В първите дни от Новата година починаха двама чудесни музиканти. На 1 януари си отиде американският китарист Джеф Голъб (на снимката към публикацията), а три дни по-късно Италия се прости с един от своите музикални герои – Пино Даниеле.
През последните години животът на китариста Джеф Голъб беше изпълнен с много тежки моменти. През 2011 г. неочаквано зрителните му нерви блокираха и той загуби зрението си, а година по-късно оцеля като по чудо, падайки пред влака на метрото в Ню Йорк. Привиквайки към новите условия на живот, Голъб не се отказа от музиката. Така през 2013 г. се появи последният му албум Train Keeps A Rolling, записан с много настроение и изпълнен с надежда, че каквото й да ни се случва, лошите моменти отминават, а животът продължава.
През времето, в което Джеф Голъб живеше в тъмнина, лекарите непрекъснато се опитваха да разберат причината. В края на 2014 г. след като Голъб не се повлия благоприятно от никакво лечение, а поведението и говорът му претърпяха значителни промени, стана ясно, че китаристът страда от рядко заболяване, познато като прогресивна супрануклеарна парализа (Progressive Supranuclear Palsy). Заболяването е много агресивно, то поразява мозъка и за съжаление за него няма лек.
През последните години от живота си Джеф Голъб беше подложен на множество изследвания и опити за лечение и това доведе до сериозни финансови проблеми за семейството на музиканта. Онлайн аукционът Help 4 Jeff Golub успя да събере 50 000 долара за лечението на Голъб, а пианистът Джо Семпъл, който почина миналата година на 75-годишна възраст, направи щедро дарение за китариста.
Джеф Голъб е роден на 15 април през 1955 г. Първия си концерт изнася на 12-годишна възраст. Възпитаник е на Музикалния колеж „Бъркли“. Докато е в Бостън свири в групата на вокалиста Джеймс Монтгомъри. През 1980 г. се мести в Ню Йорк и работи заедно с рок певеца Били Скуайър. Дебютния си албум като лидер издава през 1988 г. Дискографията на Голъб наброява няколко солови заглавия и три албума с формацията Avenue Blue. В периода 1988-1995 г. Джеф Голъб свири в групата на Род Стюарт. През годините китаристът е работил с десетки известни артисти, сред които Тина Търнър, Кърк Уейлъм, Бил Евънс, Браян Кълбъртсън, Джеф Лорбър, Питър Уайт и мн. др.
Някои от музикантите, с които Джеф Голъб е свирил, ще изнесат концерт-трибют за китариста. Събитието ще се състои на 21 януари в B.B. King's Blues Club в Манхатън.
Джеф Голъб беше известен в средите на музикантите не само като талантлив китарист, но и като страхотен човек. За него тромпетистът Ренди Брекър каза: „Той не беше само чудесен музикант, но преди всичко беше чудесен баща и съпруг. Запознах се с него и семейството му, когато се преместихме в Хамптън. Домът на Джеф беше пълен с любов.“ Китаристът Питър Уайт написа за своя колега: „Загубихме скъп приятел, невероятен музикант и страхотен човек. Просто един от най-добрите.“
Вижте как Джеф Голъб изпълнява концертна версия на хита на групата Average White Band - Pick Up The Pieces:
Тези дни светът на музиката загуби още един голям талант – Пино Даниеле – един от най-успешните и обичани италиански китаристи и вокалисти. Той почина от инфаркт на 4 януари на 59-годишна възраст.
Музиката на Пино Даниеле не познаваше стилови ограничения, в нея се преплитаха поп, блус, джаз, рок и влияния от музикалната традиция на Близкия Изток. През годините роденият в Неапол музикант е работил с артисти от ранга на Чик Къриа, Уейн Шортър, Гато Барбиери, Ерик Клептън, Пат Матини, Маркъс Милър, Ал Ди Меола и италиански звезди със световна популярност като Марио Бионди и Ерос Рамацоти. Даниеле беше известен с ангелския си глас, с невероятните песни, които създаваше, и с които трогваше дълбоко слушателя. Той имаше успехи и като филмов композитор.
Един от неговите почитатели е лидерът на „Инкогнито“ – Жан-Пол Блуи Муник. Той написа прочувствен текст за Пино Даниеле в интернет, определяйки китариста като „свободен дух“. Блуи посочва смелостта на Даниеле да застане без страх срещу социалната несправедливост в италианското общество. Муник открива музиката на Даниеле при едно свое пътешествие из Северна Тоскана, като записите на Пино се превръщат в саундтрак на всичките му пътувания из Италия. Години по-късно Марио Бионди запознава Даниеле и Жан-Пол Блуи Муник. Тогава става ясно, че Пино харесва музиката на „Инкогнито“. Лидерът на формацията споделя, че е имал планове да работи с италианеца по-късно тази година.
След новината за смъртта на Пино Даниеле неговият колега Ал Ди Меола написа следното: „Натъжих се, когато разбрах, че моят добър приятел и невероятен музикант е починал. Той беше момче от Неапол, обожаван от всички италианци! Ето една песен, за която той допринесе с уникално красивия си глас и текст - моята композиция Infinite Desire. Аз съм щастлив, че имахме възможност да работим заедно и да споделяме такова взаимно уважение! Почивай в мир, Пино! Обичаме те!“
Друг голям китарист – Франк Гамбали, също сподели колко е натъжен от новината за кончината на Пино Даниеле. Гамбали написа в профила си във фейсбук: „Имах удоволствието да срещна Пино Даниеле и да свиря с него преди много години по времето на Elektric Band. Тази снимка е направена в Неапол, където Пино се присъедини към нас на сцената за изпълнението на композицията Spain. Когато той излезе, публиката напълно обезумя. Даниеле беше истински джентълмен и много благ и страстен мъж, чудесен автор на песни и китарист.
Моите родители са от Неапол, така че ние разговаряхме много по темата кой в района прави най-добрата биволска моцарела. По това време все още не си давах сметка каква италианска (неаполска) икона беше той (бурните аплодисменти на публиката, когато той излезе на сцената, ми дадоха само малка идея за това). Той беше претърпял сериозен сърдечен удар преди да бъде направена тази снимка и мисля, че това беше една от първите му изяви след възстановяването му, което се смяташе за истинско чудо. Оттогава обикнах много неговата музика, а албумът му, който съм слушал най-много в колата, е Non Calpestare i Fiori Nel Deserto... невероятен проект, в него е включена една от най-любимите ми песни за всички времена Anima.
Пино Даниеле ми изпрати книга с негова неаполитанска поезия, надписана с красиво лично посвещение. Ще я пазя завинаги, Пино. Благодаря за твоя красив подарък музиката и за вдъхновението, ти беше взет от нас твърде рано. Светът загуби велик артист и никога няма да бъде същият без теб.“
