„Животът е весел”, с усмивка казва проф. Вихрони Попнеделев, докато окачва керамични пана с пъстротата на живота в изложбата си в столичната галерия „Арт алея”. Плочките допълват две големи творби, съставени от отделни керамични елементи, които са с различните настроения и усещания на деня.
За радостта от живота и от изразяването чрез творчество, за вниманието към хората около него, за домашния уют, за сливането с природата, за забавния Париж, за красотата на тялото в контекста на красотата на целия свят – творбите на проф. Вихрони Попнеделев са обединени от вълнението на джаза. Много от тях са създадени, докато в ателието му звучи програмата на Джаз ФМ, а три от платната са специално посветени на нашето радио. С творбите можем да се срещнем – за да им се полюбуваме или да (си) ги подарим, в столичната галерия „Арт алея” на ул. „Уилям Гладстон” №51а.
Проф. Вихрони Попнеделев обича да твори. Това, което не обича, е да остава без работа. „Започвам да мисля какво да направя още от момента, в който се събудя”, казва той. А събуждането в летните дни е дори в 5 ч. сутринта: „Тогава, преди досадностите от деня, правиш точно това, което искаш. После ежедневието убива тези най-чисти моменти, когато си останал със себе си – след като се събудиш, преди да станеш.”
И, наистина, тогава, сами със себе си, сме истински. А после – сътвореното в този момент е опора в ежедневието. „Творбите запазват хубаво настроение, което ти помага, когато ти се случи нещо не до там хубаво и интересно. Тогава имаш нужда да потърсиш помощ от такива „обекти”, като моите гарги, например, които са много насмешливи и много тарикатски. Това се ражда от свободната душа”, казва творецът в интервю на Светослав Николов по Джаз ФМ, което можете да чуете чрез бутона „Аудио” по-горе.
Неочаквани, любопитни, топли, красиви и приятни – и така – родеещи се с джаз музиката, творбите на проф. Вихрони Попнеделев, изложени до 30 декември в галерия „Арт алея”, обобщават неговата 2014 година.
С любов към хората:
Изработените от глина глави на съселяните на проф. Вихрони Попнеделев от Долно Камарци са творби, живи, като самите първообрази, одухотворени от тях.
„Правя портрети на местните хора, които са ми вече приятели. Преди да създам арт центъра в Долно Камарци, нямах нищо общо с това село. Постепенно, живейки там, местните хора ми станаха приятели и ми дава голямо удоволствие да търся характера им в тези малки главички. Докато дойдат да пием по една ракия, аз съм направил едно – две портретчета”, разказва проф. Попнеделев.
С интерес към природата:
Те са от земята и излитат в небето – керамичните гарвани са вдигнали глави и разперили криле, или пък позират, пременени в костюми и преметнали през врата шалове, невъзможно пъстри. Някои от тях са максимално автентични, други са крайно нереалистични. Гарваните, които са мъдри, сериозни, знаещи, драматични птици, тук ги виждаме весели в своята сериозност и забавни в своето очарователно достойнство. „Гарваните са много умни същества – те са много интелигентни, а в същото време – ужасно любопитни. Изненадвал съм се, докато ги наблюдавам”, споделя през смях проф. Попнеделев, който в ефир и сред приятели разказва истории, илюстриращи характера на птиците. И продължава отвъд, като прави връзка с въображението: „Опитвам се да науча хората, които идват в арт центъра, да развиват въображението си, да видят различните възможности – защото иначе ще бъде много скучно. Например, внукът ми оцветява едно бухалче – и понеже не е научен, че перата на тази птица са кафяви, направи половината бухал син, а другата половина – зелен. Стана страхотен бухал! И всички наоколо се чудят защо неговият бухал е толкова хубав. Ами защото детското му въображение не е съсипано да мисли, че нещо е само така. Изкуството учи човек да лети, да си представя нещата по различен начин, а не само както пише в книжките. Това са децата, които вбъдеще ще измислят новото – тези, които ще имат въображението да мислят по-различно. Те ще летят и ще долавят чуждите идеи в космоса.” Това знание проф. Попнеделев е предал и на дъщеря си, и на внука си. Виждаме го в картичките на дъщерята на твореца – Мила Попнеделева-Генова, които са също част от изложбата. Искаш да гушнеш нарисуваните от нея диви и домашни животни, да вдъхнеш аромата на цветята, да целунеш под имеловите клонки. Нейни са и книжките-изненади, за които не бива да се казва нищо – именно защото са изненада. Но, отваряйки ги с усмивка, знаеш че в тях под закачлива форма ще научиш нещо важно за света и за живота. За нас остава пристъпим, за да открием.
С топлина от уюта:
Край кафеварката, до плода – един от гарваните в картина на проф. Вихрони Попнеделев ни предава мъдростта да ценим уюта. Уютът в дома е и в наредените в друга картина на една лавица кафеварка и газена лампа. Усещането за уют в ежедневието е в керамичните петли, които, пъстроцветни, надигнали глави към слънцето, възвестяват началото на още един хубав ден.
Керамичните съдове в изложбата излъчват щедростта на това, с което ще ги напълним.
Проф. Вихрони Попнеделев казва: „В тази изложба предлагам чисти, на килограм топли чувства. Достатъчно е една такава паница да занесеш вкъщи, и ще ти грее цяла зима.”
Захарниците с капаци, от които разцъфтяват цветя, подкупващо те подканват да ги отвориш, за да ти дадат сладост в изобилие. „Те са направени с чувство. Аз стоплям, одухотворявам всяка съдинка... Това уча и моите студенти – да влагат душа”, обяснява професорът.
Друг елемент от изложбата също насочва към взаимността: ако стоплим представените в нея керамични яйца, от тях ще се роди радостта.
А вазите са с изяществото на женско тяло. „Керамиката е последната ми любов. Тя се съчетава с любовта ми към живописта. Затова се получават много интересни неща. Откривам за себе си отдавна открити неща в керамиката, които ме изпълват с възхищение, които се опитвам да ги науча като технология”, обяснява новата посока в своето творчество проф. Вихрони Попнеделев.
С възхищение към тялото:
В творбите на проф. Вихрони Попнеделев човешкото тяло е олицетворение на красотата на фона на красотата на света. Те взаимно се преливат и подсилват. Това са зимните картини в цикъла на автора: „Творбите следват ритъма ми – през зимата рисувам голото тяло и портрети – нещата, които се правят в ателието. Напролет започвам пейзажите. След това – на открито в арт центъра, правя керамика.”
С усмивка от веселия Париж:
Париж е шарен, пъстър и забавен. Град, който общува с посетителя. Париж на цветята и цветовете.
„Точно с това ми въздейства – с цветността си. Там нощта е цветна. Хората трябва да имат афинитет към тази жизненост, да виждат хубавините. Париж е град на хора усмихнати, доволни, щастливи. Всичко е направено така, че тук да идват хора от цял свят, за да го гледат”, споделя очарованието на Париж проф. Вихрони Попнеделев.
С цветовете на радостта, специално посветени на Джаз ФМ:
В изложбата в галерия „Арт алея” от стената срещу вратата ни посрещат големи керамични автопортрети – те са колажи с усещанията на деня, с връзката между слънцето, небето, тревата, земята, човека. Цветовете са и в единението, вдъхновено от Джаз ФМ – отделни ярки елементи изграждат цялото на радостта. Те носят и лекотата, с която преминаваме през живота и го докосваме със своето внимание. „Слушам изключително Джаз ФМ в ателието си. По някое време правя аналогия между звуци и цвят и търся да изразя звуците и съзвучието. Цялата пиеса от звуци в джаза се опитвам да я предам в цвят в картините. Но има неща в звука, които са по-кратки от една картина. Затова трябва да направиш светкавично всичко така, че звуците от музикалната пиеса да продължават да се носят дълго във времето. Когато възприемаш една картина, първо я виждаш, но тя после започва да ти действа. На това разчитам, че след като направя „превода” от музика в цвят, хората ще запомнят тези съзвучия и те ще им напомнят за това, което са чули в песента”, споделя разбирането си авторът.
Творбите, които проф. Вихрони Попнеделев представя в тази обобщаваща неговата 2014 г. изложба, поемат от сърцето му към душите на мнозина – радостта трябва да бъде споделяна: „Нарочно ги продавам на символични цени: направих си удоволствието за Коледа да предложа творбите почти без пари. Защото има хора, които обичат изкуството, а нямат пари да го купят. Сега, по Коледа, нека всеки да направи усилие да е добър, всички да се усмихнем. Иначе, в ежедневието, виждам лицата на хората по улиците – от сутринта всички са в неизвестност, не знаят какво лошо ще ги сполети...” Тази изложба обаче ни дава възможни опори.
Работно време на галерия „Арт алея” до 30 декември – от понеделник до събота от 10:30 до 20 ч.
Това е четвъртата възможност за тази година да се срещнем с изобразително изкуство, в което звучи настроението на Джаз ФМ радио. Златин Орлов ни показа своите картини, които греят, радват и сливат, вдъхновени от джаза. Вили Николов представи повлияните си от джаз музиката творби, наричащи добро. За Международния ден на джаза на 30 април Антония Дочева ни подари галерия с нейни картини, също създадени под звуците на музиката по Джаз ФМ.
