„Артистът никога не трябва да бъде затворник на самия себе си, затворник на стила, затворник на репутацията, затворник на успеха…“ – това биха могли да бъдат думи на артист от която и да е сфера. Всъщност това е мисъл на големия френски художник Анри Матис, който през 1947 г. издава книга, наречена Jazz. Тя се превръща в една от най-известните му и обичани работи.
През 1941 г. Матис е диагностициран с рак, а операцията, на която се подлага, ограничава значително възможностите му за работа. За него вече е трудоемко да рисува и да създава скулптори, както преди и принуден от обстоятелствата, намира нов начин да продължи да прави изкуство. С подкрепата на своите асистенти в ателието си започва да изрязва различни форми от хартия, оцветена преди това с гваш, и да ги аранжира като колажи. Това не е било нещо съвсем ново за художника – той е използвал подобна техника години преди това, работейки по дизайна на декорите и костюмите за различни сценични проекти, но никога дотогава не е гледал сериозно на нея и не е правил опити да я развие.
Първоначално някои от тези колажи достигат до публиката под формата на корици на Verve – френско списание за култура, „най-красивото списание на света“, както го е наричал неговият създател Териад. Той е грък по произход, а на 18-годишна възраст заминава за Париж, където става част от артистичните среди, превръщайки се в уважаван издател и критик. Именно Териад публикува прочутата книга на Матис Jazz, в която са включени 20 цветни принта и написани на ръка бележки на художника, негови мисли, нахвърляни по време на работния процес. Калиграфските текстове оставят усещане за спонтанност, но всъщност Матис ги е писал 4-5 пъти преди финалния вариант, докато остане удовлетворен от размера на шрифта и експресивността му. Заглавието Jazz е по идея на Териад и е избрано с одобрението на Матис, защото то улавя връзката между визуалното изкуство и музикалната импровизация. Книгата излиза в ограничен тираж и е приета много добре от публиката.
Темите в колажите на Матис обединяват образи от цирка, митологията и спомени на художника от негови пътувания. Дълго време той не гледа на тях като на самостоятелни, завършени произведения, но развивайки своята техника, постепенно открива колко възможности му два тя и работите му стават по-мащабни, някои от които с размерите на стенописи. Според специалистите колажите в книгата Jazz са израз на едно от основните схващания на Матис за творческия процес като резултат от синтез на инстинкт и интелект, ръководени от дисциплина.
Аналогията, която предизвикват колажите на Матис с джаза, не е случайна. Произведенията излъчват настроение, в тях откриваме невероятно усещане за цветове и композиция, динамика и движение, което звучи като музика. Лесно можем да си представим повечето от работите, публикувани в книгата, като обложки на дискове или корици на плочи. Колажите на Матис позволяват да видим в тях много повече, отколкото е вложено като първоначална идея в създаването им, защото са жизнени, красиви, вдъхновяващи и предизвикват човешкото въображение, което от своя страна е израз на свобода, също както и любимата ни музика.
Фотографии на принтовете от книгата Jazz на Анри Матис: Art Gallery NSW
