Животът на голямата соул, фънк и джаз певица Шака Кан е неразривно свързан с пътувания по целия свят. В интервю за британския вестник „Телеграф“ от началото на миналия месец вокалистката разказва за някои от любимите си места, споделя къде е най-добрата музикална сцена и кои са нещата, без които не може, когато е на път.
За това колко често пътува:
„Пътувам твърде често по работа. Наскоро отидох от Ню Йорк до Хаваите, след това до Чикаго и Флорида и се върнах в Лос Анджелис, където живея. Не съм влюбена в Лос Анджелис, но предпочитам да живея близо до морето.“
За първото си пътуване в чужбина:
„Бях на 17 г. и вече участвах в Rufus (фънк групата). Един от първите ни концерти беше в Япония, а ние ходихме там всяка година в продължение на 40 години, така че познавам страната много добре. Осака е любимият ми град в Япония. Напомня ми много на Чикаго, където отраснах, защото има река, която минава през града. Чувствам това място по-близко отколкото останалите градове в Япония.“
За това как обича да си почива:
„Обичам да съм някъде близо до брега, защото близостта до морето помага на хората да се отпуснат. Пътувам достатъчно по работа, така че в останалите случаи съм домошар и се наслаждавам на градинарството или гледам предавания за природата или детективски сериали.“
За любимите й места извън САЩ:
„Винаги съм обичала Великобритания. Страната е като втори дом за мен. Имах къща в Уест Хампстед за около 30 години, но през 2015 г. я продадох. Не мисля, че Лондон се е променил особено много от времето, когато живеех тук. Обичах клубната сцена, обичах да излизам, защото в Англия пресата не ме измъчваше толкова колкото в САЩ. Харесва ми как можеш да се качиш на влака Eurostar и да се озовеш в друга част на Европа само за няколко часа. Също така обичам Швейцария. Живях в Монтрьо на Женевското езеро за около 9 месеца докато записвахме песни преди 3 години и беше много красиво. Обичам всичко в Швейцария – от времето до релефа, който мисля, че наистина определя какви са хората. Швейцария предлага най-близкия до перфектния живот на Земята.“
За любимите й места в САЩ:
„Харесва ми тихоокеанския северозапад на Америка - около Сан Франциско и близо до Канада. Въпреки че живея в Лос Анджелис, всъщност не е нужно да имам слънце през цялото време. Затова ми харесваше да живея в Лондон. Обичам дъжда и мрачното време. Харесвам смяната на сезоните, както беше в Чикаго докато растях.“
За града с най-добрата музикална сцена:
„Лондон. Докато живеех там, винаги е имало такова разнообразие от музика, която се пуска по радиото – от Франк Синатра до Принс. Обичам това. Също така има чудесна музика, която идва от Амстердам, а така също и от Америка.“
За най-добрия начин да опознаеш един град:
„Обикновено не успявам да видя много от градовете, в които съм на турне, но хората са най-добрият начин да опознаеш града и културата. Исках да стана антрополог преди да стана музикант, защото обичам хората.“
За най-неприятното място, на което е била:
„Ирак. Бях там за около месец преди няколко години, изнасях концерти в отдалечени военни бази и беше ужасно. Беше потискаща горещина и изключително депресиращо. Всичко – от небето до въздуха, беше в този мръсно оранжев цвят. Имаше няколко въздушни удара докато бях там и беше плашещо, отрезвяващо преживяване.“
За нещата, които винаги носи със себе си, когато е на път:
„Винаги нося със себе си градински чай. Много луди неща се случват в хотелските стаи, така че аз обичам да паля етерично масло от градински чай, когато пристигна. Това е духовно-прочистващ ритуал за мен. Винаги нося със себе си Библията, разпятие и светена вода. Аз наистина ценя моето лично пространство и искам то да бъде такова и в хотелите, където отсядам. Нося със себе си цветни шалове, с които покривам лампите, за да променя осветлението и да създам своя атмосфера.“
За следващите си пътувания:
„Бих искала да посетя Нова Скотия и да разгледам Халифакс. От това, което съм виждала по телевизията, градът има духа на рибарско селище. В съвсем друг ред на мисли бих се радвала да видя Йерусалим и останалата част от Израел: чувала съм много неща за страната.“
Цялото интервю с Шака Кан може да прочетете тук.
