Днес се навършва век от рождението на един от най-големите новатори в музиката – Телониъс Монк. За него ще чуете: че е един от най-великите джаз музиканти и композитори на нашето време; че е сред забележителните артисти, положили основите на модерния джаз и бибоп; че музиката му е причудлива и дори мистериозна; че се е превърнал в еталон отвъд самия себе си; че творчеството му е олицетворение на изкуство, което има значение и т.н. Легенди се носят за странния саунд на Телониъс Монк; за парадоксите в музиката му: за обратите и „грешно“ изсвирените ноти; за ритмическата връзка с Ню Орлиънс, Куба, Хаити и Панама, за въображението и неконвенционалния му подход. Когато става дума за Монк, често на преден план излиза фигурата на ексцентрика с лудите му шапки, шоуменът, който става от пианото и започва да танцува по време на изпълнението или пък внезапно напуска клуба преди гигът да е свършил.
Фотография: Lee Tanner
Телониъс Монк е роден на 10 октомври през 1917 г. и умира на 64-годишна възраст на 17 февруари през 1982 г. Изпреварил времето си, през почти половината от неговата кариера музиката му ще остане неразбрана, трудно смилаема за публиката, а критиците няма да се изказват особено ласкаво за нея. В началото на 60-те години той най-сетне успява да привлече вниманието, което заслужава и се превръща в една от най-разпознаваемите фигури в джаза. Работейки по книгата Thelonious Monk: The Life and Times of An American Original, биографът Робин Кели споделя в интервю за theatlantic.com, че има няколко неща, които силно са го изненадали, докато е проучвал живота на Монк. На първо място това е била дълбочината на неговото музикално образование. Другата изненада е свързана с финансовите затруднения на пианиста – въпреки известността и появата му на корици на престижни списания (Монк е един от петте джаз музиканти, сниман за корицата на сп. Time, останалите са Луис Армстронг, Дейв Брубек, Дюк Елингтън и в по-близко време - Уинтън Марсалис). „Той просто не е правил пари.“ – казва Кели и допълва списъка с изненади: „Бях изненадан от неговата дълбока отдаденост на семейството му и на общността.“
Телониъс Монк с двете си деца – Барбара и Т. С. Монк, фотография вероятно от 1965 г.
За това колко много Телониъс Монк е обичал семейството си разказва синът му Т. С. Монк в забавната статия „10 неща, които не знаете за Телониъс Монк“, публикувана в блога jazz.org. Телониъс Сфиър Монк III посочва някои от композициите, които легендарният пианист е посветил на своята съпруга, на сестра й, на племенницата и децата си. Преди две години Т. С. Монк написа друг текст, в който споделя какво е да отраснеш с баща като Монк. Ето един откъс от него:
Първата ми реална представа за това какво възхищение будеше баща ми като музикален новатор беше по време на един рожден ден на майка ми. Татко беше решил, че семейството ни трябва да отиде да слуша Дюк Елингтън и неговия оркестър в Rainbow Grill в хотел Waldorf Astoria. Когато влязохме в препълнения за вечеря клуб, групата свиреше тъжна мелодия. С цветно осветление всичко изглеждаше магично. И наистина беше магичен момент. Без колебание Дюк Елингтън спря внезапно своя оркестър, отиде пред микрофона и каза: „Дами и господа, най-лошата лява ръка в историята на нашата музика (очевидно намеквайки за хармоничните инвенции на Телониъс) току-що влезе – Телониъс Монк.“ Реакцията беше бурна и аз знаех, че това е нещо специално. Говореше Дюк Елингтън, Херцогът – най-великият джазмен, когото познавах.
Телониъс Монк на корицата на сп. Time
Днес името на Телониъс Монк се е превърнало в институция. На него е наречен Джаз институтът „Телониъс Монк“, който се включва активно в провеждането на Международния ден на джаза, а този месец по случай юбилея на пианиста организацията прави специално издание на своя известен джаз конкурс за изгряващи таланти. Телониъс Монк е емблема не само в естетически, но и в културен план. Негови прочути теми като Straight, No Chaser; Well, You Needn’t; Ruby, My Dear; Blue Monk; In Walked Bud и др. продължават да вдъхновяват музикантите по света и да бъдат интерпретирани по нов начин. Вероятно примерите, в които можем да открием присъствието на Монк, са стотици, но все пак не можем да пропуснем факта, че композицията му Round Midnight даде заглавие на красивия филм на Бертран Таверние „Около полунощ“ (1986 г.), а друга негова пиеса Misterioso стана един от героите в нашумелия шведски криминален роман на Арне Дал „Мистериозо“, който през 2012 г. беше издаден и на български език. „Да слушаш на пианото геният от Роки Маунт, Каролина, е джазовият еквивалент на това да гледаш как Пикасо рисува.“ – пише в материал за „Гардиън“ Джон Фордъм, а пианистът на SFJAZZ Collective Едуард Саймън твърди, че в пиесите на Монк има заложен „генетичен код“, който ти осигурява суровия материал да направиш хубав аранжимент или интерпретация, а ако имаш въображение – ти дава възможност и да се разгърнеш.
Табела в Северна Каролина в чест на Телониъс Монк
Десетилетия след създаването си, творчеството на Монк продължава да бъде свежо, актуално, провокиращо и все така тайнствено. По случай 100 г. от рождението на Монк концерти в чест на гения се провеждат по целия свят. Със специални трибюти в Сан Франциско и Ню Йорк се включват Данило Перез и неговото трио; пианистът Джон Бийзли и 16-членната му формация MONK’estra, с която Бийзли издаде два албума, посветени на Монк; Джейсън Моран продължава да представя своята програма In My Mind: Monk at Town Hall, която очакваме скоро и в България. Моран ще открие третото издание на „Пловдив джаз фест“ на 1 ноември с концерт за Телониъс Монк и по този начин ще ни постави на световната карта със събития, представляващи поклон към творчеството на гения.
Фотография на Bob Parent от 1953 г., документираща изява в The Open Door в Ню Йорк на четирима от най-великите в историята на музиката: Чарли Паркър (саксофон), Телониъс Монк (пиано), Чарли Мингъс (контрабас) и Рой Хейнс (барабани)
В интервю за Националното обществено радио на САЩ Джейсън Моран разказва, че открива за себе си музиката на Монк, когато е 13-годишен. В този период Джейсън е запален по хип-хопа, но е бил отворен за нови открития, защото е искал да бъде различен от приятелите си. Монк му помага да се справи със стреса на тийнейджърството и се превръща в негова „страст, мания и фиксидея“. „Монк спаси живота ми. Даде ми причина да свиря.“ – казва Моран и заради силното присъствие на Монк в своя личен свят заключава: „Телониъс Монк е най-важният музикант, точка. В целия свят. Точка!“
„Но в него има нещо много повече от неговата музика.“ – разсъждава Моран в интервю за sfjazz.org и пояснява: „Това, което също така привлече вниманието ми, бяха неговият стил и естетика – неговата козя брадичка и обложките на албумите му. Тук е цялата му личност – начина, по който танцува на пианото, как поставя ръцете си върху клавишите и атакува нотите. Как е правил всичко това?“
Възхищението на Джейсън Моран не спира дотук, не спират и въпросите, на които продължава да търси отговори. Пианистът се чуди как Монк е успявал да създаде теми, които можеш да затананикаш с лекота, пиеси, с които успява да завладее дори децата. Според Моран това вероятно се дължи на таланта на Монк да въздейства върху най-чистите ни емоции и състояния, в които се преплитат радост, усещане за свобода и полет, борба и болка.
Преди няколко години Моран създава концертната си програма In My Mind: Monk at Town Hall, базирана върху концерт на Телониъс Монк, състоял се в Town Hall в Ню Йорк през 1959 г. Всъщност Джейсън претворява събитието с участието на 8-членна формация и видео арт на Дейвид Демпеуолф. Мултимедията включва аудио записи с гласа на Монк, кадри от репетициите му преди концерта и дори негов танц. На всичко това ще станем свидетели на 1 ноември на „Пловдив джаз фест“, когато ще се докоснем до гения на Телониъс Монк чрез таланта и познанията на Джейсън Моран. Пианистът пристига в Пловдив, след като този месец има изяви на престижните сцени на The John F. Kennedy Center for the Performing Arts във Вашингтон и SF JAZZ Center в Сан Франциско.
Модел на сценичен дизайн, вдъхновен от начина, по който Дюк Елингтън е подреждал оркестъра си, и от текстови изображения на Глен Лигън
Първата вечер от „Пловдив джаз фест“ ще бъде съпътствана и от още един трибют. По случай 100 г. от рождението на Първата дама на песента Хилда Казасян ще представи своята програма „С усмивкa за Ела“, в която ще свирят JP3 и тромпетистът Михаил Йосифов. Билети за „Пловдив джаз фест“ ще откриете в мрежата на Eventim в цялата страна. Повече за програмата на фестивала разказваме тук.
Фотографии: от фейсбук страниците на Телониъс Монк и Джейсън Моран
