За първи самостоятелен концерт и открит урок в България пристига легендарният английски барабанист и продуцент Саймън Филипс. Белязал музиката главно на „Тото“, където свири цели 21 години, но също на още десетки формации, той е и легендарен основател на собствената група Protocol, която ще представи утре вечер в „София лайв клуб“ албума си Protocol II. Излязъл през 2013 година, той беше високо оценен от публика и критика.
Гостуването на Саймън Филипс и неговите музиканти в България е част от европейското им турне Second Orbit. Връзката на Саймън Филипс със страната ни обаче е отдавнашна и продължава в множество проекти. Чрез Милчо Левиев Саймън Филипс открива България и нашата музика. „Като много млад бях голям почитател на един велик биг бенд лидер Дон Елис. С него свиреше пианист, който беше от България. Той се казва Милчо Левиев. Когато той се присъедини към бенда на Дон Елис, се влюбих в начина му на свирене. Първата пиеса, коят чух, беше Bulgarian Bulge. Това е народна песен. Винаги съм бил увлечен по неравноделния ритъм. Станах голям фен. Така започна всичко.“ – разказа Саймън Филипс в интервю на Елена Розберг от радио Z-Rock, връщайки се към композицията от албума Tears of Joy от 1971 г.
И днес английският музикант поддържа близки контакти с България. Той участва в проекта Intelligent Music на д-р Милен Врабевски, като свири в албума My Kind O’Loving. Двамата слушат много песни от българския фолклор. „Прекрасно е да имам възможността да работя с музиканти от целия свят, защото музиката е универсален език“, казва Саймън Филипс. За най-важното в живота посочва: „Истинско щастие може да бъде постигнато, ако човек живее достатъчно дълго време, за да опознае малко повече живота. Много неща се случват на този свят. За мен има едно нещо, което е постоянен извор на щастие, и това е музиката. Ако ние, като музиканти, успеем да предизвикаме усмивките на хората, тогава и ние сме много щастливи.“
Имали сме щастието да слушаме Саймън Филипс с Toto, The Who, Judas Priest, Джеф Бек, Стенли Кларк, Tears for Fears, Майк Олдфийлд, Гари Мур, Джо Сатриани, Whitesnake... За собствения проект Protocol той разказва: „Всичко започна през 1993 година, когато се преместих да живея в Лос Анджелис. Тогава се запознах с Анди Тимънс. Винаги съм търсил да открия правилния китарист, защото моята музика е амалгама от рокендрол и джаз. Наистина е много трудно да намериш кросоувър инструменталист. Те са обикновено рок китаристи, които навлизат съвсем малко в джаз територията, или джаз китаристи, които нямат рок звучене. Когато за пръв път чух Анди да свири моите песни, бях възхитен. Той наистина носеше това, което търсех. Той участваше в моята първа соло група през 1997 г. След това минаха години и всеки от нас се занимаваше с различни неща. Когато отново настъпи момент да събера моя проект Protocol, веднага си помислих, че трябва да поканя Анди, защото той наистина е най-добрият китарист за тази музика. Обадих му се и той, слава Богу, беше свободен и имаше желание отново да се съберем. С кийбордиста Стивън Уайнгарт съм работил и преди. Продуцирал съм два негови албума. Между нас има страхотно взаимодействие. Той също участваше в една от моите солови формации преди – около 2008 г. И накрая – басистът Ърнест Тибс влезе в групата с „уайлд карт“. Оригиналният басист на формацията беше ангажиран и не можеше да участва отново. Стивън предложи Ърнест. Още с първата песен, която изсвирихме заедно, бях сигурен, че той е нашият човек.“
Специално за българските си почитатели на концерта утре с групата си Protocol Саймън Филипс ще изсвири освен композициите от новия албум на формацията, също така и любими пиеси от по-старите албуми, както и чисто нови композиции от предстоящия студиен албум. Преди концерта си от 22 ч., в 21 ч. Филипс ще проведе 45-минутен открит урок по свирене на барабани – „дръм клиник“. Той е специален подарък за всички почитатели на музиканта. А такива Саймън Филипс има много, тъй като през годините записа силни участия в пиеси в различни стилистики – джаз, рок, фюжън... В интервюто на Елена Розберг по радио Z-Rock Саймън Филипс посочва, че макар да твори на полетата на толкова различни жанрове, в музиката има граници. Всеки музикант си ги поставя сам, за да бъде неговата музика целеустремена. „В своята музика се старая да включвам влияния от различни стилове. И в същото време се опитвам да бъда много фокусиран стилистично. В този смисъл границите са хубаво нещо. Идеите обаче нямат граници. Можеш да правиш всичко, което роди фантазията ти. Това е безспорно! Чувствам се еднакво комфортно да свиря хеви метъл и бибоп. Аз съм израснал, свирейки джаз. След това – като младеж, се посветих много сериозно на рока. Не бях свирил джаз доста дълго време. И после отново се върнах там. Дискографията ми и концертната ми история съдържат огромно разнообразие от музика. Като цяло обаче, това е западна музика, която не е чак толкова широкоспектърна и затова ползвам влияния от музиката на Далечния Изток и от Източна Европа. Много хора в Щатите не слушат такива неща. Те слушат само това, което се пуска по радиото. А на този свят има толкова много музика! Затова нямам никакъв проблем да правя музика в най-разнообразни стилове. Това обогатява музикална изразност, тонира нещата, които правя, и им добавя аромат.“
За ранните дни с Judas Priest, Whitesnake, Шенкер и много други, Саймън Филипс си спомня: „Годината беше 1976. Хеви метълът още не беше измислен. Тогава все още се свиреше хеви рок. По онова време работех с продуцента и музикант Роджър Глоувър от Deep Purple. Той беше напуснал групата, за да се посвети на продуцентска дейност. Запознаха ме с него. Бях на 19 години. Веднага ме ангажира да свиря в неговия солов албум. Така тръгнаха нещата. Глоувър започна да ме използва във всички свои проекти – Whitesnake, Judas Priest, Майкъл Шенкер. Различни хора в бранша ме чуха в техните записи и получавах покани да се включа в техните албуми - като Ингви Малмстийн и още много музиканти. Всичко стана случайно. Както обичайно се случва, беше въпрос на тайминг – да се появиш на правилното място в правилното време. Винаги съм смятал, че тежкият рок се нуждае от различен груув. По-дълбок груув, който идва от соул музиката, от аренби музиката, от фънка. Аз смесвах различните влияния. Добавях различно звучене, добавях малко суинг.“
За новия албум на формацията си – Protocol III, пиеси от който ще чуем и утре в София, Саймън Филипс обещава: „Очаквайте големи неща! Много, много съм доволен от албума. Смятам, че музиката е малко по-различна, по-дълбока, композицията е по-сложна. Мисля, че звучи малко по-твърдо, по-рокаджийски. В сравнение с Protocol II, в новия сякаш има повече рок – като ритъм и чувство. Ще видим как ще го възприемат хората, но аз съм много щастлив. Албумът звучи страхотно. Нямам търпение да го чуете.“
Цялото интервю на Елена Розберг със Саймън Филипс, в което той си спомня и за някои от най-силните моменти от своята музикална история (сред тях – изявата на Джаз фестивала в Монтрьо през 1983 г. с легендарния джаз пианист Бил Евънс, както и участието му през същата година в проекта A.R.M.S. с Ерик Клептън, Джими Пейдж и Джеф Бек), можете да чуете на сайта на Z-Rock тук и да прочетете тук.
