Всяка песен на Йосиф Цанков е честване на таланта му, а сега ще има специално събитие, посветено на него. На 9 юли в Кино „Кабана“ музиканти ще изсвирят десет негови композиции. „Това е много важно за мен и нескромно си представям, че е важно за музикантите и за хората, ценящи качественото, случило се в българската музика.“ – казва за концерта „Лятна среща с деди Йожи“ инициаторът – тромбонистът Вили Стоянов. Той е внук на Патриарха на песента. Родил се е пет години след смъртта му. С този проект Вили поставя началото на активното представяне на музиката на Йосиф Цанков и на дълбоко емоционално пътешествие: „Деди Йожи“ му е викала сестра ми, която е с 11 години по-голяма. Надявам се чрез творчеството му и свиренето на неговата музика да се докосна до този мой „деди Йожи“ по възможно най-емоционалния и сантиментален начин. Това е една от основните ми цели.“ – каза Вили Стоянов в студиото ни.
Концертът в четвъртък е само стартовата точка на музикално посвещение: „Представям си началото на голяма серия от концерти, които непрекъснато да запълват с тези мелодии времевата дупка, получила се между 60-те години на миналия век и днешното време. Идеята ни с Мишо е, че тази музика има място и избутването й в ъгъла е неуместно и невъзпитано. Имаме голямо желание, надяваме се да отговорим на стандарта, който си поставяме, и да припомним колко много хубава и качествена музика е имало в България. Да не спираме да я свирим, защото от това най-много страда българският слушател – това е липсата на памет.“ – коментира за традицията, чрез която сме живи сега и вървим към бъдещето Вили Стоянов.
Макар и в ъгъла, музиката на Йосиф Цанков свети, а ние инстинктивно се устремяваме към светлината. В едно цяло море на изкуството неговото блести. Програмата ще ни представи някои от шедьоврите: „Керванът“, „Недей тъгува“, „Пеят 100 китари“, обичана в изпълнението на Маргарита Радинска – майката на Ангел Заберски младши. Песента, която не излиза от главата на Вили през последните месеци, е „Под жълтите листа на старата липа“. Следва „Когато луната изплува“, направена незабравима от Мими Николова. „По изричната молба на майка ми Мишо направи много нежен аранжимент на „Две сини очи“. Следват хитът на Паша Христова „Повей ветре“, на Георги Кордов – „Приказка“, на Йорданка Христова – „Песен моя, обич моя“. Финалът Вили ще постави с любимия си завършек на концертите от месеци насам – „Срастно обичам жените“.
За да стигнат до този списък от 10 песни, те тръгват от 30 прочути. „Замисляме се тепърва да посегнем към тангата и сме си посталвили за цел това, което може да бъде намерено като ноти и запис, да бъде претворено. Колегите сами предлагат да участват в този проект. „Така че този секстет ще е само първият състав, а концертът – началото на дългогодишен труд и удоволствие.“ – каза Вили Стоянов.
Сред първите предложили участието си е тромпетистът Михаил Йосифов, който е направил аранжиментите. „Той винаги прави нещата по лек и чаровен начин. Когато му споделих, че искам да свиря музика на дядо ми, той каза: „Аз ще бъда музикален директор!“ Всички останали музиканти подкрепиха по много чист начин идеята ми и стана много приятно.“ – описва първоначалната подкрепа Вили Стоянов. В проекта се включват Димитър Льолев – саксофон, Милен Кукошаров – пиано, Даниеле Феббо – бас, и Борислав Петров – ударни. „Запътили сме се с много страст към тази работа. Срещнахме много хубава и топла подкрепа от отдел „Култура“ на Столична община.“
Това начало само дава заряда за още много следващи стъпки: камерна програма с Ангел Заберски, имат и друга идея с Михаил Йосифов как да доразвият проекта по доста различен начин. „Заравяме се в съкровищницата и започваме да вадим и да показваме колкото можем от огромното творчество на този разкошен човек – Йосиф Цанков.“ – от думите на Вили Стоянов става ясно, че предстоят още много нови приказни моменти с музиката.
В този проект ще чуем забележителни песни като инструментални пиеси по нов начин тук и сега със следата на оригиналите в съзнанието ни, с това, което са чули и почувствали музикантите, които ни ги поднасят в съвместното си творчество. „При Йосиф Цанков връзката между песента и изпълнителя е много близка. Той самият споделя, че за него е безкрайно важно кой е певецът и че песента е написана специално за него. Повечето сериозни творци отделят внимание на това кой ще я изпълнява и си представят това, мислейки за музиката.“
Музиката на Йосиф Цанков изисква правилно изпяване и емоционално вникване на артистите. „В нея има изключителна любов към живота, страст към извечната любов и се прокрадва лека нега, както при всяка истинска (невъзможна) любов. Този особен коктейл от емоции в днешното прозаично време е далеч от хората. Мелодиите ще поднесем с нашия усет към емоционалната същност на това, което Йосиф Цанков е искал да каже.“
