„Бърдмен” на Алехандро Иняриту спечели „Оскар” в двете най-важни категории – за филм и за режисура, а също така – и за оригинален сценарий. Еманюел Любецки взе отличието за операторско майсторство. Филм за помиряване с миналото и поправяне на грешките, „Бърдмен” е заснет в един кадър, без показване на различни гледни точки и без връщане назад в повествованието, така, както се случва в живота, обяснява режисьорът Алехандро Иняриту. Преди да обяви заглавието на „Бърдмен” като носителя на „Оскар” в категорията за най-добър филм, Шон Пен се пошегува с Иняриту за това, че му е нужна зелена карта, за да работи в САЩ. Режисьорът от мексикански произход каза след това в благодарствената си реч: „Искам да посветя тази награда на моите сънародници, които живеят в Мексико. Моля се да успеем да изградим управлението, което заслужаваме. А за мексиканците, които живеят в САЩ и са сред най-новите имигранти тук, се моля към тях да се отнасят с достойнството и уважението, което е проявено към техните предшественици, изградили тази невероятна нация от имигранти.” Еди Редмейн беше отличен като най-добър актьор за ролята си във филма „Теорията на всичко”, а при дамите бе наградена Джулиан Мур за участието си във филма „Все още Алис”. Двамата използваха вниманието на многомилионна аудитория, за да призоват да сме съпричастни към хората с тежки заболявания, като тези, от които страдат техните филмови герои – алцхаймер и амиотрофична латерална склероза.
Блестящата игра на актьора и музикант Джей Кей Симънс в „Камшичен удар” бе отличена с „Оскар” за поддържаща роля, дублирайки неговия „Златен глобус”. Симънс се превъплъти в ролята на строг бендлидер, който извървява пътя от натиск над своите ученици до взаимност с тях, благодарение на силата на музиката. Филмът е вдъхновен от действителен случай, но джазмени го критикуваха, че не представя пълноценно другата страна на музиката – радостта от създаването й. „Камшичен удар” изследва разликата между виртуозността като самоцел и изкуството като цел. Той също така разказва за израстването, което понякога минава през болезнени моменти.
Строг преподавател във филма, в речта си Джей Кей Симънс бе усмихнат и щедър на похвали към съпругата и децата си. Той призова за внимание към родителите: „Общувайте с тях – не с есемеси, не по електронната поща – обадете им се! Кажете им, че ги обичате, че сте им благодарни. И ги изслушайте – толкова време, колкото на тях им се иска да говорят с вас.” „Камшичен удар” получи още две награди „Оскар” – за филмов монтаж и за смесване на звка. За първи път в България той бе представен на изминалото издание на Фестивала на независимото американско кино SoIndependent.
Най-добра актриса в поддържаща роля стана Патриша Аркет за „Юношество”. Тя произнесе силна реч с призив за равноправие за жените: „Всяка жена, която е раждала, всеки член на нашата нация знаем, че сме се борили за правата на всеки един от нас. Сега е времето веднъж завинаги да решим въпроса с равноправието и с равенството на жените в Съединените щати”. Нейните думи изправиха на крака всички в залата, поведени от Мерил Стрийп и Дженифър Лопес.
Много силни послания за борбата за свобода и справедливост отправиха Джон Леджънд и Комън с изпълнението си, когато представиха песента Glory от филма „Селма”, и с думите си, когато получаваха статуетката за най-добра песен. „Селма” разказва за борбите на афроамериканците да получат правото на гласуване в Съединените щати. Филмът е озаглавен по името на градче в Алабама, където започва вълна от граждански протести, набрала подкрепа в много градове на САЩ – Детройт, Ню Йорк, Лос Анджелис... Саундтракът е създаден от един от най-актуалните джаз новатори Джейсън Моран, а Ледиси изпълнява ролята на Махалия Джаксън.
На церемонията по връчването на наградите „Оскар” Джон Леджънд и Комън изпълниха песента заедно с госпъл хор на фона на кадри от драматичните събития, за които филмът разказва. След това те излязоха още веднъж на сцената, за да получат отличието за песента по музика и текст на Джон Стивънс и Лони Лин. Приемайки наградата, Комън каза, че навремето град Селма е бил символ на разделението на американския народ, а днес – на обединението около ценностите на достойнството и човешките права: „Първо искам да благодаря на Бог, който живее във всеки един от нас. Неотдавна с Джон изпълнихме песента Glory на същия този мост в Селма, по който преди 50 години преминаха д-р Кинг и активистите от движението за граждански права. В миналото този мост е бил символ на разделения ни народ, но днес е символ на промяната. Духът, който мостът олицетворява, е отвъд различията в расата, пола, религията, сексуалната ориентация, социалния статут. Този дух свързва детето от южните квартали на Чикаго, което мечтае за по-добър живот, с хората във Франция, които се изправят в защита на свободата на словото, с хората в Хонг Конг, които протестират с искане за демокрация. Този мост е построен с надежда, споен от състраданието, извисен от любов към всички човешки същества.” За продължаващата и днес борба за свобода и справедливост Джон Леджънд заяви: „Нина Симон бе казала, че е дълг на твореца да размишлява върху времената, в които живеем. Написахме тази песен за филм, който е основан на действителни събития отпреди 50 години. Но казваме, че Селма е сега, защото сега се борим за справедливост. Знаем, че правото на гласуване днес се ограничава. И днес водим битка за свобода и справедливост. Живеем в най-затворническата страна на света. Днес има повече чернокожи, лишени от свобода, отколкото е имало в робство през 1850 г. Когато хората днес излизат на протест под звуците на нашата песен, искаме да им кажем: с вас сме, виждаме ви, обичаме ви, не спирайте! Бог да ви благослови.” Преди няколко седмици песента Glory бе отличена със „Златен глобус”, а Джон Леджънд и Комън я представиха и на церемонията по връчването на наградите „Грами”.
Джон Леджънд и Комън със „Златен глобус” за песента Glory от филма „Селма”
На фона на сериозната тема на филма, връчващите наградата Джон Траволта и Идина Мензел размениха шега-реплика от миналогодишната церемония. Тогава Джон Траволта, очевидно не знаейки името на певицата, я нарече „Адел Дазийм”, представяйки нейното предстоящо изпълнение на сцената, а тази нощ Идина промени името му на „Глом Газинго”. Миналата година песента Let It Go в изпълнението на Идина Мензел бе отличена за най-добра оригинална песен, а филмът, от който е тя – „Замръзналото кралство”, получи „Оскар” за най-добър анимационен филм.
„Оскар” за адаптиран сценарий бе присъден на „Игра на кодове”. Филмът разказва за Алън Тюринг – британският математик и криптоаналитик, който изигра решаваща роля за победата над Хитлер, като създаде машина, направила възможно разбиването на шифъра на криптиращата машина на немците „Енигма”. По-късно той е подложен на нечовешки натиск заради това, че е гей, и, рухнал психически, се самоубива. Получавайки наградата, авторът на сценария Греъм Мур свърза съдбата на Тюринг със собствения си живот и отправи апел за подкрепа на хората, които се чувстват различни, за помощ на хората, изпаднали в депресия: „Когато бях на 16 год., направих опит за самоубийство, а сега съм тук пред вас. Искам да посветя този момент на децата, които все още не могат да открият своето място в света. Имате такова! Останете различни – и, когато и вие застанете на сцена като тази, предайте на другите това послание.” Зад кулисите Греъм Мур обясни, че не е гей и никога не е говорил публично за своите депресивни състояния – преживявания, които са елемент от повествованието в „Игра на кодове“. За смисъла на обръщението си той каза още: „Благословен съм да ме подкрепят семейството и приятелите ми – и напълно осъзнавам, че не всички имат този късмет.”
Темата за самоубийството бе повдигната още веднъж през тази вечер – споделения с Елън Хент „Оскар” за късометражния документален филм „Гореща линия: ветерани, натиснете 1” продуцентката Дана Пери посвети на сина си, който е отнел живота си едва 15-годишен.
„Оскар” за най-добър чуждоезичен филм взе „Ида” на Павел Павликовски. Той е за раните от историята, които не могат да зараснаст, докато не вникнем в поуките от случилото се. Филмът е за този тежък разговор, който Полша отлага от началото на Втората световна война и който я направи по-слаба в съпротивителната й реакция в години на наложен комунизъм – участието на поляци в унищожението на своите сънародници-евреи. Липсата на изговаряне обаче, както виждаме в „Ида”, е подхранвал неприязънта и гнева, позволили един терор да бъде заменен с друг. Сега Полша търси оздравителни сили. И още за „Ида” можете да прочетете тук в нашите ревюта за филмите от 18-я „София филм фест”.
С три награди остана „Гранд хотел Будапеща” – за музика (Александър Десплат), за костюми и за дизайн на продукцията. Отличието за анимация получи „Героичната шесторка”, а за визуални ефекти – „Интерстелар”.
Лейди Гага изпя някои от най обичаните песни от „Звукът на музиката” в почит към този филмов мюзикъл половин век след премиерата му. Създаден на основата на бродуейския мюзикъл от 1959 г. на Ричард Роджърс и Оскар Хамърстайн II, филмът е продуциран и режисиран от Робърт Уайз, а в него участват Джули Андрюз и Кристофър Плъмър. „Хубавата музика не само усилва въздействието на филма, а и прави преживяването незабравимо.” – с тези думи на щастие от участието си в „Звукът на музиката” се обърна към публиката Джули Андрюз. Британският вестник „Дейли телеграф” определи изпълнението на Лейди Гага като пика на вечерта. „Браво, Лейди Гага! Това момиче може да изпее ВСИЧКО!” – с възторг възкликна във фейсбук Бет Мидлър. Като свой фаворит за най-добър филм актрисата и певица посочи „Бърдмен”, който и няколко минути по-късно бе обявен за носител на отличието.
