Когато чухме как Хосе Джеймс изпълнява на живо Ain’t No Sunshine и Grandma’s Hands на Бил Уидърс, усетихме колко любов има той в сърцето си за тази музика. Just the Two of Us след това влезе в репертоара му и ето че музиката на легендата се превърна във фокус на следващия проект на младия му наследник. Lean On Me: José James Celebrates Bill Withers за първи път ще бъде представен на живо на 11 януари на Зимния джаз фестивал в Ню Йорк, а след това ще излезе и в албум. През 2018 г. празнуваме 80 години от щастливия миг, в който се роди Бил Уидърс – работникът, винаги стремял се към музиката и създал незабравими песни.
Ain’t No Sunshine, Hope She’ll Be Happier, Just the Two of Us, Lean on Me влизат в проекта, който Хосе Джеймс реши да представи с кратки музикални филми за други три песни: преди 20 дни излезе Better Off Dead, а преди часове – Hope She’ll Be Happier и The Same Love That Made Me Laugh (Made Me Cry). Трите видеа са заснети в заводска обстановка – фабрика за дрехи в Ню Йорк. Това е един от фокусите на специалното посвещение – овластяването на обикновения човек. Когато създава първите си песни, Бил Уидърс е общ работник в самолетостроителен завод, а огромната част от оскъдните си средства заделя, за да записва песни и да се опитва да ги лансира. Пробивът идва с Ain’t No Sunshine, но дори тогава Уидърс не напуска работа, тъй като се опасява от несигурността в света на музиката.
Бил Уидърс записва само няколко години – от 1970 до 1985 г. Още първият му хит – Ain’t No Sunshine, е отличен с наградата „Грами“. По-късно той получава престижното отличие и за съвместното си изпълнение с Гроувър Уошингтън джуниър на Just the Two of Us. Златните грамофончета в колекцията му са общо три. През 2005 г. Уидърс бе въведен в Залата на славата на авторите на песни, а през 2007 г. Lean on Me бе почетена в Грами залата на славата. През 2015 г. Ain’t No Sunshine бе въведена в Залата на славата на рокендрола, а песента, която светът веднага обикна, на сцената пред усмихнатия и скромен Бил Уидърс изсвири и изпя Стиви Уондър. Всеки може да постигне всичко добро за себе си и за света е едно от посланията на проекта на Хосе Джеймс.
Въпреки трудностите... Защото в хубава музика Бил Уидърс облича значими за обществото теми – жизненоважната подкрепа, силата на любовта, уважението към възрастните, бедата от алкохолизма. Неслучайно първата песен, която Хосе Джеймс представи във видеоверсия, е Better Off Dead – за изоставения от съпругата си алкохолик, който се самоубива. Следват Hope She’ll Be Happier и The Same Love That Made Me Laugh. За избора на последните две пред сп. „Билборд“ Хосе Джеймс обяснява: „Бил може да види и двете страни на монетата „любов“ – радостта и тъгата. Желанието отхвърлилата те любима да е щастлива… Това е толкова дълбоко!“
И трите видеоклипа са заснети на живо, с вокалите на Хосе Джеймс отличаваме и импровизациите на всички от групата – Съливан Фортнър (клавишни), Брад Алън Уилямс (китара), Бен Уилямс (бас) и Нейт Смит (ударни). Режисьор е Джоузеф Диджована. Във видеата забелязваме още един елемент на пълно сливане с първообраза – с новата си прическа Хосе Джеймс постига абсолютна прилика с Бил Уидърс от ранните му години в музиката.
Когато Хосе Джеймс показва на президента на Blue Note списъка с песни, които е избрал, Дон Уас произнася абсолютно неочаквани за музиканта думи: „Изглежда добре, но защо да не попитаме самия Бил?“ „В следващия момент вече бях в барбекю заведение в Холивуд на вечеря с Бил и слушах неговите невероятни разкази за Джеймс Браун, за Дони Хатауей и за историята на възхода му от младеж от Западна Вирджиния до световна суперзвезда. Той е единственият творец, когото съм срещал, който няма време за ласкателства и комплименти. Той е един от най-великите автори на песни на всички времена, влиянието му върху съвременната американска музика е гигантско. Той е направил и преживял всичко това, а е останал смирен и верен на музиката.“
Lean On Me ще е вторият албум-посвещение на Хосе Джеймс след проекта му с музиката на Били Холидей Yesterday I Had the Blues от 2015 г. През следващата година музикантът ще отпразнува с четири концерта в Blue Note Jazz Club в Ню Йорк 10-та годишнина от появата на първия си албум The Dreamer.
Автор на снимката: Janette Beckman
