„Камшичен удар“ (Whiplash) на режисьора Деймиън Чезъл се превърна в един от най-обсъжданите и награждавани филми на 2014 г. Успехите започнаха на Международния фестивал Сънданс, когато лентата спечели Голямата награда на журито и Наградата на публиката. До този момент сред признанията са още десетки отличия, в това число „Златен глобус“ и три Награди на Британската филмова академия. „Камшичен удар“ има 5 номинации за „Оскар“, сред които и в категорията за най-добър филм. Церемонията по връчването на 87-те награди на Американската киноакадемия ще се проведе на 22 февруари в Dolby Theatre в Лос Анджелис.
У нас „Камшичен удар“ беше показан за първи път през октомври миналата година в програмата на фестивала So Independent. В главните роли са Майлс Телър (Андрю) и Дж. К. Симънс (Терънс Флетчър). Анотацията на филма гласи следното: Андрю, обещаващ 19-годишен барабанист в манхатънско музикално училище със свирепа конкуренция, изобщо не иска да бъде просто музикант. Андрю непрестанно се стреми към съвършенство, репетирайки всекидневно, докато ръцете му буквално започнат да кървят. Напрежението да бъде най-добрият нараства неимоверно, след като Андрю е избран за участие в училищния оркестър, дирижиран от известния със строгостта си Терънс Флетчър. Този брутален музикален преподавател не би се спрял пред нищо, за да извади максимума от потенциала на учениците си. Под безмилостните инструкции на Флетчър Андрю започва да преследва перфектност на всяка цена - дори с цената на човечността.
За мнозина от зрителите отношенията между амбициозния ученик и неговия брутален преподавател се превърнаха в истинско филмово зрелище. За голяма изненада на хилядите зрители, които изразиха възторга си, филмът беше остро критикуван от феновете на джаза. Те определиха „Камшичен удар“ като нереалистичен, с изкривен поглед към музиката, която обичат и смешен, но не в смисъла на забавен. Самият режисьор и сценарист Деймиън Чезъл е бил джаз барабанист в гимназията и твърди, че мотивите му за създаването на лентата са лични – той е имал учител с подобни черти като Флетчър. В едно интервю Чезъл дори казва, че джазът може да бъде „много враждебен тип музика“.
На противоположното мнение са мнозина фенове, критици и джазови специалисти, които оприличават филма на карикатура, изобилстваща от грешки в техниките на свирене и пропускаща да пресъздаде радостта от този жанр. Атаката е подета от Ричард Броуди от The New Yorker, който казва: „Самата идея на филма за джаза е гротескна и нелепа карикатура.“ Според Джон Нюи, редактор на списанието Jazzwise: „Това е един изкривен, ретрограден портерет на джаза.“ По-нататък той казва: „Тук става дума за тормоз, не за джаз. Портретът на джаза във филма е малко разочароващ… Надявам се, че това няма да отблъсне допълнително хората от джаза, и без това битката е достатъчно тежка. Ние винаги се опитваме да приобщим младите хора.“
Критикът от Chicago Reader Джей Ар Джоунс пише, че на хората, които обичат джаза филмът може да им се стори „обиден“. В своята статия, озаглавена „Камшичен удар: джазовият филм, който няма нищо общо с джаза“, той не пропуска да обясни на какъв принцип функционира един оркестър: „Но ако някога сте свирили в група, вие знаете, че ключът към това тя да работи добре е да слушате другите музиканти, не да се опитвате да ги надвиете. Джаз музикантите, които познавам, могат да бъдат изключително взискателни като Флетчър, но добрите музиканти разбират, че щедростта и приятелското отношение са неразделна част от големия ансамбъл, както и че най-лесният начин да разбият групата е да превърнат нещата в състезание на егото...“
Ричард Уилямс, автор на блога thebluemoment.com пише за главния герой в „Камшичен удар“: „Него го учат да свири студена, безчувствена музика, която няма нищо общо с джаза, както аз го разбирам.“ В края на своя текст Уилямс казва още: „Но Чезъл вкарва толкова много абсурдни и мелодраматични обрати в своя филм, че, както други вече казаха, до голяма степен „Камшичен удар“ е като джазова версия на филмите „Офицер и джентълмен“ и „Роки“, така че аз не мога да приема историята сериозно. Аз обаче се отнасям сериозно към начина, по който този филм представя джаза на кино аудиторията.“
В дебата за филма „Камшичен удар“ се включва и басистът Петър Славов, който живее в Ню Йорк. Във фейсбук той написа: „Страхотен актьор (визирайки Дж. К. Симънс), комично нереалистичен филм, ужасен саундтрак.“ По-късно Пепи поясни: „Тук всички музиканти се смеем на този филм, но за много хора той е прозорец към един непознат за тях свят.“
В края на миналата година в интервю на Шон Джей О‘Конъл от медийната компания KCET, барабанистът Питър Ърскин беше поканен да сподели какво мисли за филма на Деймиън Чезъл „Камшичен удар“ от позицията си на един от най-известните барабанисти в света, от една страна, и, от друга, на преподавател в USC's Thornton School of Music. Питър Ърскин започва професионалната си кариера като тийнейджър, работейки 3 години с легендарния Стан Кентън преди да се присъедини към знаменитата група на Джо Завинул Weather Report, където свири заедно с Джако Пасториус. Той остава във формацията 5 години и записва 5 албума с тях преди да се отдаде на изключително успешна звукозаписна кариера, която включва участие в над 600 албума.
На въпроса дали някога е срещал брутален бенд лидер като героя на Дж. К. Симънс, Питър Ърскин отговаря: „Свирил съм под палката на много взискателни диригенти, както и под критичния поглед на някои бенд лидери с доста тежък характер. Винаги съм получавал по равни количества похвали и критики от страна на най-безпощадните от тях. Диригентът или фронтменът ще получат добри резултати само тогава, когато той или тя показват толкова любов или ентусиазъм, колкото дисциплина или издръжливост. Да се правиш на идиот в крайна сметка е самоунищожително що се отнася до музикалното образование: на първо място групата няма да реагира добре; второ, тези бенд лидери са анатема за другите преподаватели, които в крайна сметка, когато станат жури в музикален конкурс, ще се погрижат такива групи никога да не спечелят.“
Ето какво мисли Питър Ърскин за впечатленията, които може да остави филм като „Камшичен удар“ у широката общественост: „Разочарован съм, че зрителите няма да видят радостта от музицирането, която почти винаги е част от репетициите и представленията на големите оркестри. Музикантите правят музика, защото ТЕ ОБИЧАТ музиката. По мое мнение нищо от това не е показано във филма.“
Питър Ърскин не пропуска да каже и няколко положителни неща за „Камшичен удар“. Той смята, че Дж. К. Симънс в ролята на Терънс Флетчър се е справил много добре. Според него барабанистът, който е записал солата на главния герой, също е свършил много добра работа, но самият актьор Майлс Телър не се справя правдоподобно от гледна точка на техниката на свирене. Недоверие будят и сцените, в които музикантите в оркестъра гледат своя лидер с изплашени лица: „В джаза има прекалено много хора със свободен дух, за да търпят този вид поведение. Никога не съм виждал група да се държи така.“
Накрая Питър Ърскин коментира каква е основната задача на ръководителя на училищния бенд: „За да вдъхнови своите студенти и да получи най-доброто, тя или той трябва да дава най-много за музиката. Да, да вдъхновява и да внушава чувство за дисциплина и отговорност, но и да възнаграждава учениците за тяхната концентрация и добро свирене и да работят като екип. В същото време трябва да развива импровизаторската увереност и вяра в собствения почерк, като през цялото време увеличава речника и познанията за езика на тази музика. Това е, което се опитвам да правя в USC's Thornton School of Music, и аз знам, че моите колеги професори – Боб Минцер, Алън Паскуа, Патрис Ръшън и Крис Сампсън, правят същото. Не мога да си представя нашия декан Роб Кутиета с поведение като това във филма. Но, както казах: това е фантазия, това е Холивуд.“
