„Качество, качество, качество!“, „Не имитирай, бъди себе си!“, „Не се страхувай от публиката, защото ако идват да те слушат, значи наистина те харесват. Те са твои приятели.“ – това са някои от съветите, които Тони Бенет е получил по пътя на своето изграждане и които са се отпечатали в съзнанието му. Към тях той се връща в интервю за сп. „Билборд“ дни, след като на 3 август отпразнува своя 90-и рожден ден. Певецът, художник и общественик не престава да се учи, обича своята публика и иска да дава още и още. „Чувствам се благословен!“ – казва той на финала на този разговор с Мелинда Нюман.
В началото на интервюто Тони Бенет споделя първия си спомен за постигнат успех: „Работех във „Вилидж ин“ в Гринуич вилидж през 1949 г., когато Пърл Бейли ме чу как пея. Тя обяви на собственика на клуба: „Ако това момче не участва в шоуто ми, повече няма да пея тук.“ Започна да ме хвали навсякъде. Боб Хоуп дойде да чуе Пърл Бейли и остана толкова очарован от мен, че каза: „Веднага идваш с мен.“ Не можех да повярвам! Отведе ме до сцената на „Парамаунт тиътър“. Това бе първата ми поява пред голяма публика.“
Боб Хоуп е и човекът, който дава „американското“ име на Антъни Бенедето. „Твърде дълго е за шоу бизнеса. Нека да те американизираме. Ще се казваш Тони Бенет.“ – разказва музикантът.
В началото той се учи, слушайки големите в клубове в Ню Йорк. „Отивах там следобед, когато те репетираха – толкова много научавах, само като ги слушам. Тогава вокалната ми преподавателка Мими Спиър ми даде голям урок: „Не имитирай друг певец, защото тогава ще си един от миманса. Просто бъди себе си!“ Каза ми да държа на качеството и никога да не изневерявам на това. Качество, качество, качество! Добре ме научи!“ – с благодарност споделя Тони Бенет.
Той се връща и към момента, когато неговата звукозаписна компания е поискала от него да направи компромис със себе си. След като Франк Синатра напуска Columbia, творческият директор Мич Милър е настоявал Тони Бенет да го замести като стил и репертоар. „Беше много трудно, защото трябваше да го убедя, че единствено искам да бъда себе си.“ – казва Тони Бенет. И споделя, че малко преди смъртта си Милър се е срещнал случайно със сина му Дан, който му е и мениджър, и му е казал: „Направих голяма грешка, защото баща ти винаги е искал да пее джаз, а аз му казвах да не прави това.“
Именно Франк Синатра дава на Бенет друг много важен съвет, благодарение на който той успява да изгради връзката си с публиката. По това време – през 1956 г., Тони Бенет е летният заместващ водещ на „Шоуто на Пери Комо“. Зад кулисите в „Парамаунт тиътър“ споделя на Синатра колко се страхува. „Не се страхувай от публиката, защото ако идват да те слушат, значи наистина те харесват. Те са твои приятели.“ – окуражил го Синатра. „Това беше голям урок, който получих от него и ми помага и до ден днешен. Обичам да карам хората да се чувстват добре. Това е в основата на всичко, което съм направил през годините.“ – обобщава Тони Бенет за мъдростта, дадена му от неговия много близък приятел.
Музикантът проявява нужното търпение, за да се усъвършенства в представянето на своето изкуство. Не звучи много окуражително, когато двамата популярни в шоу бизнеса Джак Бени и Джордж Бърнс му казват, че ще му отнеме девет години да се научи какво да не прави на сцената. И точно след толкова време Боб Хоуп гледа негов концерт в нощен клуб в Далас и казва: „Вече пристигна! Вече знаеш какво правиш.“ „Беше голям комплимент. Стана ми много приятно!“ – казва Тони Бенет. И всеки ден продължава да се учи: „Уча се, както когато бях на 19. Толкова много има да учиш! Основното е какво да не включиш, да не оставаш на сцената твърде дълго и да усещаш кога шоуто е завършено.“
През 1962 г. Тони Бенет записва емблематичната песен I Left My Heart in San Francisco („Сърцето ми остана в Сан Франциско“). За нейното създаване той си спомня: „С пианиста ми Ралф Шарън бяхме в малък нощен клуб в Юга. В чекмеджето на бюрото той откри тази песен и каза: „Може би ще е добре това да е следващият ти запис.“ Запях я и барманът, който си подготвяше работното място за смяната, дойде при нас и ни каза: „Извинявайте, че ви прекъсвам, но ако запишете тази песен, ще съм първият, който ще си купи плочата.“ Когато отидох в залата на хотел „Феърмонт“ в Сан Франциско, имаше няколко зрители на репетицията. Докато запея песента, всички бяха вече на крака и единодушно казаха: „Трябва да я запишеш!“ Хората в Сан Франциско буквално полудяха, когато ме чуха да я пея, така че веднага влязохме в студиото и я записахме.“
Заради приноса му към Сан Франциско, Тони Бенет ще бъде почетен с откриването на негова статуя. В съобщението на общината той е описан като „прочут певец, художник и борец за граждански права“. Високата 2,43 м бронзова статуя е издигната на хълма Ноб на ливадата пред хотел Fairmont, където през декември 1961 г. Тони Бенет за първи път изпълнява песента I Left My Heart in San Francisco. Събитието ще се проведе на 19 август, а общината кани всички желаещи да поздравят певеца, който ще присъства лично, редом до кмета, представители на общинското и щатското ръководство, местни деятели. С музика към юбиляра ще се обърнат Момчешкия и Момичешкия хор на Сан Франциско и Комбото на звездите на градската Гимназия по джаз музика. И още за събитията, с които Тони Бенет празнува своята 90-та годишнина…
Тони Бенет отговаря отрицателно на въпроса дали му е минавало през ум да спре да пее през 70-те, когато изживява тежка криза. „Не, никога. Беше временен период, защото се разведох и се чувствах ужасно. Но публиката никога не ме изостави.“ Неговата музика е открита от нова публика в началото на 90-те, когато за Тони Бенет отново се говори много заради хрумване на MTV да започне да излъчва Steppin’ Out With My Baby. За този нов възход той споделя: „Появи се нова, млада публика и никой не можеше да повярва. Младите хора ме търсеха да общуваме толкова ентусиазирано, колкото техните родители.“ Предаността се ражда във взаимност: „Нито веднъж не са ме освирквали. Давам на слушателите 100%. Те ги поемат и веднага ми връщат 100%.“
В нова епоха с нови любимци на хоризонта, Тони Бенет осъществява две ключови партньорства с актуални звезди – Ейми Уайнхаус и Лейди Гага. „Ейми Уайнхаус бе сред най-великите вокалисти. Жалко за проблемните взаимоотношения, които я измъчваха, и за наркотиците, с които не успя да скъса. Стана ми толкова мъчно, когато чух, че е починала, защото много обичах да пея с нея. Очаквах следващия път, когато ще направим нещо заедно.“ Тони Бенет е щедър на комплименти и за Лейди Гага: „Какъв талант! Тя е фантастичен изпълнител и велик творец, също и прекрасна като човек. Има много сърце и душа и хубаво свири на пианото. Завършен изпълнител! Всеки път е различна. Мисля, че до края на животите ни тя ще направи прекрасни неща за нас.“
В сравнението за света на музиката преди и сега, везните не натежават в полза на съвремието. Дълголетникът на сцената описва положението така: „Винаги съм държал на качеството, което напоследък музикалният бизнес не прави. Сега е важно кой продава най-много, без значение какво е качеството. Отраснах в красива епоха с Ела Фицджералд, Франк Синатра и Нат Кинг Коул. Те бяха тримата ми идоли – и до днес продължават да бъдат. Когато държиш на качеството, ставаш стабилен, има те. Когато търся песен, търся интелигентността в написването й. Има ли нещо изключително в думите? Музиката красива ли е? Не искам да звучи егоистично, но искам да кажа, че никога не съм записвал лоша песен. Винаги съм държал на качеството.“
Тони Бенет има силна сетивност за своята публика. Последното нещо, което прави преди да излезе на сцената, е да усети слушателите: „При мен е рефлекс да се вслушам в настроението на публиката. Ако чувствам, че се вълнува от предстоящия концерт, това ме стимулира да им дам дори повече от това, на което мисля, че съм способен. Ако те се наслаждават, аз съм в друг свят!“ Помага ли му музиката да се чувства млад? Тони Бенет отговаря: „Просто имам късмет и съм напълно здрав. Докторът ми казва, че всичко ми е наред. Чувствам се на върха на света. Пея добре. Публиката обича това, което правя. Чувствам се благословен.“
Снимка: Kevin Mazur/WireImage. Източник: фейсбук профила на музиканта
