Свободата на духа, достойнството на твореца: първа самостоятелна изложба на Йордан Вампоров за неговата 80-а годишнина и с памет за ателието на Любомир Далчев

Свободата на духа, достойнството на твореца: първа самостоятелна изложба на Йордан Вампоров за неговата 80-а годишнина и с памет за ателието на Любомир Далчев

Неговите творби одухотворяват градската среда, по красив начин пренасят във времето символите на мястото, за да ни въздигнат. Мадарският конник хвърля златни отблясъци във фоайето на хотел „Мадара“ в Шумен, космическите тела са взаимносвързани и въздействащи си като нас пред обсерваторията в Кърджали, момиче с волно развети коси като морски вълни припомня в Каварна легендата за сплелите косите си девойки, избрали свободата, политайки от нос Калиакра.

Мадарският конник във фоайето на хотел „Мадара“ в Шумен, 1982 г.

Творби на Йордан Вампоров са представени в неговата първа самостоятелна изложба – предметно-документална – в галерия „Академия“ на Националната художествена академия. Тя е посветена на 80-ата годишнина на твореца, а в ролята на куратор влиза неговият приятел и колега проф. Васил Симитчиев. „Памет за ателие Любомир Далчев“ е заглавието, а ателието присъства там със своята входна врата, през която двамата са преминали в света на изкуството и са вдишали духа на свободата, избрали са пътя на достойнството и са осъзнали отговорността като творци.

  • След откриването на изложбата седнахме с двамата творци в градинката пред галерия „Академия“, за да поговорим. Разговора можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

„Това е неговата първа и единствена самостоятелна изложба, в която трябва да разбереш какво можеш да поднесеш от себе си и от своето творчество – огромно количество години, в които си действал, мислил, работил.“ – казва приятелят и колега, сега куратор на изложбата, проф. Васил Симитчиев. „Пред мен изникна не толкова една изложба, колкото един път, който съм извървял.“ – отвърна Йордан Вампоров. Затова и изложбата е озаглавена „Памет за ателие Далчев“: „Няма как да не тръгнеш от началото и от този, който те е повел за ръка.“ – казва днес ученикът.

В творчеството си Йордан Вампоров пресъздава символ на обекта, града или региона като произведение на изкуството в самия живот и в градската среда.

Сатурн, Астрономическа обсерватория, гр. Кърджали, 1977г.

Дошъл от миналото, той е част от нашия ден и така остава във вечността. „Винаги, когато е стояла подобна задача, съм имал предвид и съм съобразявал това, в което ще се намеся, и съм се старал максимално да извлека от уменията и възможностите си, за да реализирам един проект в пълен обем.“ – казва авторът.

В тази изложба можем да видим неговото изкуство, с което сме се срещали в различни градове, в контекста на цялостното му творчество, включително и на отхвърлените му от Държавната приемателна комисия проекти. Какво би трябвало да спре творческия дух, но не е успяло? „Този проблемен въпрос витае в средата, в която живеем. Не съм усещал пречки. Въпреки че са ме връщали от държавна комисия, пак съм предлагал друг проект. Не съм изпитвал тягостно чувство от това, че съм бил спрян. Единственото, което е стояло като начало и принцип, е да остана свободен в действията си, в представите си как аз ще се изразя, а не как ще искат от мен да се представям. Еднакъв приоритет са били и с еднаква тежест са стоели свободата и достойнството. Не си позволих да направя нещо, което не ми идва, за което нямам импулс.“ – отговаря на въпроса Йордан Вампоров.

Пластични проекти той реализира и в Родопския драматичен театър в Смолян, в зала „Септември“ в Благоевград, в хотели по морските курорти. В изложбата в галерия „Академия“ фотоси от емблематични композиции в градската среда от 70-те години до днес съжителстват със снимки на малки фигури, направени от нетраен материал.

Виждаме и инсталации, създадени на пленери в чужбина. А вратите си сякаш всеки момент ще разтвори ателието на Любомир Далчев, отворило пътя на Йордан Вампоров и проф. Васил Симитчиев към изкуството. Има и снимки, направени от сина на Йордан Вампоров, от оставеното в разруха помещение. „Всичко напомня за миналото, в което Далчев е работил и преподавал, в което сме тъпкали по тези дъски и сме мачкали глината. Това се яви като задължителна прибавка към историята на Йордан Вампоров. Интересът към изложбата е от голяма полза за осъзнаване на някои неща в нашето изкуство.“ – казва Симитчиев за пренасянето на духа в съвремието.

И изложбата е точно тук – в сградата, в която преподават големите ни артисти, в която се възпитават творците на бъдещето. Накрая на срещата със студентите и в присъствието на техните преподаватели Йордан Вампоров ги насърчи да разглеждат изкуството като средството за развитие.

„Един индивид, който има определени дадености да избере това поприще, трябва да се развива и да полага усилия за това. Това е негова отговорност. Не може да чака някого или да следва нечий път. Сам трябва – с риск да изпита безброй съпротиви и да преживее неприятни събития – да следва един път, който трябва да бъде в полето на истината, в полето на това, което ще даде принос спрямо обществото.“ – обясни посланието си Йордан Вампоров.

Затова трябва да осъзнаем себе си катко личности, част от общността. „Свободата се поднася на един свободен художник. Това нещо всеки може да го извоюва сам. Свободата не пада от небето, ти се бориш, за да си я позволиш и да я ползваш. Тя не е нещо абстрактно.“ – коментира проф. Васил Симитчиев. „Това може би не е осъзнато в началото на пътя, но ако постоянно и постепенно съзанието работи в тази посока – да се усещаш свободен индивид, то дава и друг формат на човека.“ – завърши Йордан Вампоров.

Изложбата можете да разгледате до 26 юли в галерия „Академия“ на Националната художествена академия. Снимки: НХА