Вили Стоянов пише 20 миниатюри за 4 тромбона по музика на Йосиф Цанков, за да бъдат те помощници в развитието на таланта и спътник в израстването на студентите в катедра „Камерна музика и съпровод“ на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Проектът е финансиран по програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“. Произведенията ще достигнат и до други обучаващи се тромбонисти и ще бъдат изпълнени на концерт на 20 март от 19 ч. в галерия „Синтезис“. Така музиката на Йосиф Цанков ще даде основа на млади музиканти и, поднесена по красив начин, ще достави удоволствие на меломаните. В личен и професионален план за Вили Стоянов това е още един момент на „Срещи с деди Йожи“ за сближаване чрез музиката с неговия дядо, с когото не е могъл да се срещне в живота.
„Тромбонът е сравнително нов инструмент и за него сега се пише нарочно, но няма чак толкова много литература, особено българска музика, написана за такъв състав. Искам да знам, че в Националната музикална академия има такива ноти. Ако някой реши да посегне да посвири музика на Йосиф Цанков, да има материал, на който може да стъпи.“ – разказа за повода за проекта Вили Стоянов в интервю по Джаз ФМ. Той отбеляза приноса за развиването на българската музикална литература за тромбон на преподавателя в катедра „Камерна музика и съпровод“ на НМА проф. д-р Атанас Карафезлиев, приел дарението на специално събитие в четвъртък.
„Тези миниатюри са голям подарък за Музикалната академия. На първо място, това са аранжименти на българска музика.“ – коментира пред Джаз ФМ проф. д-р Карафезлиев и описа значимостта им: „За първи път в българската история се правят аранжименти за четири тромбона на популярни песни. И това е дело на наш колега, може би най-добрия джаз тромбонист в България, Велислав Стоянов. Много ценя неговия труд и всичко което той прави за българската тромбонова школа. Неслучайно той е мой асистент в Музикалната академия, където преподава не само в катедра „Поп и джаз“, но и в Инструменталния факултет.“
От тази година Вили Стоянов е хоноруван асистент по специалността цуг тромбон в Инструменталния факултет на НМА. И ако като студент е срещал от колегите си вокалисти нежелание да пеят песните на Йосиф Цанков, защото били „трудни“ или „архаични“, сега той забелязва друго отношение. „Успях да се запозная с целия клас тромбонисти и това ми даде още сила, защото видях, че идва ново поколение много интересни, много искащи и търсещи музиканти. Това ми даде смелост да продължа. Накрая постигнах 20 миниатюри, които са много приятно, нежно и фино аранжирани за четири тромбона. В тях няма нищо излишно, но същевременно, чисто професионално от гледна точка на камерната музика, вътре има различни видове предизвикателства, които ще изострят инстинктите на студентите и ще увеличат познанията им за ансамблово музициране.“ – казва Вили Стоянов.
Инициатива е грижа за студентите, но и за националната култура, отбелязва проф. д-р Карафезлиев: „Аз съм израстнал с тези песни, но младите хора, които в момента учат тромбон, не ги познават. Ще бъде много ценно те да се запознаят с тази музика, защото тя е радвала поколения назад. Нека да продължи да радва и младите поколения. Тази много хубава, много мелодична, приятна музика си заслужава да бъде представена на публиката и младите хора да се запознаят с нея, да се учат, да я поддържат, да я пазят. Това е част от националната ни музикална култура.“
В програмата са аранжименти на редица забележителни творби на Йосиф Цанков – „Керванът“, „Недей тъгува“, „Събота вечер“, „Море на младостта“, „Събота вечер“, „Облаци“, „Добрият Дунав“, „Под жълтите листа на старата липа“, „Песен моя, обич моя“, последната му – „Вместо сбогом“, и още 10 други. Аранжиментите ще служат за усъвършенстване на уменията на музикантите, но и ще ги възпитават – и като инструменталисти, и като личности. „Те ще научат, че тази музика е пропита с изключително много любов. Дядо ми като че ли те потапя в море от любов, чак не можеш да си представиш колко много мисли само за това. Когато слушаш мелодичните му линии и сега, когато имах възможност да работя върху тях, всичко е пропито с много, много, много красива и чиста емоция.“ – описа въздействието Вили Стоянов.
Като ключово в музиката на Йосиф Цанков извежда чувството за любов и дъщеря му – Анастасия Цанкова: „Това са мелодии, пропити с любов. Всяка една мелодия, създадена от него, е плод на преживяване. Най-хубавото чувство, което човек може да изпита в живота си, е на любов, към всичко. Този, който не изпитва такова чувство, той не е живял. Тези мелодии остават безсмъртни, те минават и в бъдещето. Аз съм щастлива, че съм дъщеря на Йосиф Цанков. И двамата със съпруга ми сме възпитали двете си деца да обичат, да ценят тази музика, с вълнение да си спомнят за дядо си – и с гордост!“
Вили Стоянов обръща внимание, че тази музика ще даде на студентите и на всеки изсвирил или чул я, знание за все по-отдалечаващи се от съвремието ни времена: „Получиха се 20 много приятни и нежни миниатюри, които могат да върнат студентите по камерна музика във време, за което няма нотен материал, който да ги отведе там. Ако изсвириш едно-две от произведенията, може би няма да добиеш представа, но ако си направиш труда да изсвириш и 20-те, ще се запознаеш със звуковия, интонационния, чувствения облик на стара София и стара България във време, което ще става все по-далечно от нас. А музиката е най-добрият разказвач за това как са изглеждали нашите бащи и майки, дядовци и баби, как е изглеждал нашият град, как е изглеждала нашата държава. Хората в един момент според мен няма даже да вярват, че София и България са изглеждали толкова красиво и романтично, абсолютно в крак със случващото се по света, за което е доказателство музиката на дядо ми. Дори в началото да не проумеят точно за какво става въпрос, мисля, че душите и сърцата им ще откликнат моментално, защото тази музика разчувства на мига. Надявам се моите търсения да дадат повод на други мои колеги да се позамислят и да се поразровят още малко, да запълним тази дългогодишна дупка между това какво е било в България навремето и какво се случва сега. Никой не е сам по себе си нещо изключително, случващо се в момента от нищото. Напротив, няма дърво без корен. Това е борбата за целостта и пълноценността на нашите души. На първо място трябва да знаем, че сме хора и трябва да се обичаме.“
Създаването от Вили Стоянов на 20-те миниатюри за четири тромбона по музика на Йосиф Цанков е подкрепено финансово по програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“. „Това ми даде глътката въздух, която ми бе необходима, за да мога спокойно да се занимавам с това.“ – изрази благодарност Вили Стоянов. Програмата бе замислена като спасителен механизъм по време на криза заради пандемията, но се превърна и в градивен инструмент в българското изкуство. С нейна помощ се реализираха редица значими проекти с голямо положително въздействие върху културната сцена. „Тя бе замислена като спасителна и се оказа спасителна. Тя помогна на много, много творци, участвали самостоятелно или с колективни проекти. Вече съм свидетел на резултатите на някои от тях. Какво по-хубаво от това!“ – коментира Елиянка Михайлова, директор на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ в Министерство на културата. Веднъж реализирани, тези проекти често продължават своя сценичен живот. Те са готови за нови срещи с публиката културни продукти. Така написаните по проекта миниатюри бяха дарени на Националната музикална академия по време на специално събитие, на което бяха и изсвирени. „Слушайки тази вечер, аз съм убедена, че ще чуем много други изпълнения на тази програма.“ – уверена е Елиянка Михайлова.
Дейностите по проекта разширяват неговото въздействие в няколко посоки след успешната му реализация. Миниатюрите са вече качени за свободно ползване от ученици, студенти и музиканти на сайта на „Брас асоциация“, а изпълнението на специалното събитие бе заснето и може да служи като образец. Същевременно представянето на програмата достави неимоверно удоволствие на публиката, както ще направи още веднъж на 20 март, отново в галерия „Синтезис“, този път на открито за посетители събитие. Аранжирана за четири тромбона, тази музика звучи „страшно красиво“ по определението на Вили и по усещането на слушателите на тази първа среща. „Тромбонът, особено в такъв ансамбъл, дава много усещане за благородство, за красота.“ – отбелязва той.
За да изпълнят аранжиментите му, Вили Стоянов покани бас тромбониста на „Брас асоциация“, Бигбенда и Симфоничния оркестър на БНР, на „Манго дуенде“ и на други състави Димитър Стоев, който изпълни и ролята на копист, своя ученик – джаз тромбониста Иван Мелин, както и един от най-перспективните млади тромбонисти – студентът на проф. д-р Карафезлиев Кирил Михайлов.
Когато в навечерието на специалното събитие разговарях с тях, Вили Стоянов вече гледаше и към момента, в който ще развие миниатюрите в нова програма. „Аз много харесвам музиката на Йосиф Цанков. Вили, не само като негов внук, но и като много голям музикант, е подходил страховито, особено поверявайки тези красиви мелодии в ръцете на четирима тромбонисти. Тембърът е изключително подходящ за песенна музика, каквато е музиката на Йосиф Цанков.“ – каза Димитър Стоев.
Иван Мелин описа поканата на Вили да участва в квартета като „повиквателна за Националния отбор по тромбон“. За Кирил Михайлов това е първо докосване като изпълнител до джаза: „За мен е много голямо удоволствие да свиря тази музика. Няма как да не ти е кеф да свириш музиката на Йосиф Цанков. Това е един от първите пъти, когато свиря по-различен стил от класика. Много съм доволен и щастлив!“ Вили Стоянов обобщава: „Нещата са в развитие. Това отново е просто една поредна стъпка тромбонистите, свирещи джаз, да ставаме повече. Алелуя!“
В бъдещото развитие на програмата при ангажименти на активно работещите свои трима колеги Вили Стоянов възнамерява да кани други тромбонисти, за да може още и още от тях да се срещат с музиката на Йосиф Цанков и нейния дух. За двата концерта тази седмица той каза: „Аз съм подходил с уважение към тази красива музика. Искам да постигна удоволствие, усмивки, спокойни, замечтани физиономии.“
През тази година се навършват 110 години от рождението на Йосиф Цанков и 50 години от раздялата с него. Но с неговата музика сме благословени никога да не се разделим.
Снимки: авторът
