Камелия Тодорова и Живко Петров са отново заедно на сцената. Както винаги, те ни обещават да обичаме. Свикнали сме това да се случва, приемаме го за даденост и е толкова хубаво, че винаги е все едно се случва за първи път.
„Срещам се с много хора. А сред мъжете – все с неподходящите за мен. Умирам от желание да бъда ухажвана!“ – признава Кеми. Самоиронията, с която тя се отнася към своята съдба, защото отказва да я приеме като предопределеност, дава сили и на публиката. Дава и усещането за взаимност, откритост и откровеност. „По-истински от всякога те срещам / безкрайно вярвам, че това си ти…“ – копнежът сгрява сърцата от първите ноти. Песните на Кеми от края на 70-те, които са се отпечатали в съзнанието ни, живеят нов живот. Новият аранжимент е дългоочакван – имаме нужда да чуем песните по друг начин, за да знаем, че животът е постоянно развитие, за да разберем какво е почувствала Камелия Тодорова в преживяното през годините. Аранжиментът извлича цялата й житейска зрялост. И мечтата я има, но тук е и нотката на все още несбъднатото, за да не стане песента нереална и отдалечна. Толкова истинско!
След баладата – синкопиран ритъм. Запова My Baby Just Cares for Me. Чувстваме се в центъра на преживяването. На влюбените, достатъчни в избраната близост, въобще на тези, избрали заедността, е ясно какво ни е събрало. Това е физическото усещане за щастие, въплътено в гласа на Кеми, в пианото на Живко.
„Чувам, че сега жените са по-активни в ухажването. И аз се пробвам.“ Насърчителни аплодисменти от публиката. Кеми добавя: „Първо – във фейсбук.“ С шумни усмивки и нетърпеливо раздвижване по столовете я подкрепяме. Вече сме в нощен клуб. Звучи Easy Living.
Музиката ни кара да се чувстваме красиви. Усещането за специалност идва и от човека до теб: „Ти си всичко в моя живот.“ – пее Камелия Тодорова. Щастлив унес в пиано импровизацията на Живко Петров.
Фотографът от „Булфото“ Евгени Димитров се покланя на комплимента на Кеми: „Това момче е най-добрият фотограф за снимки на артисти на живо.“ Краткото представяне забавя влизането в песента. Живко щрака с пръсти, за да върне ритъма. Песента се ражда. Двамата толкова добре се познават – усещат се без думи, творят като едно. Преди два месеца свириха в „София лайв клуб“, след като дълго време нямаха концерти заедно. И онова, което остана от 2000 г. и албума „Перли“, което продължи през 2006 г. в Feels Like…, което се пренесе в концертното представяне на албума на следващата година, е станало още по-хубаво. И чувстваме как като в магия в Midnight Sun слънцето грее в полунощ.
Усещането от изминалия удовлетворил ни ден прелива в спокойствието на романтичната вечер. Нямаш нужда да се отърсиш от правеното часове по-рано, чувстваш се в хармония със себе си чрез музиката. От импровизациите на Кеми и на Живко бликва сладостта на начина, по който животът ни, като музиката, се излива свободно, щедро напоява.
Love for Sale… Живко задържа мелодията, не я пуска напред. „Какво искаш да направя?“ – Кеми се обръща към предизвикателството на Живко. Той бегрижно се усмихва и вдига рамене. Като в забавна детска игра, на която самите ние определяме правилата – точно така сме се учили да живеем, когато сме били малки. Сега сме пак такива – крехки, но и супер герои, пак държим целия свят в ръцете си, пак правим онова, което е на сърцето ни, без да се съобразяваме с условности, без да се губим в страхове. Импровизираме. Кеми импровизира.
С този концерт започва националното турне на Камелия Тодорова и Живко Петров, по време на което в студения февруари те ще отнесат слънцето на желанието в Пловдив, Шумен, Варна, Велико Търново и Габрово. После пак ще са в София, но вече с триото на Живко, за да се радваме на музиката им на 26 април в зала „България“ на концерта от фестивала ни „София джаз пик“. Не бързаме този момент да дойде. Импулсът се е родил, трябва да се порадваме на очакването и едва след това да се отдадем на удоволствието.
„Аз искам просто да се чувствате добре.“ – казва Кеми. В начина, по който изговаря „аз“, има толкова достойнство и осъзнатост на собствената ценност. Запява Били Холидей: „Не знаеш какво е любовта, докато не опознаеш дълбините на тъгата…“ „Да е влюбен този свят“ вече идва с меката светлина, която успокоява и настройва за лека вечер в края на дълъг и изпълнен с изживявания летен ден.
Чухме любимите си песни и дойде поредният специален момент за Живко. „Той не може без да изсвири тази песен.“ – казва Кеми, за първи път сяда, защото ще му направи нещо като серенада. You’ve Changed… Всички сме с него. Животът е пълен със специални моменти, и все пак сме в състояние да запомним всеки един от тях. Кеми така се бе обърнала към мен преди години, когато рожденият ми ден щастливо съвпадна с неин концерт в „София лайв клуб“. Гледайки ме в очите, изпя „Не ме гледай така, момче“. Това е моментът на специалност, който не е самотно твой, а е споделен с всички.
„Неповторимо ще повтарят в нас…“ Кеми започва да пее онази прекрасна импровизация на мечтанието в края на „Прошепнати мечти“. Ръцете на момичетата пред мен са във въздуха, готови да ръкопляскат далеч преди края на песента – просто чакат момента да се съберат. Скачат на крака. Скачаме на крака.
Очакван първи бис. Кеми има нова песен, която силно я изразява в този момент. Такава беше (You Make Me Feel Like) A Natural Woman, после – I’ve Got the Music in Me. Сега нeйната специална песен e All Right, OK, You Win (I’m in Love with You). Живеем за любовта!
Всички пак сме на крака. Ръкопляскания и възторжени викове се чуват от различни точки на залата и правят пространството четириизмерно.
Следващ бис, който двамата не са подготвили предварително. Наближава полунощ, Кеми и Живко явно не са очаквали, че музиката им ще ни даде толкова енергия да искаме още и още. И още как! „Какво да ви изпеем?“ „Route 66!“ – призив от залата. За да бъде чут по-ясно, друг свива ръцете във фуния и се провиква: „Пак „Не ме гледай..“!“ „Това после.“ – казва Кеми. Няма значение коя от двете песни – не се питаме. Важната информация е, че ще има песен, а после – и още една.
Love is Нere to Stay бихме възприели като заклинание, ако не чувствахме думите като описващи живота ни. И да, имаше и още една песен: Route 66. Ръцете не могат да дочакат края, за да ръкопляскат. Нито пък краката, за да се изправят. Те вече танцуват.
Тръгвайки си от „Студио 5“ малко след полунощ, знам че ме очаква реалността. Вече е толкова късно, а новият ден току-що е започнал. Има нещо вълшебно в това. Чул адреса, шофьорът на таксито, като от песента на Кеми, казва: „Да, разбира се!“, а на подлакътника между двете места за пътници отзад има по една бутилка минерална вода. Не се изненадвам. Толкова е естествено – хубавото е винаги, навсякъде.
Камелия Тодорова и Живко Петров тази вечер са в Bee Bop Café в Пловдив, на 17 февруари – в бар Vintage във Варна, на 18-ти – в C’est la vie в Шумен, на 24-ти – в Melon във Велико Търново и на следващия ден – в клуб Soprano в Габрово.
Концертът на Камелия Тодорова и триото на Живко Петров на фестивала ни „София джаз пик“ е на 26 април от 19:30 ч. в зала „България“. С него гостуваме на организирания от „Кантус Фирмус“ Европейски музикален фестивал.
Снимки: Евгени Димитров от фотографска агенция „Булфото“
