С празничен концерт довечера започват Дните на културата на Москва в София. Столичната община ни кани в залата на Софийската опера и балет от 20 ч. при свободен вход, за да чуем богата музикална програма, представяща традициите и новото в руската музикална култура, както и наследството на европейското музикално изкуство. Програмата включва оригинални творби на някои от солистите, класики от Мусоргски, Чайковски, Доницети, Росини, Щраус, Верди. Концертът е с участието на Кирил Рихтер (пиано), Август Крепак (виолончело), Лена Зиновиева (цигулка), солистите на „Болшой театър“ – Агунда Кулаева (мецосопрано), Ксения Дежнева (сопрано) и Давид Посулихин (тенор). На сцената с тях ще бъде Симфониета „София“ с диригент Свилен Симеонов.
Пианистът Кирил Рихтер е с разнообразен път в обучението и в професионалната реализация, който естествено го отвежда към световните музикални сцени. Дипломира се в специалността „Графика“ на Института по ядрена физика, продължава заниманията си в областта на модата, като завършва Британското училище по дизайн и създава собствена линия облекла. Направил тези отклонения, той се обръща към напиращата в него още от дете страст към музиката и сега е един от най-популярните и влиятелни композитори и пианисти. Кирил Рихтер изнася концерти с авторски творби по цял свят, пише музиката на холивудски мега продукции, а също и за телевизията. „На мен ми се струва, че най-голяма роля тук има случайността. В един момент рискувах, оставих зад гърба си всички други занимания и се обърнах към музиката. Но това не стана случайно – винаги съм искал да композирам, винаги съм писал, но творбите си не бях показвал на никого. В един момент реших да започна да изнасям концерти и го направих с музикантите от триото, с което свиря и в момента – Лена Зиновиева – цигулка, и Август Крепак – чело.“ – описа своята истинска стихия Кирил Рихтер.
С езика на изкуството той се обръща към въпросите, които безпокоят човечеството – хода на времето, духа на епохата, войната и мира. Загадките на живота намират красив отговор с неговото пиано. На концерта тази вечер ще прозвучи неговата първа пиеса – „Хронос“. „Това са моите младежки разсъждения за времето. След няколко десетилетия сигурно отново ще се върна към този въпрос. Сега за мен е много важно течението на времето в контекста на това, което се случва в нашия живот.“ – споделя Кирил Рихтер, насочвайки ни към мисълта, че времето е хубаво с това, с което го изпълваме, а не тревожи със своя ход: „Представете си какво би се случило, ако времето е митологично създание, с което можеш да проведеш разговор и да го помолиш да ти даде назаем. Естествено, че сме малки буболечки, за да мерим сили с времето, то не ни е подвластно. И всичко, взето назаем, трябва да се връща.“
„Хронос“ дава полет на музикалния му талант: „Имаше житейски емоционален момент, който ме накара да преразгледам всичко, което съм направил досега. И независимо, че всеки път завършвах своето образование с добър успех, усещах, че нещо в живота не ми достига. За мен бе много важно да правя това, което съм обичал още от дете – това е пътят да си щастлив човек. Тогава реших да рискувам, седнах на пианото и написах тази творба на един дъх. След това взех окончателно решение да стана композитор и да работя като музикант.“
Само за няколко години наситеният с музика живот отвежда Кирил Рихтер до най-големите концертни зали по света, но също така и до най-престижните открити сцени. Музиката му дори звучи от видеостена на прочутия „Таймс скуеър“ в Ню Йорк, когато за първи път се излъчва написаният от него по поръчка на ФИФА химн на тазгодишното Световно първенство по футбол: „Космически брой хора чуха тази пиеса по целия свят и е най-добре да не си давам сметка за това, за да остана скромен.“ – казва Кирил Рихтер.
Музиката му има силно емоционално въздействие и буквално пленява публиката. Емблематичен случай нагледно илюстрира това – по време на концерт на открито се излива порой, а зрителите скачат с чадърите си на сцената, за да предпазят любимите музиканти от дъжда. „Аз просто правя това, което ми харесва, и по някакъв начин то резонира у публиката. Във въпросния случай заради наближаващата буря организаторите ни призоваха да завършим по-бързо концерта, но ние решихме да изпълним цялата програма. И на последната пиеса се изля дъждът. Сценичните работници излязоха да покрият рояла, а хора от публиката скочиха и разтвориха чадърите си над нас. Така заедно със слушателите завършихме този концерт.“ – с думи на любов се връща към този случай Кирил Рихтер.
А реакцията на публиката е толкова обяснима и заради неговия талант, и заради неговото кредо: „Важната съставляваща на музиката е емоцията и това е, което искам да дам на публиката.“
Една от пиесите, които ще чуем на концерта довечера, носи заглавието „След тази война няма да има друга“. За него музикантът обяснява: „От дете много обичам научната фантастика и затова и досега заемам заглавия от нея, но ги поставям в собствен контекст. „След тази война няма да има друга“ за мен означава финалната битка, от която няма да има победители. Отговорът какво ще се случи след нея се дава в следващата част на сюитата – чиста светлина. Няма да има нито добро, нито зло, само чиста светлина.“
