100 години от рождението на Ела Фицджералд и на Телониъс Монк отбелязаха двата концерта в първия ден на „Пловдив джаз фест“. Преди това деца пяха джаз сред фотографиите на музикални знаменитости, а след основните концерти късно вечерта джемсешън събра почитателите в Bee Bop Café. „Пловдив джаз фест“ се организира от Blue M на Мирослава Кацарова съвместно с Общинска фондация „Пловдив 2019“. Джаз ФМ е медиен партньор. Разговорите ни с Джейсън Моран, Хилда Казасян, Мирослава Кацарова и Кирил Велчев от Общинска фондация „Пловдив 2019“ можете да откриете тук.
„Правя музика, която да достигне до ушите на слушателя, но да не обижда музикантите.” – така обяснява философията на своето изкуство Телониъс Монк в подготовката за свой концерт през 1959 г. Монк е създателят на бибопа – течение в джаза, на което първоначално дава името „бип боп”.
На основата на този концерт Джейсън Моран създава програмата In My Mind: Monk, която няколко години с огромен успех представя по света и която изпълни и тук, в България, за да ни илюстрира няколко свои важни открития за музиката. А те са: музиката е език, нашите думи са музика, с това, което изричаме, създаваме симфонията на живота.
Джейсън Моран чува всеки звук около себе си – от музиката, през шума на климатика, до говора на хората около себе си. Той се опиянява от звуците – и беше вън от себе си от щастие, че е натрупал толкова много български език. Убеден е, че това знание ще го използва – ще открие как.
На концерта си в Дом на културата „Борис Христов” Джейсън постигна най-голямото въздействие на музиката – да ни изкара извън нас, да преобърне идеята ни за света.
Той вече не е нашето подредено и спретнато място, в което сме се настанили, за да се чувстваме защитени и удобно. Светът е многогласен, интересен, наситен с толкова различни емоции, които те заливат, потапят и отново издигат. Така и ден по-рано Моран описа музиката на Монк на лекторията си в Bee Bop Café.
„Те не трябва да свирят в хармония, твърде много хармония би било много наивно. Хармонията е само в началото. После трябва да свирят в унисон.” – казва Телониъс Монк, подготвяйки концерта си през 1959 г. Така сме в живота – не винаги в хармония – това би било твърде наивно да си го помислим, но винаги в унисон. Живеем в съзвучие. Понякога музикантите слагат слушалки, за да могат ясно да чуят своя собствен глас в многозвучността на сцената, в която иначе биха се изгубили.
И както музиката ни води в живота, така музикантите ни изведоха с нея от залата след края на концертната програма. Те станаха от столовете си, свирейки, и ни поведоха към големия свят навън…
… Който вече е по-различен, защото сме го осмислили с музика и сме осъзнали, че го насищаме със своята музика.
Това не бе концерт, а спектакъл: с личния отпечатък върху Джейсън на музиката на Монк, с историята на живота на легендарния музикант, с идеята му за изкуството. Гласове и картини от миналото отекнаха в музика тук и сега. От екрана и тонколоните в залата чухме думите на Монк, видяхме го в различни житейски моменти, почувствахме града, чиито звуци са в неговата музика. С кадрите Моран ни заведе у дома, разказа ни за своите чувства към музиката още от 6-годишен, когато за първи път сяда на пианото. Сподели и за първата си среща с музиката на Монк: влиза в хола, където родителите му гледат телевизионен репортаж от самолетна катастрофа, в която е загинал политик, техен приятел. Звукът на телевизора е изключен, а в къщата звучи Round Midnight…
22:30 ч. Сряда. Започва вторият за вечерта концерт. Изморени? Не, заредени!
Хилда Казасян, Живко Петров и неговото трио с Веселин Веселинов – Еко и Димитър Семов, и Мишо Йосифов са на вече пренаредената сцена за концерта си в почит към Ела Фицджералд. Те не са имали време да усетят колко енергия има в публиката в този късен, късен час.
Енергията от концерта на Джейсън Моран е останала в залата, във всеки един от нас. И се насочва към сцената. Живеем тук и сега. Вече сме издигнати от вълната от емоции, много по-отдадени, много по-концентрирани. Слушаме аранжиментите на Живко Петров и на Христо Йоцов на песни на Ела Фицджералд, подбрани от Хилда.
Критерият – песните, с които тя най-бързо е заспивала като дете, когато е била малка и в дома й постоянно е звучала музиката на Ела, а също и песните на Франк и Луис, както разказа Хилда в интервю по Джаз ФМ. Чувства я толкова част от дома си, че възкликва: „Обожавам я!“
И когато на Ела й е било трудно, се е справяла с лекотата и красотата на музиката. Спасение, което имаме на разположение, за да се утешим и да се подготвим за следващата крачка напред.
Аранжиментите на Живко Петров и Христо Йоцов пренесоха музиката на Ела в настоящия момент – свежи, енергични, емоционални, съвременни, надъхани, експресивни. Извеждащи най-доброто от всеки от музикантите, вдъхновяващи най-силно всички нас в залата.
Затова и макар да бе станало полунощ, поискахме и получихме бис. И Слава Богу, защото това бе посветена на Ела красива и пъстра скат пиеса, написана от Христо Йоцов.
Първият ден на „Пловдив джаз фест“ ни показа как джазът завладява детската аудитория и колко одухотворени са лицата на джаза в кадрите от фотографската изложба на Мишел Нахабедян (очаквайте в петък интервю с автора),…
… за да завърши с джемсешън в Bee Bop Café.
В програмата тази вечер са проектът на Дони Маккаслин, посветен на Дейвид Боуи, и програмата Jazz Cats на Христо Йоцов. Интервю с Дони Маккаслин ще откриете на сайта ни тук, а за Jazz Cats авторът разказва повече тук.
Утре в програмата на фестивала са новия проект на Антони Дончев с Росен Захариев – Роко и Павел Терзийски, а след това – концертът „Четирима господа пеят джаз“. На сцената с Октет Пловдив на Мирослав Турийски ще се изявят с негови аранжименти на своите хитове Орлин Павлов, Павел Терзийски, Стефан Вълдобрев и Свилен Ноев от „Остава“. Очаквайте всички тях в прякото ни излъчване от 9 до 11 ч. от мобилното студио на Джаз ФМ в Дом на културата „Борис Христов“.
Снимки: Евгени Димитров от Фотографска агенция „Булфото“
