Музиката непрестанно присъства в ежедневието ни, дори когато не го забелязваме – рингтона на телефоните, аудиосъобщенията при известия на компютъра, кратките музикални теми в рекламите, радиото в колата, мелодиите, звучащи от детските играчки. Без значение дали я слушаме активно или пасивно, тя ни въздейства, влияе върху настроението ни, оформя светогледа и позицията ни и най-вече ни позволява да изразяваме себе си по един интересен и артистичен начин, обличайки емоциите в звуци, пречупвайки вътрешната ни сетивност през слуховъзприятието. Точно затова музиката не е предназначена само за една-единствена цел, а за много разнообразни начинания.
Ако трябва да се намери най-точното сравнение, то бихме могли да кажем, че музиката, до известна степен, е като храната. Има много различни видове ястия, всяко от които консумираме според вкуса, настроението и ситуацията. Понякога искаме да опитаме нови рецепти, да експериментираме, да се запознаем с кухнята на други култури, а друг път, когато сме уморени, просто искаме нещо познато и обичайно.
Чрез музиката можем да опознаем хората и да проследим как различните народи са се развили в историята. Защото ние използваме музиката, за да изразяваме себе си като личност, нашата култура, това, което подкрепяме и това, на което се противопоставяме, това, за което се борим, и това, което се опитваме да изкореним.
Музиката ни служи и като психологически метод, с помощта на който да добием представа за душевността и вътрешните преживявания на един човек. Дори за миг да пренебрегнем текста (при наличието на такъв) и стила на даденото произведение, можем да извлечем информация от инструментите, които са използвани (акустични, електрически), начина, по който са използвани (артикулация, динамика, техника, орнаменти), как са съчетани с други инструменти и най-вече – вокалното представяне на изпълнителя. Гласът, подобно на очите, е врата към душата на индивида – тоналността, леките пречупвания или колебания, регистъра, тембъра, всичко това е една характеристика на автора, която издава черти на характера.
Това, което прави музиката уникална е, че тя създава нещо, което не може да бъде оформено с думи или изображения, нещо по-задълбочено – чувство, което свързва хората, без значение къде се намират, защото тя пренася спомени, емоции.
Техническото определение на музика е човешки организиран звук, асоцииран с време, личности, места. И точно това я прави толкова неповторима и въздействаща – умението да пресъздаваш разнообразни аспекти на човешката природа и да дадеш възможност и повод за размисъл и опознаване на различни светове, защото всеки възприема произведенията по различен начин и извлича нещо свое собствено от тях. Музиката дава на хората разнообразни и доста наситени реакции относно интерпретацията на звука, историята, героите, метафоричния символен език.
За какво е музиката? За да свързва хората, да строи между тях връзка, която не може да се види или докосне, а само да се почувства. Без значение от стила или формата, почти всеки тип музика има естетическа стойност, защото само фактът, че създаваш музика, означава, че те е грижа.
Честит Международен ден на музиката!
