Харизматични, интересни, неочаквани, свободомислещи – млади новатори вливат жизнена енергия в класическия джаз. Джейми Калъм, Грегъри Портър, Хосе Джеймс, Сесил Маклорин Салвант – ново поколение артисти се обръща към миналото, но за тях то не е реликва от една отдавна отминала епоха, а e източник на вдъхновение за изразяване на днешната музикална чувствителност и светоусещането на съвремието. Вестник „Лос Анджелис таймс” се опита да открие причината за новия живот на класическия джаз репертоар в интервюта с двама от позоваващите се на него млади музиканти и двама представители на творческата индустрия. Журналистът Майкъл Уд прави извода, че класическият джаз е вечен, но също така е и гъвкав.
След като се превърна в звезда със своите поп песни с елементи на джаз, Джейми Калъм издаде първи, както самият той го определя, джаз албум – Interlude. Той го изпълни с песни от класическия джаз и блус репертоар, добави малко съвременен рок, а също и непринудеността на музикантите, с които работи, за да създаде проект в духа на съвремието. „Не исках у слушателите да остане впечатлението, че не ми харесва това, което правех досега. Но усещах глад, който не успях да задоволя с албума Momentum. В мен проговори джаз музикантът, който никога няма да ме напусне.”
През януари британският музикант изнесе поредица от концерти в градове на цялата територия на Съединените щати – от Източния до Западния бряг, като в някои от събитията беше подгряващ изпълнител за концерти на легендарния Били Джоел. През август той отново се завръща в САЩ, като ще има изява и в Hollywood Bowl в Лос Анджелис. Програмният директор на залата Лора Конъли анализира въздействието му с думите: „Той е изпълнен със страст към това, което пее. Това днес се среща рядко в джаз музиката, която по-скоро звучи доста сериозно.” Много от новаторите записват за компанията „Блу ноут рекърдс”, а нейният президент Дон Уас обяснява привлекателността на този репертоар: „Хората отново се обърнаха към класическите джаз песни. А те са така предразполагащи за изпълнителите, позволяват им да се разгърнат. Затова и музикантите постоянно се връщат към тях.”
Макар да я определяме като класическа, това е музика, която дава възможност на младите творци да бъдат новатори. Сред тях е достигналата необичайна музикална зрялост за своите 25 години Сесил Маклорин Салвант. Дъщеря на французойка и хаитянин, тя отрасва в Маями, където учи класическа постановка на гласа, но се премества да живее във Франция и там открива джаз музиката. „Като джаз музиканти, ние моделираме тези класически песни. Когато Телониъс Мънк свири джаз стандарт, той го преобразява според собствения си характер. Някоя сладка и симпатична мелодия в неговите ръце може да зазвучи доста сурово и ръбато – ето, толкова много се откъсва той от оригиналната версия.” Нейният албум WomanChild съдържа класически джаз песни, някои от които – като You Bring Out the Savage in Me, малко познати на слушателите. Както обяснява Сесил Маклорин Салвант: „Често излизам на сцената пред хора, които добре познават джаз музиката. И затова понякога обичам да избирам песни, които не са толкова известни.”
И Сесил Маклорин Салвант, и Джейми Калъм, и Хосе Джеймс, и Грегъри Портър, които пренасят класическия песенен джаз репертоар в нашето съвремие, вървят по вече проправен път. „Мисля, че Майкъл Бубле върна класическия джаз на музикалната карта. Неговата работа оказа благотворно въздействие върху джаз репертоара. На джаз музикантите не им е приятно да признават това. Но трябва да отдадем на Майкъл заслуженото признание.” – заключава Джейми Калъм.
На снимката: Сесил Маклорин Салвант. Източник: фейсбук.
