Z-Rock ще посрещне 9-ия си рожден ден с празнична седмица с 5 акустични концерта на живо в студиото, специални гости и изненади за слушателите, както и с изпълненията на Джо Сатриани на сцената на Зала 1 на НДК. Рок радиото на България започна да излъчва на 13 октомври 2006 г.
Празничните събития започват още в неделя, 11 октомври, с концерта на виртуозния китарист Джо Сатриани. Неговото гостуване у нас е по повод рождения ден на Z-Rock, а най-верните почитатели ще имат шанса да се запознаят с него с билети, подарък от радиото. Сатриани идва у нас месеци след излизането на новия му албум Shockwave Supernova. Той очаква с нетърпение концерта в София, защото това ще бъде като завръщане у дома, заради усещането, което споделя със сърдечната българска публика. „Българската публика е сред най-сърдечните, които съм срещал.“ – казва той.
Признанието музикантът направи в интервю на Елена Розберг за радио Z-Rock. В разговора, който ще бъде излъчен днес в 13:30 ч. в предаването на Елена „Голият обяд“ и след това ще бъде публикуван на сайта на радиото, Сатриани споделя за своето алтер его на сцената, което го провокира да използва екстремни сценични ефекти като свиренето със зъби, за да забавлява публиката. Това го е насочило и към създаването на хумористичния образ Shockwave Supernova, около който е изграден новият му албум – 15-ят студиен в дискографията му. Част от интервюто на Елена Розберг с Джо Сатриани Таня Иванова ще предложи в „Следобедни импровизации“.
Shockwave Supernova е записан през 2014 г. в „Скайуокър саунд“ в Лукас Вали, Калифорния, с трима превъзходни музиканти, които са част от групата за световното турне на Сатриани: популярния кийбордист и китарист Майк Киниъли – ветеран в проектите му през годините, барабаниста Марко Минеман и басиста Брайън Белър. „Не бих могъл и да мечтая за по-добра група, с която да дам живот на новите си композиции.“ – споделя Сатриани в навечерието на премиерата. Той кани за копродуцент и мастеринг инженер Джон Куниберти. Двамата имат дълга творческа история, датираща още от 1986 г., когато излиза дебютният албум на китариста Not Of This Earth. Двамата са заедно и в последвалия платинен проект – Surfing with the Alien (1987 г.).
Интервю на Елена Розберг с Джо Сатриани:
Как върви европейското ти турне?
Турнето се развива наистина страхотно. Много е хубаво отново да съм на път след дълга пауза. Изпитвам огромно удоволствие да свиря новата си музика.Нека да поговорим за новия ти проект Shockwave Supernova. Как се роди идеята за албума?
Писането на пиесите продължи повече от година. Те са най-разнообразни в стилистично отношение. Част от тях се родиха към финала на миналото турне, когато направихме концерти в Южна Америка, Нова Зеландия, Австралия и Сингапур. Тъкмо по време на Unstoppable Momentum преминах през най-разнообразни нови преживявания. Едно от тях беше, че осъзнах колко различен съм, когато съм на сцената. Тогава сякаш се появява друга личност, която често се държи по безумен начин, за да забавлява публиката. Разсъждавах върху това и в мисълта ми се появиха образи на изпълнители, които наистина имат проблем с такова екстремно поведение. Те се качват на сцената и са обсебени сякаш от някакво алтер его. Отнасят се нанякъде, не могат да общуват нормално с хората, не понасят някой да ги гледа в очите. Появяват се проблеми с алкохола и наркотиците. Така се роди идеята да създам с музиката си персонаж, който излиза на сцената със своята китара и се опитва да завладее света. Чудех се какво ли име би подхожало на такъв образ, какво име би избрал подобен тип, в желанието си на всяка цена да бъде герой в очите на хората. Така се роди Shockwave Supernova. Стори ми се много забавно да създам подобен измислен герой. Ако това беше филм, щеше да бъде трилър или екшън-фантастика, в който главният герой е китарист с огромни душевни проблеми, породени от непрестанната борба между двете личности вътре в него – между обсебения от мания за величие Shockwave Supernova и срамежливия и сериозен музикант, какъвто по-скоро съм аз. Бих казал, че по природа съм по-тих и затворен, но когато изляза на сцената, се появява другият ми аз. Така започнаха нещата – видях в съзнанието си как всъщност изглеждам на сцената, когато свиря със зъби и се държа диво, и какво би станало, ако премахна това.Великолепни музиканти участват в твоя проект. Защо избра именно тях? Как се чувстваш сред „Аристократите“ – така се казва тяхната група?
Да свиря с Марко и Браян е фантастично. Те са на върха на възможностите си като артисти. Много съм щастлив, че заедно с Майк Къниъли, те са не само брилянтни в техническо отношение като инструменталисти, но всички те са и композитори. Постоянно пишат музика. Майк и Марко издават непрекъснато и солови албум. Това създава интересна и творческа атмосфера в студиото, защото слушат песните ми от гледната точка на автори. Разбират прекрасно идеята на интерпретацията. С тях мога да опитвам песента по петдесет различни начина и така да открия истинските й душа и сърце. В албума се включиха и Вини Калаюта на барабаните и Крис Чейни на баса, които перфектно се вписаха в концепцията. В записите на албума участваха няколко басисти и няколко различни барабанисти, за да разкажем историите по необикновен и различен начин. Моят измислен герой Shockwave Supernova се опитваше да контактува с мен през цялото време. Той си припомняше трийсетте години, които е прекарал на сцената. Затова участието на различни музиканти в албума помогна да се открие уникалното артистично звучене на всяка една от песните и така да се подпомогне изграждането на цялата концепция.Какво ще стане, ако Раят не съществува?
Така се казва една от песните в албума. В нея моят измислен герой Shockwave Supernova си спомня бурните дни от началото на 80-те на миналия век – години на див и безразсъден непрекъснат купон. Той изпада в състояние на безнадежност и депресия при мисълта, че животът може би е само това, което преживяваме на тази земя. Идваш и си отиваш. Няма нищо друго. Това е.Често съм си мислил за хората, които изпадат в подобни състояния на колебание за смисъла на живота и каква музика би подхождала за такива моменти. Тя не трябва да е тиха и смирена, а тревожна и развълнувана. Да внушава страх от мислъта, че е възможно да няма нищо след смъртта. Само тъмнина.
Когато влязохме за записи в студиото, разказах историята на колегите. Казах им: „Може да ви е смешно, но трябва да си представите този герой и кризата, която преживява. Музиката трябва да е тъжна и тревожна.“ Марко я изсвири като че ли е песен на Police, а аз вкарах линия с много дисторшън, която много напомня на групата, в която свирех в началото на 80-те години – The Squares. Продуцирахме я сякаш наистина е от началото на 80-те. След това добавихме интро и аутро с плашещите звуци на нищото със записана наобратно китара, която изразява пълното отчаяние на изгубената душа.
Ти постоянно работиш за усъвършенстване на артистичните възможности на иструмента. Ще си припомниш ли за нас кой беше моментът, когато реши да се отдадеш на китарната музика?
Това беше през 70-те, когато умря Джими Хендрикс. Бях на 14 год. и в същия този ден реших, че ще бъда китарист. Аз бях много голям фен на Джими Хендрикс и се оказах напълно шокиран от неговата смърт. Исках да запълня тази празнина с нещо. Не си давах сметка колко трудно може да се окаже това. Преди бях свирил на барабани и имах някаква представа какво е да се занимаваш с музика. Знаех, че трябва много да се упражнявам. Но се почувствах непоколебим – исках да върна музиката в живота си.Като стана дума за упражнения, кажете ми, професор Сач, кой е най-любимият Ви ученик от световно познатите музиканти?
Всички са ми любимци. При мен идват най-различни хора. Някои от най-добрите дори не са професионални музиканти – има учители, лекари, шофьори, готвачи, майки, бащи и деца, които просто искат да се занимават с музика. Много добри ученици са. Упражняват се старателно. Искат да споделят музиката навсякъде , където е възможно. Една малка част от тях имаха по-голям късет и светът от години знае техните имена – Кърк Хамет, Стив Вай, Чарли Хънтър, Алекс Сколник, Лари ЛаЛонд, Кевин Кадоган, Анди Тимънс, Рик Хънолт. Това са хора, които са познати на всички. Освен тях обаче, има и други, които също са толкова прекрасни музиканти, но са избрали друго поприще.
Подгряващ изпълнител за концерта на Джо Сатриани в София ще бъде китаристът Дан Патлански. Миналата година той свири преди концерт на Брус Спрингстийн в Йоханесбург, а в края на 2014 г. издаде Dear Silence Thieves – обявен за номер едно блус-рок албум в света от престижното американско издание Blues Rock Review. В рамките на турнето на Сатриани той ще посети 10 страни като специален гост на 25 от концертите.
Освен суперуспешен солов изпълнител, който пълни зали по цял свят, от 1996 г. Сатриани участва и в G3 турнетата – над тричасови шоута с китарни крале от ранга на Стив Вай, Джон Петручи, Ерик Джонсън и Стив Морз. За изпълненията си на живо Сатриани споделя: „Свиренето на китара е забавно и всъщност е вълнуващо като всеки един екстремен спорт или смахнато артистично начинание. Музиката поглъща цялото ми същество – мускулите, сърцето, мозъка, духа и емоциите. Всичко се пали и изгарям в този огън – потя се, вибрирам и когато приключа със свиренето, съм напълно изтощен“. Организатор на започващия в 20 ч. в неделя в Зала 1 на НДК концерт на Джо Сатриани е Loud Concerts.
И цялата следваща седмица в ефира на Z-Rock ще мине под мотото на деветия рожден ден на радиото. Акустичните концерти в специалните издания на HiJack Show с Краси Москов ще започнат от понеделник с Odd Crew и музика от новия им албум. На самия рожден ден във вторник в студиото на живо ще свирят Bears & Hunters. В сряда гостуват Jeremy. „Остава“ също ще представят музика от новия си албум, а тяхното участие e в четвъртък. На финала на празничната седмица в петък ще свирят „Уикеда“.
Преди това, навръх рождения ден, в празничната програма гости на Елена Розберг в „Голият обяд“ ще бъдат Захари Карабашлиев, Ивайло „Нойзи“ Цветков, д-р Милен Врабевски и Красен Кралев. Четиримата – успешни и музикални, обединени от страстта си към рок музиката, ще направят свой музикален портрет с любими песни в ефира на радиото.
Z-Rock ще събере за рождения си ден почитателите на рок музиката на самия 13 октомври от 20 ч. в столичния клуб Rock It. В специалната програма ще се включат No More Many More и „Контрол“. Слушателите ще се срещнат с обичаните водещи от ефира на Рок радиото на България. На голямото парти ще бъдат поканени и много музиканти и изпълнители, български популярни лица и запалени рокаджии.
На снимката: Джо Сатриани. Източник: фейсбук профила на музиканта
