Албумът на Теодосий Спасов с фолклор и джаз „Вяра“ от 2005 г. прераства в концертна програма „Фолклорът среща джаза“, която ще бъде представена днес от 21 ч. в „София лайв клуб“ и на 25 април от 17 ч. в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив (там входът ще е свободен). „Това е тази вяра, която е отвъд религии и политически пристрастия – истинската, първородната човешка вяра, която всички ние притежаваме. Без нейната искра и пламъче не бихме живели страстно, не бихме творили и не бихме вървели по посока на духовното ни усъвършенстване към висините, към божественото.“ – описа вдъхновението Теодосий Спасов в интервю по Джаз ФМ.
В основата на проекта е личността на Вера Кочовска, с която той дълго разговаря по онова време. „Бяхме доста често срещани от съдбата. „Вина“ за това имаше нашият общ приятел Йордан Радичков. На път за село при моите родители се отбивах за малко през Плевен, срещахме се с нея само на кафе и да разменим по някоя дума, но не в професионално отношение и за посоките, в които се движим. Тя не ме е питала за музика – слушаше по свой начин моите албуми. Аз не я питах за нейните постижения и прозрения в уникалната й дарба. Говорехме си най-общи, човешки неща, от които се обогатявахме взаимно. Така реших да озаглавя албума „Вяра“ и да го посветя на нея.“ – връща се 15 години назад във времето музикантът.
Албумът „Вяра“ съчетава джаз и фолклор и е записан с Пейо Пеев – гъдулка, Петър Миланов – тамбура и бас китара (той свири на инструмента на Александър Бахаров), Ангел Димитров – електрическа китара, Стоян Янкулов – Стунджи – перкусии, Христо Йоцов – перкусии, Румен Тосков – клавишни, Михаил Йосифов – тромпет. Специални гости от Гърция са Йотис Кьорцоглу – бас китара, и Кастас Анастасиадис – барабани. Обложката е жива – под пръстите на слушателя разцъфва роза, върху напуканата от сушата земя изниква цвете, телецът от Варненския халколитен некропол блесва с искрите на златото, пещерата „Очите“ обръща погледа към теб…
За две от пиесите, които съпътстват нашия разговор в ефир, Теодосий Спасов разказа: „Майчинко“ за първи път я чух на село, в Белица. Бях дете и в читалището гостуваше народна програма. Между изпълнителите беше уникалният певец на родопски песни Георги Чилингиров. Аз като дете бях впечатлен, че той, пеейки, вадеше стар револвер и гърмеше във въздуха, което запечатваше моите впечатления до края на живота ми. Тази много известна родопска песен, когато тогава чух в Добруджа, години по-късно вече в един по-разкрепостен аранжимент я поднасям на своите съвременници. „Нещо прекрасно“ се роди в Истанбул, когато свирех там с международния симфоничен оркестър „Черноморски солисти“. Двама души се насочиха към мен на улицата и ме попитаха дали случайно не се казвам Теодосий и дали не свиря на кавал. Оказа се, че са музиканти. Единият – перкусионистът Изет Казъл, сме виждали в „Балкански ветрове“, появили се след „Балкански коне“ към 2000-та година, а другият бе диджей и тонрежисьор. Попитаха ме какво правя, разказах им, че имам свободен ден, искам да опозная джаз сцената и търся клуба „Вавилон“. Заведоха ме там и нещата се развиха от самосебе си. Запознах се със собственика, който по-късно ме покани за участия, ходихме и в един етно клуб, свирихме на джем. След полунощ се прибрах в хотела. Към 3 сутринта ме разбуди мелодия в съзнанието ми. Посегнах към диктофона и я записах. Темата по-късно я аранжирах и до днес я свиря дори със симфоничен оркестър.“
Сега концертите „Вяра – фолклорът среща джаза“ Теодосий Спасов ще ни поднесе със сборен състав от две от групите, с които свири в последните години – те са фолклорен и джазов квинтет и струнен квартет с ударни. Осмината музиканти от първите две формации излизат на сцената на „София лайв клуб“ тази вечер и в АМТИИ в Пловдив на 25 април: Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Християн Цвятков – китара, Генадий Рашков – тъпан, Мирослав Турийски – пиано, Николай Карагеоргиев – китара, Александър Леков – бас китара, и Начо Господинов – ударни.
„Тук има скрита атракция – приглушена – вътрешна и бурна. Музикантите от фолклора много харесват музикантите от джаз квинтета. Джаз музикантите харесват музикантите от фолклора и техните постижения и решения. Те са приятели в живота и се възхищават един на друг. Двете групи имат изострено внимание една към друга. Едните искат да научат фолклора, другите – джаза. Когато свирим, е истинско забавление, защото всеки показва какво чува и какъв е неговият коментар в случая, импровизирайки по формата в схемата на дадена пиеса. Това се вижда и на сцената. Ще видите това приятелство и основното, което ме занимава от години – споделянето на музиката, на импровизацията.“ – описа атмосферата Теодосий Спасов. Той прави контраст с вълната от 80-те години на миналия век, когато в музиката доминира стремежът към надсвирване: „Някои имат идея така да изсвирят нещо, че никой друг да не може да го направи. Това е безсмислено. Именно „Вяра“ е тази посока, в която музиката се споделя, както се споделят хляба и виното.“ – направи връзката с предстоящите празници Теодосий Спасов.
След премиерата си през миналата година, сега концертите „Вяра – фолклорът среща джаза“ претворяват музиката от оригиналния албум и добавят нововъзникнали пиеси, част от които ще бъдат изпълнени за първи път на живо. „Някои от тях са родени в САЩ по време на турне с фолклорния квинтет преди година. Започваме с ново „Граовско“, което се появи в този състав. Продължаваме с темата Yafo Hop, която изпълних преди години с Арканхел и Антонио Форчоне на концерта му от проекта „Еструна“ в зала „България“. Включил съм и „Ние сме вода“, която бях композирал за кампания за опазване на водите. Една от любимите ми теми е „Епруветка“, създадена под въздействие на впечатленията ми като ученик в Сливен и от сливенските музиканти. Има едно право ново хоро – може би последната пиеса, която се е появила в репертоара ни. И още много други…“ – обещава приятно преживяване с програмата Теодосий Спасов. Част от пиесите ще се изпълнят премиерно на живо.
Скоро музикантът възнамерява да запише продължение на албума „Вяра“, а след това да направи и първите си записи с джаз групата.
