Васил Спасов, Мирослав Иванов, Веселин Веселинов – Еко и Стоян Янкулов – Стунджи ще свирят пиеси на Васил Пармаков на концерта довечера, с който, както всяка година, ще почетем паметта и наследството на големия музикант. Концертът е от 21 ч., като в Jazz Bar ще се допуска публика спрямо разрешения капацитет, а всеки навсякъде ще може да гледа чрез излъчването онлайн на сайта на ArtLive. Събитието се провежда с подкрепата на програма „Солидарност в културата“ на Столична община.
Веселин Веселинов – Еко и Стоян Янкулов – Стунджи са с Васко Пармаков в „Зона Це“. Музика от репертоара на групата, главно композирана от Васко, ще е основният акцент на вечерта, разказаха двамата музиканти в студиото ни. „Всичките страхотни пиеси, които Васко написа за „Зона Це“.“ – описват центъра на програмата те. Ще има пиеси от първия албум, задължително Billy Comes, Billy Goes, както и „Хуана Мария“, която винаги е последното изпълнение в програмата. Ще чуем и една пиеса, разработена от Васко по интродукцията от аранжимента му на йеменска песен за албума „Балканатолия“ на Йълдъз Ибрахимова.
Ще прозвучи и композиция на Еко, която те не са свирили заедно от 20 години. Стунджи винаги е искал да се върнат към нея, а самият Васко много я харесвал и дори я програмирал с ноти като мелодия на своя телефон. Когато „Зона Це“ са я изпълнявали навремето, са я наричали „Еврозона“. „През 1999 г. беше актуално. Ние сме „Зона Це“, а пиесата звучи европейски. Но сега вече „еврозона“ е банково понятие, така че трябва да му сменим името.“ – коментира Еко. Той ще попита публиката за идеи, а неговото предложение е за „2020“ – годината, за която и двамата казват, че искат да забравят. „А пиесата контрастира – тя е възможно най-мажорната на света.“ – добавя Еко.
Но много от споменатите до тук пиеси на „Зона Це“ не са записани, а и двамата музиканти биха искали да дадат възможност да допринесат за музиката на групата новите членове – Васил Спасов и Мирослав Иванов. Затова спонтанно като че ли си обещават в студиото да я върнат към активен живот. Не с редовни концерти всяка седмица в „Суингинг хол“ и джаз фестивали по света, но все пак тя отново да е действаща група.
„Зона Це“ винаги съм я възприемал като прогресив рок група, дори барабаните ни са в центъра, за разлика от повечето джазови конфигурации. Те са като в рока.“ – отбелязва Еко. „За мен „Зона Це“ е сбъдната детска мечта – да попадна в група, в която музикантите умеят да свирят всякакъв стил музика. Дори фолклор сме свирили със „Зона Це“, реге, бибоп, диско… „Зона Це“ е мегаполис.“ – обобщава Стунджи. След което Еко заключава: „Това е амалгама от стилове, нещата са програмни и по-големи.“
Докато разговаряме, слушаме пиеси от краткия албум „Последна сесия с Васко“, записан от тримата музиканти по време на свирене в студиото на Стунджи през януари 2014 г. и издаден след това от „Пощенска кутия за приказки“. „Записите бяха направени полунасила, направо отвлякохме Васко.“ – шеговито разказва Еко. А от Стунджи чуваме историята: „В моето скромно домашно студио предварително подготвих всичко. Вече няколко дни убеждавах Васко да записваме в Елин Пелин, но той все отказваше. Взех Еко, минахме през Васко, отидохме в студиото и засвирихме. И понеже всичко бе готово, му дойде вдъхновението, започна да свири, а аз директно пуснах на запис.“ После Еко и Стунджи трябва да тръгнат за участие, а Васко ни най-малко не иска да ги пуска.
В този краткосвирещ албум е и последната му композиция Love, която тази вечер също ще прозвучи на концерта в негова памет. Повечето от пиесите на „Зона Це“ към края на активната дейност на групата се раждат спонтанно, както са свирили и на живо. „Един захваща, другият се хваща за фразата, продължава я, развива я, видоизмения я. И се получаваха страхотни неща. Бяхме едно.“ – допълват се един друг в разказа двамата. И този начин на музициране толкова много им харесва, че Стоян често мисли да си вземе апаратурата и да започне да записва многоканално гиговете в „Суингинг хол“. До този момент така и не се стига.
