пиша мои текстове, да създавам мои песни. Но фактът, че изхождам от тази стара традиция, и всички тези хора, които срещнах – Ела Фицджералд, Бети Картър... Срещнах тези хора още от малък. Срещал съм се със Сара Вон, пял съм с Марк Мърфи. Най-добрият начин, по който можеш да отдадеш уважение на традицията, е да я продължиш, а не да останеш затворен в нея.“ – казва Давид Линкс. И посочва примера на Майлс Дейвис: „Погледнете Майлс, той е бил критикуван през целия си живот. Той е изградил дълбока връзка с публиката си, връзка, която аз бих искал да имам. Никога не е правил компромиси. Той е променял музиката 7 или 8 пъти. Но много музиканти са го критикували, много журналисти. Истинските хора, за които свириш, са твоята публика, не са музикантите или журналистите.“ За своята публика Давид Линкс пише собствена музика, създава текстове, изгражда репертоар: „Сега съм свикнал, но в началото беше плашещо. Защото, когато излезеш пред публиката, тя не слуша нещо, което вече е чувала, тя не познава песните ти, така че енергията трябва да бъде много силна, трябва да светиш с вътрешна светлина. Трябва да бъдеш много уверен в себе си, което в някои дни е лесно, но в други не е. Но въпреки че не е лесно, има хора, които вървят по своя път.“ – каза Давид Линкс в интервюто си по Джаз ФМ, което скоро ще представим в програмата и на сайта ни.
Давид Линкс по време на майсторския клас
Тази вечер Давид Линкс ще пее с Георги Корназов в програма, посветена на Кени Уилър. Срещата между двамата е по инициатива на българския тромбонист, а вокалистът не само е познавал Кени Уилър, не само са били приятели, но дори е работил с него преди 20 години. Плановете им да запишат албум обаче са останали неосъществени. „Ще бъде празник с музиката на невероятния човек, който беше Кени Уилър. Това е една от причините, поради която приех поканата, защото Кени беше мой добър приятел и неговата музика е като документ за случващото се в съвременния джаз. Кени правеше своята музика. Той беше от Канада – канадец, който живее в Европа, беше гражданин на Европа и правеше своята музика. Той не се опитваше да следва каквито и да е правила. Това е, което той правеше.“ – казва Давид Линкс пред Джаз ФМ за предстоящото събитие. Той споделя колко много обича музиката на Кени Уилър и текстовете на Норма Уинстън, която определя като своя много добра приятелка.
- Обявяване на резултатите от младежки джаз конкурс
- Връчване на наградата за цялостен принос на Огнян Видев
- Концерт на Георги Корназов с музиката на Кени Уилър. Специален участник: Давид Линкс
- Концерт на Камелия Тодорова и Ангел Заберски
- Джем сешън
Пълната програма за целия фестивал и подробности за участниците можете да намерите тук.
Как премина първият фестивален ден разказваме тук.
Снимки: Евгени Димитров от фотографска агенция „Булфото“, без последната – на Давид Линкс по време на майсторския клас: Весела Венчева
Превод на интервюто с музикантите от Zuco 103: Никола Тодоров
