„Виждам талант, много талант. Виждам много смели хора, дръзнали да се занимават с изкуство във времена, когато изкуство сложно се създава и трудно си намира публиката. Виждам енергия.“ – възхитен е от творбите на възпитаниците на Факултета за приложни изкуства на Националната художествена академия неговият декан доц. Мирослав Богданов. До 10 март можем да разгледаме произведенията на младите творци в галерия „Академия“ на ул. „Шипка“ № 1.
Изложбата представя завършващите дипломанти, но много от тях вече имат достатъчно активен художествен живот, както отбелязва техният ръководител. Тя бележи края на обучението им в академията и началото на Голямото обучение в живота, използва символиката на израстването доц. Богданов.
Факултетът за приложни изкуства на НХА има 11 специалности – от традиционни декоративни изкуства като резба, керамика и текстил, през метала, който се развива в различни направления, до дизайн специалности – за детска среда, индустриален, рекламен, за порцелан и стъкло. „Сценография“, „Реставрация“ и „Мода“ са другите три специалности във факултета. Всички те са представени с творбите на дипломантите в изложбата в галерия „Академия“.
Евгения Илкова от специалността „Метал“ участва с инсталация от стари дограми от къща в центъра на София, паметник на архитектурата. „С голяма, видима разруха в дограмите, вътре инсталирах серия обекти за тяло – бижута, които носят същия дух на разпад – на традиции и ценности, които днес доста хора пренебрегват.“ – казва тя. Сътворено е нещо много красиво, което след това изчезва и се губи. „За мен лично няма как да има градеж без разпад. Няма как да вървим напред без да минаваме през трудности, няма как от раз да сътворим нещо без то да бъде по някакъв начин разрушено, изкривено, да понесе последствия от целия този процес. Чак след разпада, чрез нашите действия структурата би могла отново да се издигне и да добие ценности, които по пътя сме изгубили, но после сме намерили.“ – описва своите наблюдения Евгения Илкова.
За дипломната си работа Татяна Христова от специалността „Керамика“ използва банален предмет от ежедневието, който е зареден със специален код – бравата. „Идеята беше да извадя един елемент от традиционното му използване и да го претворя в съвсем друга визия. Участвам с три произведения – пластика, инсталация и пано, като съм ги назовала „Портали“. Вратата е портал: влизаш – излизаш, срещаш се с нови хора, общуваш, което като че ли спряхме да правим очи в очи. Исках да акцентирам на този факт чрез нещо, което използваме в ежедневието, и не се замисляме за това.“ – казва тя. Зад вратата ни очаква нещо ново, но никога не знаем какво е то, докато не отворим. Така бравата става символ на кураж: „Това е смелост! Много хора стоят зад вратата и не смеят да я отворят. Никога не знаеш какво те чака след това...“
Деканът на Факултета за приложни изкуства на Националната художествена академия доц. Мирослав Богданов е горд с постиженията на възпитаниците: „Колегите преподаватели полагат усилия да подготвят студентите откъм естетическа, художествена и технологична гледна точка. В рамките на курса на обучение това се случва. Всички виждаме как младежите влизат на приемните изпити и как излизат. Разликата е огромна! Това ме навява на усещането, че незабележимо се извършва сериозен труд от двете страни. Те си вярват и успяват – може би заради малките формати, може би заради честността, която витае, а може би защото сме такива хора. Важното е, че нещата се случват. Откакто изпълнявам тази длъжност, ходя по задължение на защитите, но това за мен е истинско удоволствие! Когато дипломантът си представя проекта, когато изказва своите мисли как е достигнал до това решение, тогава улавяш всички трепети, напрежение, проблеми. И виждаш резулата.“
За времето в НХА Евгения Илкова специално откроява придобитото умение да прави правилния избор: „За целия процес, през който минаваме до една реализирана творба, не стига само желание. Тези години ми бяха ценни да се науча да знам кое ми е приоритет и как да си разпределя времето, да реша какво обичам да правя и как да влагам себе си в него.“
Така направили избор, оставаме последователни в него, както посочва Татяна Христова: „Една идея трябва да се следва до край. Докато вървиш по пътя, тя се променя и накрая резултатът е толкова различен от първоначалния замисъл, че самият ти се изненадваш. Това научих – че не трябва да се отказваш от идеите си.“
