С мъдрост в сърцето в продължение на 10 години управлява и развива София нейният най-прочут кмет от миналото й инж. Иван Иванов. Днес булевард в центъра на столицата носи неговото име, а изложба, разказваща за наследството му, подготви Държавна агенция „Архиви“ в съвместна инициатива с дирекция „Култура“ на Столична община. Тя е едно от събитията за отбелязването на 141 години от обявяването на София за столица. Сега изложбата трябваше да бъде представена в галерии на открито, но това ще се случи след края на кризата с коронавируса. От делото на Иван Иванов обаче можем да се вдъхновим и поучим чрез средствата на електронната комуникация. Таблата са публикувани онлайн на сайтовете на Държавна агенция „Архиви“ и на Столична община, както и в общинските портали за култура и за туризъм.
Иван Иванов е модернизаторът на София – човекът, който вижда съвкупността от важни задачи и предприема последователните и системни стъпки за тяхното изпълнение. Осигурявайки водоснабдяването на града като ръководител на строителството на Рилския водопровод, той доказва своите управленски качества и е назначен за кмет на София. Първите му задачи са да стабилизира финансите, все още в кризисно състояние след войните, да подобри работата на администрацията, да постави основите на благоустрояването. Знакови сгради в целия център, развитието на Борисова градина като място за отмора, началото на автобусния и тролейбусния транспорт – това са само част от фактите от ежедневието ни сега, в чиято основа е тази личност за пример от времето му като кмет. Репресиран през 1944 г., само две години по-късно инж. Иван Иванов продължава да допринася като строител на хидровъзел „Искър“, чрез който и до днес пием вода и се произвежда ток.
В експозицията за инж. Иван Иванов са използвани документи от личния му архивен фонд, както и от фондовете на Софийско градско общинско управление и на Дирекция на водопровода „Рила – София“, съхранявани в Държавен архив – София. Материали има и от личните архиви на скулптура Марко Марков, архитект Ив. Васильов, архитект Георги Овчаров и др., съхранявани в Централния държавен архив и държавните архиви в страната.
„Опитали сме се в 28 табла да покажем живота на инж. Иван Иванов преди да поеме кметския пост, дейността му като градоначалник и живота му след 9 септември, когато той е в затвора, а след това се включва като хидроинженер в големите обекти, които започват да се изграждат след войната. Преди да стане кмет неговият живот десетилетия наред е свързан с подготовката, проектирането и самото изграждане на Рилския водопровод – от 1919 г. до завършването му през 1933 г. Това съоръжение сега е отново актуално заради водната криза в Перник.“ – разказва за приноса председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев.
Цялата работа по изграждането на Рилския вопродовод в изложбата е проследена с редица документални материали.
Инж. Иван Иванов пред най-дългия тунел, свързващ Бели и Леви Искър. Авг. 1926 г.
ДА – София, ф. 1353К, оп. 2, а.е. 8
Четем страници от неговия джобен бележник, доклади от пътуванията му по света, за да проучи опита във водоснобдяването, виждаме снимки с колеги, с представители на централната власт, със семейството му, покана за освещаването на първата част на водопровода, фотоси от строителните работи.
През 1934 г. инж. Иван Иванов поема София, за да изведе града в съвремието. В изложбата е включена снимка от първото заседание на Столичния общински съвет, свикано от него. По-малко от месец след като заема поста, той издава наредби за задълженията и поведението на служителите: при назначенията началниците трябва да се ръководят от интереса на службата, чиновниците трябва да са способни, честни, изпълнителни и експедитивни, а при провинения отговорност носят и работникът, и проявилият небрежност негов пряк ръководител. Инж. Иванов въвежда атестиране на всеки шест месеца, нарежда стриктно спазване на работното време, забранява пиенето на кафе, четенето на вестници и книги, както и вършенето на частна работа в канцелариите, разхождането по коридорите, ходенето по чужди кабинети, външните посещения. Той стига до най-малкия детайл и описва като неприемливо говоренето с началник с цигара в уста или ръце в джобовете, същевременно задължава служителите да са вежливи към клиентите. На една от снимките инж. Иван Иванов е в работна атмосфера при откриването на първата тролейбусна линия, а на друга – в официален случай – на прием с Йордан Мечкаров.
Инж. Иван Иванов и Йордан Мечкаров със съпругата му на прием. 1937 г.
ЦДА, ф. 1464К, оп. 1, а.е. 66
София бързо поема напред. Градът процъфтява – поставят се основите на съвременното градоустройство, финансовите задължения от войните са ликвидирани, създава се Столична голяма община, строят се нови училища, облагородява се Борисова градина като център на здравословния живот. На 6 юли 1939 г. се открива лятната къпалня „Княгиня Мария Луиза“, а в словото си инж. Иван Иванов посочва близки перспективи за още по-добър живот на столичани: „Тази къпалня е първата от къпалните, които Столичната голяма община ще построи в близките години за своето население, за да задоволи една насъщна нужда на големия и разрастващ се град, грамадната част от чието население няма възможност да летува вън от града и трябва да му бъдат създадени тук условия за укрепване на неговото здраве, за отмора, за телесно развитие на младежта и здрави летни развлечения.“ Той съобщава, че е започнало строителството на втора лятна къпалня в кв. „Коньовица“ („Разсадника“), която градската управа е успяла да убеди царя да подари на града по случай раждането на престолонаследника вместо готвения златен прибор.
В изложбата можем да потърсим решения на актуалната и днес теми за градоустройството. Инж. Иванов инициира създаването на съвременна концепция за градското развитие. Изготвен е планът „Мусман“, който остава нереализиран заради започналата Втора световна война. При управлението му обаче са построени редица знакови сгради в столицата – зала „България“, разширението на Ректората, Съдебната палата, Българската народна банка… Издигнат е паметникът на Патриарх Евтимий.
„Той е човекът, който е управлявал цялото това изграждане на София като модерен град. За съжаление, е имал нещастието да види рухването на целия си живот по време на бомбардировките от Втората световна война. Тогава около ¼ от сградния фонд на София е частично или цялостно разрушен. Именно той предпирема първите мерки по разчистването на развалините и по организацията на живота в града в тази драматична ситуация.“ – разказва доц. д-р Михаил Груев. А снимка показва решимостта на кмета – неговата изправената фигура върху останките от разрушената сграда на общината уверява, че голямата трагедия ще бъде преодоляна.
В изложбата виждаме инж. Иван Иванов твърд и непоколебим – човекът, който ще възкреси столицата от разрухата. Една от снимките го показва в кабинета му през март 1944 г., когато той отново мисли за града си, отправил поглед към него през прозореца, от който струи светлина.
Инж. Иван Иванов в кабинета му на ул. „Гурко“. 1 март 1944 г.
ДА – София, ф. 1353К, оп. 2, а.е. 10
В следващия епизод от живота му инж. Иван Иванов вече е изправен пред т. нар. Народен съд. Парадоксално, в доклада на обвинението се посочва неговият принос, изтъква се, че има само една скромна къща; най-силните думи срещу него са, че е германофил. Обвнинителят заключава, че той не може да бъде държан отговорен от Народния съд, а само би трябвало да бъде уволнен, което е било направено още на 9 септември. В отговора на обвнителния акт инж. Иванов кратко дефинира своята работа с мотото „Всичко за София и софиянци“ и заявява, че последователно е отказвал да влезе в политиката. Свидетелят Петко Стайнов, министър на външните работи, наблюдаващ работата на кмета на София, заявява: „Политическото убеждение на подсъдимия точно не зная, но в общината са работили инженери и архитекти с прогресивни разбирания.“ Премиерът Кимон Георгиев, застанал начело на правителството след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. и отново премиер след Деветосептемврийския, свидетелства: „Инж. Иванов бе назначен за кмет на столицата непосредствено след промяната от 19 май 1934 година. На него се спря тогавашното управление като на човек, който според впечатленията от дотогавашната негова дейност с най-голям успех би се справил с големите задачи на Столичната община. Той оправда в това отношение очакванията на правителството и на гражданите. Направи твърде много за благоустройството на столицата, за организиране на общинските служби и за финансовото стабилизиране на общината.“ В последната си дума инж. Иван Иванов заявява онова, което е бил принуден да каже: „Признавам, че съзнателно и несъзнателно съм бил проводник на прогерманската политика в България. Разкайвам се за всичко, което съм направил.“ Неговото дело всъщност може да бъде само източник на гордост. „Народният съд“ го осъжда на доживотен строг тъмничен затвор и му отнема цялото имущество. „Той стои в затвора около две години и половина. Новата власт обаче разбира, че няма необходимия квалифициран кадър, който да се заеме с мащабните хидроенергийни проекти, и инж. Иван Иванов отново излиза на преден план.“ – разказва за последвалото развитие на събитията председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев.
Експозицията за инж. Иван Иванов ни дава възможност да ни стане близка една легендарна личност. Изложбата показва как човек – с мъдрост в сърцето – е способен на велики дела. Тя е едновременно вдъхновение и учебник – разказва историята на нашия град и показва как се е създавало наследството, което ни задължава към отговорност. „Имаме нужда от позитивни примери. Инж. Иван Иванов е точно такъв – на човек, който целия си живот посвещава на изграждането камък по камък на столицата като модерен град. Дори в края на живота си, когато той е зачеркнат от новия режим, намира начин, по който да е полезен на обществото. За мен инж. Иван Иванов е силен пример за това, че човек при всякакви обстоятелства може да намери форма, под която да служи на хората.“ – коментира доц. д-р Михаил Груев.
Изложбата за инж. Иван Иванов сега можем да разгледаме онлайн. Очакваме момента, когато тя ще бъде за дълго време експонирана в две от галериите на открито в центъра на София. Тогава ще имаме възможността с приятели и с другите, с които споделяме града, да обсъдим въпросите, които тя повдига. Но дискусия тече и сега, става ясно от думите на председателя на Държавна агенция „Архиви“. „Оказа се, че този вид на поднасяне по електронен път дава голяма възможност за обратна връзка. Получихме коментари от граждани, видели изложбата, които конкретизират някои от снимките на нея, правят добавки. Виждаме изложбата в развитие и рефлексията от страна на публиката.“ – посочва доц. д-р Михаил Груев.
