Те са нежни, фини, прекрасни – и толкова всеотдайни и силни. Толкова силни. Това са трагичните персонажи на жените от прочути опери, които дават всичко за любовта и й принасят най-високата жертва – живота си. Те са в центъра на спектакъла „Опера дива“ на балет „Арабеск“ по идея и с хореография на Мариана Крънчева, а премиерата е довечера от 19 ч. на сцената на Музикалния театър. В шумни времена на осъществяване на конюнктурни самоцели чрез принизяване на жената, продукцията я поставя в центъра в нейната същност – извор на любов, пълноценна в своята реализация.
„Съвременната жена има много сложната задача да бъде много неща едновременно – приласкаваща, обединяваща, нежна, майка, съпруга, да пази семейното огнище, но същевременно да бъде личност, която се развива, създава, става професионалист в различни области. Съчетанието на тези много роли е сложно и една жена цял живот се учи да го прави. В спектакъла образите на Виолета от „Травиата“, на Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай“, на Норма и Тоска от едноименните опери са на изключително силни жени, в които любовта е преобладаваща и в името на тази любов и на мъжа, когото те обичат, стигат до крайната жертва – да жертват живота и щастието си.“ – поставя основата на спектакъла Мариана Крънчева.
Докато Мадам Бътерфлай гледа към пристанището в очакване на съпруга си Пинкертон, я изпълват спомени. Сякаш преживява отново първата им среща и трепета на любовта им... До мига, в който го вижда да слиза от кораба с друга жена. Виолета и младият Жермон са щастливи заедно. Намесата на бащата – Жорж Жермон, кара Виолета да отблъсне любимия си и да се предаде на болестта. Тоска стои над окървавеното тяло на любимия си Каварадоси. За да запази живота му, тя отива да се отдаде на барон Скарпиа, предводител на римската полиция. Гневът й надделява и тя убива насилника. Норма е разкъсвана между гнева от предателството на Полионе, неин таен любим и баща на децата й, любовта си към него и чувството за вина от собствената си лъжа пред своя народ. Тя решава да накаже Полионе и новата му любов Адалджиза, но впоследствие им прощава, предава се и сама тръгва към кладата.
Мариана Крънчева улавя есенцията на тези четири опери в откъси, в които разказва основното от драматургията: „Обединяващите елементи са любовта и пътят към смъртта, която не разглеждам като трагедия, а като избавление.“ Чрез текста на Ани Петрова и музикалната среда на Петко Манчев спектакълът е отправен към съвремието ни с темата за мястото на жената до мъжа. „С визията показваме поглед към жената в различните й образи в живота на мъжа – като богиня и муза, като слугиня и средство за постигане на цели и удоволстие. С текста вникваме в творчеството – като кошмар и страдание, като благословение и щастие.“ – разказва Мариана Крънчева.
Величието на любовта отеква още по-ясно в драматична ситуация и излизаме от залата с чувството, че любовта е това, към което трябва да се стремим и за което да направим всичко чисто от душата и сърцето си. С допълнителните средства на драматургията оперното изкуство намира своето претворяване в балета. Репетиторът Теодора Стефанова определя спектакъла като интелектуален, сензитивен, жив, истински и любовен във всякакъв аспект: „Той бърка директно в сърцето. В него вложихме много сърце и труд. Когато нещо се прави с любов, с взаимно доверие, се получава нещо прекрасно. По време на репетициите виждам искрящите очи на танцьорите, чистите им души. Те не се интересуват кога трябва да свършим, дали не сме пресрочили времето… Тази уникална себеотдаденост води до крайния резултат. Работили сме спектакъла с много, много любов. Любовта ще спаси света!“
За ролята на Мадам Бътерфлай гост-артистът Веса Тонова навлиза в непознати пространства. „Тя постъпи много смело като се впусна в този проект, много далеч от стандартното й амплоа на примабалерина в класически спектакли. Свалям й шапка!“ – изразява възхищението си Мариана Крънчева. Виолета е Петя Колева, Тоска – Даниела Иванова, Норма – Андрея Андонова. Стефан Вучов е Пинкертон, младия Жермон, барон Сктарпия, а Васил Дипчиков – Жорж Жермон, Каварадоси и Полионе. „Те танцуват с цялото си сърце. Момичетата излъчват такава женственост и красота, че на моменти забравям да гледам за забележки – просто им се радвам на това силно излъчване – женственост и изящество, което струи от четирите. Стефан и Васил във всяка картина са в различен образ. Това е много сложно – за две минути трябва да сменят изцяло излъчването си и усещането си за стъпване по сцената.“ – описва сложността на ролите и способността на артистите да се превъплътят в тях Мариана Крънчева. „Виждайки чрез тях невъзможната любов, която изиграват, ние усещаме възможността на тази любов заради силата на техния дух.“ – обобщава тя.
В творческият екип на постановката са още сценографът Никола Налбантов и авторът на костюмите заедно с Мариана Крънчева – Елена Иванова.
