„Турандот“ за първи път с кукли на българската оперна сцена гледаме довечера премиерно в постановката на Държавна опера – Стара Загора, осъществена съвместно с кукления театър в града. Освен постигащо внушителна, атрактивна визия, това решение на режисьора Огнян Драганов дава съвсем нов прочит на операта на Пучини.
В допълнение към красивата музика, спектакълът развива диалог на сцената между живия свят и света на въображението, между съзнаваното и неосъзнатото, между истината и манипулацията. Така, с кукли на сцената, кинематографична режисура и предначертаваща емоциите сценография, „Турандот“ се превръща в красиво преживяване, обогатяващо знанието ни за живота.
Защо Турандот се страхува да обича? Защо прикрива неувереността си в своите чувства под шлейфа на отмъщението? Има ли право човекът да въздава съдбовно възмездие? Какво се случва, когато останеш в света на въображението, без да се свържеш с реалния живот? Какво произлиза от непознаването на границата между доброто и злото? Постановката на „Турандот“ на Старозагорската опера за първи път толкова ярко поставя дълбоко човешките въпроси, развивайки ги с красивата музика, сътворена от Пучини.
Какво ще се случи, когато ние, възрастните, уверени, че познаваме живота, се завърнем към приказките, от които от съвсем малки сме изграждали ориентири за доброто и злото, за истината и лъжата? Приказката на Карло Гоци с музиката на Пучини в този спектакъл оживява по необикновен начин и всеки детайл идва да ни каже още нещо – визуалните ефекти се превръщат в чувства и в духовни послания, изведени във финалните думи на принцеса Турандот: „Аз знам неговото име. Неговото име е ЛЮБОВ!“
„Турнадот не е инфантилна или не е болно момиче, а има изключително изострено чувство за красота. Тази красота тя пази дълбоко в себе си и превръща цялото царство в кукли. Който не е кукла, не може да оцелее. Накрая Калаф се престорва на кукла, за да отгатне гатанките. И тогава Турандот е изненадана, че зад куклата стои живо човешко същество, каквото е тя. Накрая тя не може да го понесе и операта завършва по необичаен начин.“ – описва своя прочит режисьорът Огнян Драганов в интервю по bTV Radio в навечерието на премиерата.
Може ли след изповяданата от Лиу любов към Калаф двамата с Турандот да създадат щастливо семейство? Как ще прегръщат те Любовта с окървавените от отричането й ръце. Злото няма как да се окаже другото лице на Доброто, защото има нужда от трансформация, която настъпва в човешката душа.
Фактът, че смъртта на Пучини оставя операта незавършена, дава възможност на Огнян Драганов да избегне лесното спасение от толкова много пролята кръв под формата на финал с щастлива сватба, каквато е най-често играната версия на „Турандот“. Тук принцесата изкупува отричането на живота с живота си, който едва сега истински е заживяла.
„Куклата е символ. Както всеки човек в своя живот има своите сънища, въображения, мечти, така и Турандот е в своя сън, докато Калаф идва, за да го съпреживее. Когато тя разбира, че на света има взаимна любов, това е голямата изненада за нея.“ – обяснява израстването режисьорът Огнян Драганов.
Неговата режисурата е с визията и динамиката на филмов сюжет, с помощта на сценографията се води непрекъснат диалог между реалния свят и света на въображението, между хората и тяхната среда. И всеки елемент е важен.
В първата си поява на сцената Турандот буквално излиза от своята маска. Дългият шлейф на роклята й е миналото, което тя тегли след себе си и след секунди използва, за да прикрие своя страх. На въпроса за очевидно липсващото присъствие на родителя в нейния живот отговаря буквалното отсъствие на Императора от сцената – той пее зад кулисите, а вместо него на сцената има кукла на бездушно чудовище, олицетворение на страха със своята маскарадност.
„Създадохме изключително богата визуална среда, за което много допринасят 18-те кукли, с които актьорите от Кукления театър играят на сцената – те са активни действащи лица, изпълняват задачи в спектакъла. За първи път ни се случва да се срещнем с оперното изкуство и навлязохме в неговите дебри с голямо любопитство, интерес и отговорност.“ – каза в интервю по bTV Radio режисьорът от страна на Кукления театър Дарин Петков, който е и директор на куклената трупа.
В тази изключителна постановка участва великолепен състав! На 29 март в ролята на Турандот е Драгана Радакович от Сърбия, която преди няколко месеца участва в представянето на тази опера в Сидни, а току-що се завръща от музикалното честване в подножието на египетските пирамиди на вердиевата опера „Аида“.
В спектакъла в Египет е играл и изпълнителят на ролята на Калаф Дарио Ди Виетри от Италия, познат от участията си на „Арена ди Верона“.
Голямата ни прима – ангелогласната Цветелина Василева, изповяда с разтърсващо чувство любовта на своята героиня Лиу към Калаф.
Прочутият Юлиян Константинов е Тимур. Диригент е Владимир Бошнаков.
Във втората премиера на 12 април ще видим и ще чуем съответно Таня Иванова, Камен Чанев, Русалина Мочукова и Пламен Кумпиков. Диригент е Найден Тодоров. Сред солистите на 29 март е Александър Крунев, а на 12 април – Теодор Петков. Сценографията и костюмите са на Каталин Йонеску-Арборе (Румъния), Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, художественото осветление – на Васко Лисичов (Македония), пластиката е на Хзе Фу-Чен от Тайван. Хормайстор е Младен Станев.
По установена от Огнян Драганов традиция в спектакъла участва следващото поколение оперни и балетни звезди – децата от школа „Маргаритки“ към операта, както и сърцатите бойци от Прабългарската школа за оцеляване „Бага -Тур“.
В следващите великолепни спектакли на Старозагорската опера с директор Огнян Драганов през май ни очаква премиера на „Нестинарка“ от Марин Големинов, през юни в партньорство с цирк „Балкански“ ще бъде реализирана „Палячи“ – спектакъл – честване на Калуди Калудов, а в горещите летни дни оперното изкуство отново ще завладее стадион „Берое“.
Фотографии: Георги Петков
