Пример за това колко малко е нужно, за да укрепи вярата ни в доброто, и колко ценно е това, ни дават картините на Вили Николов. Неговите чанове припомнят уюта на традицията, музикантите му свирят радостта, а цветовете празнуват живота. Вили Николов първо ни се представи с приказни феи, красиви моми, напети ергени и огнедишащи лами в творби, основани на фолклора ни. Новите си, вдъхновени от музиката творби, той представя в изложбата „Алегро” в галерия „Артур” (площад „Журналист”, ул. „Цанко Церковски” №36) до 21 ноември. Изложбата е допълнена от други произведения, които обогатяват усещането за щастие в живота. „Животът, представен в тези картини, може да бъде изключително красив, пъстър и радостен, дори когато навън е сиво и дъждовно – палитрата има достатъчно цветове. Сигурен съм, че това може да се приложи в живота. Всеки, който е виждал моите картини, мисля, че си тръгва по-щастлив и по-усмихнат”, казва Вили Николов в интервю на Светослав Николов по Джаз ФМ, което можете да чуете чрез бутона „Аудио” по-горе.
Пътуващи музиканти
„Харесвам глъчката при едно турне – инструменти, забързани хора, някой си настройва инструмента, друг си пее, докато пътува... Приказната тема „пътуващи музиканти”! Тази тема за ритъм, цвят и движение ме развълнува.”
Изложбата „Алегро” представя новата посока в творчеството на Вили Николов, определена от страстта му към музиката. „Синтезът между музиката и изобразителното изкуство ме вълнува от около 5 години. Дотогава слушах музика, случайно подбрана. Вече музиката има значение за мен, докато проектирам, докато скицирам следващата картина, докато я рисувам, дори когато представям изложба. Когато сядам да рисувам, си пускам джаз или класическа музика. Тя е като багрите – мека и спокойна. Открих, че има значение какво слушаш – докато се събуждаш, докато пиеш сутрешното кафе, докато рисуваш, докато се приспиваш... Силно се впечатлих от няколко джаз концерта на живо – с лъскавите инструменти, със светлината, с усмивките, с това как свирят със затворени очи – това е готова картина, видях я на момента. И тя ме вдъхнови за цяло ново течение в моето творчество”, каза художникът в интервюто си по Джаз ФМ.
Джаз импровизация
„Случайна среща на музиканти на един покрив – не се познават, нямат среща, само свирят заедно – всеки с любимия си инструмент.”
Ретро разходка I
С картините на Вили Николов публиката се чувства щастлива, приютена, погалена; щастлива и спокойна. За енергията на артиста, която творбата предава на публиката, пред Джаз ФМ художникът каза: „Всичко започва с вълнението от белия лист, бялото платно. В този момент аз се отделям от този бит, който е ежедневие, от сивите облаци в момента... Изведнъж виждам как тръгва картината, как се започват щрихи, цветове, петна – наистина абстрактно в началото. Лека-полека конкретизирам образите и идеята. Но трябва да започна – трябва да го има белия лист, да я има първата черта – и тя да бъде случайна”.
Начало
„Тази картина за мен е загадка засега.”
Корени
Огледалото
В центъра на картините на Вили Николов често е светлината – източникът на енергията и на силата, а в периферията са бледите петна, към които зрителят разширява полето на позитивното светоусещане. Какво е във възможностите на изкуството да моделира цялостната ни представа за живота, така че енергията, която Вили ни е дал, да я разпръснем надалеч около себе си, да я предадем нататък? „Светлината е символ на уют; топлите цветове също са символ на спокойствие. Не използвам остри контрасти, остри форми – всичко при мен е леко заоблено, има мекота, вдъхновена от акварелната техника. Светлината – това е силата, надеждата. И тя се разпространява все едно е светлинен източник в центъра на творбата. Всяка картина е като сцена, със собствено осветление. В центъра винаги слагам по-светлите обекти, а в периферията използвам хвърлени сенки. Светлините понякога нямат общо с реалното осветление. Чановете ми светят, сякаш желязото се кове в момента и музиката съвсем скоро ще излезе от тях. Това е по-философско възприятие и представяне на темата за светлината.”
Музика
„Тук си представям музиката от тези хлопки, звука на ковача, който ги е създал.”
Начало
За моментите, когато имаме нужда от закрила и подслон, Вили Николов ни дава пример как можем да го намерим не в очевидното, а в спокойствието на хармонията. Картината „Джаз в дъжда” е вдъхновена от истинска случка: „Музикантът беше със затворени очи и сякаш дъждът му помагаше, сякаш той свиреше и танцуваше с капките. Забързаните хора бяха с чадъри, не спираха да чуят музиката – а дори не валеше силно, просто ръмеше. Беше толкова красиво! Музикант в дъжда...”
Джаз в дъжда
„Нерядко наблюдавам музикантите, които свирят на улицата. Една случка много ме впечатли – веднъж валеше дъжд, всеки бързаше с чадъра, а музикантът си свирише, сякаш няма дъжд.”
Добър вечер
„Започва една вечер, с музика, а някой пали фенерите.”
Ретро разходка
Пред Джаз ФМ Вили Николов обяснява с кратки думи как съхранява чистотата на сетивата си: „Чрез способността си да изключвам съзнанието си от реалния свят, което води и до комични ситуации – закъснявам, забравям накъде съм тръгнал, пропускам спирката... Живея си в една сцена, в следващата картина... Когато се прибера вкъщи, ги създавам на платното. Не спирам да мисля за следващата картина – нещо, което съм видял за секунди, може часове наред да провокира съзнанието ми.”
Фея
„Тази картинка е за децата – те ги разбират и харесват, ние сме вече големи...”
Музикален спор
На мегдана
Рибка
Под водата
