Почина един от най-големите новатори в джаза, една от опорите на жанра. Преди малко научихме за смъртта на Чик Кърия. Сред създателите на фюжън музиката, прочут като солов музикант и като основател на Return to Forever и Chick Corea Elektric Band, Чик Кърия записа над 100 албума и е носител на 23 награди Грами. На 79-годишна възраст той си е отишъл от света ни на 9 февруари от рядка форма на рак. Заболяването е било открито съвсем наскоро, съобщи семейството му и в социалните мрежи предаде неговия завет с думите:
През целия си живот и кариера Чик се радваше на свободата и на спокойствието да изгражда нещо ново и да се наслаждава на творчески занимания. Той бе обичан съпруг, баща и дядо, а също и ментор и приятел на толкова много хора. Чрез работата си през десетилетия на пътувания по целия свят той вдъхнови и насърчи милиони. Макар че би бил първият, който да каже, че музиката казва повече от думите, той остави следното послание към хората, които познаваше и обичаше, към хората, които го обичаха:
Искам да благодаря на всички, които по пътя ми помогнаха огънят на музиката ярко да гори. Надявам се, че чувстващите наклонност да свирят, пишат и да се изявяват чрез други форми на изкуството, ще го правят. Ако не за себе си, то за другите. Не само че светът има нужда от повече творци, но е и толкова приятно.
На моите фантастични приятели музиканти, които ми бяха като семейство, откакто ви познавам, искам да кажа: бях благословен и за мен бе чест да се уча от вас и да свиря с всички вас. Моята мисия винаги е била да споделям навсякъде радостта да твориш. Да го направя с всички артисти, които толкова дълбоко уважавам, бе богатството на живота ми.
Новината за смъртта на Чик Кърия изненада и много натъжи целия свят. Думите на скръб в посвещенията са и със светлината на докосването до изкуството му.
Да кажа, че съм съкрушен, дори не описва върха на айсберга на това как се чувствам от загубата. Чик Кърия бе един от най-великите джаз пианисти и човешки същества, живели някога на тази планета. Като истински бибопър в сърцето си, нямаше абсолютно нищо, което той да не може да изсвири. Джемсешънът в рая тази вечер е още по-разбиващ. – Куинси Джоунс
Ох, изгубихме Чик. За мен той бе най-високото ниво на музикална креативност, честност, любознателност и артистично безстрашие. И всичко това вървеше с невероятна виртуозност. Той ни даде над 50 години удоволствие от музиката. Да свириш с него бе дори още по-дълбоко преживяване. Той толкова внимателно слушаше. Истинска легенда, когато стъпиш на сцената с него, все едно ти казваше: „Добре, накъде поемаме?“ Той толкова се вълнуваше от споделянето и изследването. Нямаше търпение да открие нещо ново на сцената – точно там, пред погледа на публиката. Като Уейн, като Хърби, като Майлс. Със смесването през 70-те на джаз, рок, латино, класическа и каквато и да е друга музика, която погъделичкваше въображението му, Чик приобщи цяло поколение млади слушатели към джаза. Той ни хвана за ръка и каза: „Хайде да минем през тази врата, няма да съжалявате.“ И промени животите ни. Новината за смъртта му съкруши музикантската общност. Всички си пишем един на друг, опитвайки се да намерим думите, с които да изразим чувствата си. Никога не сме си представяли свят без Чик Кърия. За щастие той ни остави толкова хубава музика, че на практика никога няма да напусне нашия свят. Сега ще си пусна Romantic Warrior, и още – My Spanish Heart, след това – Now He Sings, Now He Sobs, после… – Маркъс Милър
Няма достатъчно думи, които да изразят любовта ми, благодарността ми и възхищението ми към Чик и всичко, което даде на мен, на семейството ми и на света. Неговата гениалност ще продължи да вдъхновява много поколения. Никога няма да забравя добротата му, чувството му за хумор, щедростта му, насърчението и вярата му в момче от Бруклин, което просто искаше да свири на бас в неговата група. – Джон Патитучи
С дълбока тъка научавам, че си е тръгнал моят другар Чик Кърия. Много внезапно, твърде рано. За първи път се срещнахме в Ню Йорк през 60-те и се гмурнахме в океана на звука. Той бе винаги ярка светлина, щедър, състрадателен, обичащ да изследва и своите изследвания да споделя с всички нас. Благодаря за приноса! Ще ни липсваш. – Чарлз Лойд
Сърцето ме заболя от новината, че е починал истински великият Чик Кърия. Обемът на творчеството, което ни завеща, говори сам за себе си. Но аз най-вече ще запомня неговата човечност. Той бе една от най-милите, нежни и любознателни души, които познавах. Благодаря, че безстрашно обогати палитрата на живота с всичко, което направи. Благодаря за вдъхновението, което ме съпровожда цял живот! – Дейв Коз
Няма много пианисти, които да не считат Чик Кърия за свой ментор и вдъхновение. Бях щастлив да се срещна с него и да опозная отблизо нежността и красотата на неговата душа. Той бе и ще бъде вдъхновение за мен за цял живот. – пианистът Ярон Гершовски, музикален директор на The Manhattan Transfer
Израснах с музиката му. Никога няма да забравя концерта му в България! Той е сред моите герои. Малцина притежават благородството и музикалната му ерудиция. Чък Кърия. Поклон. – Мирослава Кацарова
Изостави ни в пустота и мрак един от най-големите музиканти на света. Душата му лети над Испания и се наслаждава на андалуското вино, което той толкова обичаше. Светъл път, Чик Кърия! Каква гигантска загуба... – Румен Бояджиев
Още един от големите............ R. I. P. Chick Corea. – Мирослав Иванов
Не можем да повярваме, но е истина. – JazzTimes
Когато работя, резултатът е пред погледа ми. Това е невероятно удовлетворяващо. Виждам дали нося удоволствие на хората, дали ги вдъхновявам. Когато постигаш това, внасяш в света добро. Вярвам в това. Музиката събужда всичко естествено вродено в нас. За да твориш, не се изисква професионална подготовка. Достатъчно е да си живо човешко същество и да се отвориш за играта на въображението. Защото въображението е всичко. Когато правиш това известно време, виждаш как можеш да използваш въображението си и да изпълваш живота си с творчество. Щастието идва именно от това изпълване, от това, с което изпълваш света от себе си. – каза неотдавна в интервю за JazzTimes Чик Кърия.
А ето каква история разказа Мишел Нахабедян: