Бях позабравил, че Казанлък е родното място на Петко Стайнов, Чудомир, Иван Милев, Дечко Узунов, Ненко Балкански. Не беше трудно да си го припомня! Още първото съприкосновение с Долината на розите ми донесе усещане за култура и артистичност.
Последвалите прояви в рамките на второто издание на Джаз фестивала в града само потвърдиха първото ми впечатление. Художничката Мая Енева откри в Художествената галерия своята изложба-акварел „Турийска рапсодия“, след което се насладихме на изпълнения в стил „Мишел Льогран – Едит Пиаф“ на френския пианист Пиер-Франсоа Бланшар и певицата Надя Тончева. Предишният ден художникът Огнемир Киров и певецът Васил Петров бяха открили съвместната си изложба „Рисунки и акварел“ (Васко Петров без съмнение беше следвал модела на своя ментор Франк Синатра, който също е рисувал доста добре), а на градския площад „Севтополис“ се бяха представили момчетата от Royal Dixie Band, Велико Търново. На следващия ден (неделя) предстоеше любопитен концерт – племенникът на легендарния Джанго Райнхард, Лулу Райнхард, трябваше да представи със своя квартет проекта Latino Swing.
Междувременно станах свидетел на любопитни, дори провокативни въпроси, например: „Каква е връзката между тракийските царе и джаза?“ - попита една госпожа. Не бях запознат с магическите ритуали в свещената земя на траките, пък и в качеството ми на лектор на тема „Майлс Дейвис“ от мен се очакваше друго. Въпросът, обаче, който беше зададен прямо и без заобикалки, още веднъж потвърди неподправения интерес на гражданите на Казанлък, както и усещането ми за автентичност на културните празници в града.
Струва ми се, че най-интересното събитие в този съботен ден, изпълнен с приятни преживявания, беше фестивалният джем сешън! Даниел Николов (вокал), Павел Цонев и Станислав Арабаджиев (клавишни), Стефан Косев (бас), Емил Костурков барабани), както и много други момчета и момичета, импровизираха с ентусиазъм върху популярни теми от The Great American Songbook – Body And Soul, Don’t Get Around Much Any More, All Of Me, Lullaby Of Birdland и мн. др. В една от почивките попитах вокалиста и китарист Цветомир Цанков дали, импровизирайки върху Every Day I Have the Blues, не следва примера на Джо Уилямс. „Не.“ – категоричен беше Цветомир: „Аз следвам себе си!“
Със сигурност този празник не би могъл да се осъществи без желанието, енергията и деловите качества на организаторите Надя Тончева, Даниел Николов, Димитър Вакарелов и най-вече на техните партньори-спонсори. Бих искал да им кажа: в очакване сме на следващото издание на Международния джазов фестивал в Долината на тракийските царе.
На основната снимка: Емил Войников по време на лекторията за Майлс Дейвис
