Пътешествие навътре в мен през музиката и любимите езици на Юга – португалски и испански... Езикът е като тайнствен код, който би могъл да бъде транскрибиран в музика – мелодия, ритъм и динамика... Така Югът се превръща в състояние на духа, в алегория на лекотата, на безметежния полет на бляновете, на любовта във всичките й проявления...
Избрах песни, които съдържат в себе си противоречието на горчиво-сладките състояния, на смирените и уютни тъги, но и щастието, което ги съпътства. Белязани са от носталгия, меланхолия, саудаджи, но и от философията, производна на Mas Que Nada („карай да върви“)... И на естествения ни порив да не се взимаме на сериозно.
На сцената ще бъда заедно с любимите си музиканти и приятели Миро Турийски и Младен Димитров. В събота вечер на сцената на камерното и приютяващо пространство на „Винтидж хаус“ в Пловдив – любимо!
Ще ви чакам с радост, за да сме заедно!
