Най-новата супергрупа се нарича Crosscurrents Trio и е с участието на саксофониста Крис Потър, басиста Дейв Холанд и майстора на таблата Закир Хюсеин. На 11 октомври те издават своя албум Good Hope и ще го представят на турне в Европа, което включва 18 концерта.
В пресинформация на компанията Edition Records проектът е описан като: „стъпващ на основата на дълбокото взаимно уважение, споделената любов към музиката и отдадеността към музикалната и културна интеграция. Майсторство в 8 композиции, за които допринася всеки един от членовете на триото, великолепието на Good Hope е в музикалната визия и изпълненията от световна класа.“
„Един от най-удовлетворяващите аспекти в свиренето на музика с група от импровизатори са спонтанното взаимодействие и диалог, които се осъществяват между музикантите. Традициите на джаза и индийската музика са две от най-развитите форми на импровизационна музика и обединяването им създава богат музикален език, който разширява творческите възможности.“ – казва Дейв Холанд за специалния момент в работата на Crosscurrents Trio.
Миналата година имахме щастието да слушаме Крис Потър и Дейв Холанд на „Пловдив джаз фест“. Тогава двамата именити музиканти дадоха интервю за Джаз ФМ радио. На въпроса какво ги събира и какво е усещането да работят заедно, те отговориха така:
Дейв Холанд: Както Крис каза, музиката е свързана с това да споделяш този опит с другите музиканти и с публиката, разбира се. Открил съм, че съм в най-добрата си форма, когато свиря с музиканти, които ме вдъхновяват и които ме тласкат да достигна отвъд това, което си мисля, че мога. Крис влага огромна креативност и изобретателност в своето свирене, отдава се 150 % на музиката и това винаги ме издига нагоре. Казват, че групата е толкова силна, колкото е добър най-слабият музикант в нея. Мисля, че ние търсим музиканти, които могат да ни издигнат, да ни помогнат да бъдем възможно най-добри в това, което правим. През годините, когато си свирил като мен с музикант като Крис, вече над 20 г., ти си научил някои неща, това е като отношенията ти със стар приятел, научаваш какво означават жестовете, започваш да разбираш какви са намеренията на човека, изграждаш връзка, на основата на която трупаш нов опит. Тук е радостта от всичко това.
Крис Потър: Сега ще споделя моята гледна точка. Когато започнах да работя с Дейв, аз го слушах години преди той да знае кой съм. Бях вдъхновен от музиката му, от избора му как да я представи и ситуацията, в която се поставяше като музикант. Намирах се в незавидната позиция да трябва да уча, но бях около някой, който е създал собствен път и се наслаждава на резултатите, а аз се отнасях с уважение към всичко това. Това беше и продължава да бъде нещо голямо за мен, от което усещам, че мога да се уча. Да виждаш някой, който е изминал пътя преди теб, може да ти помогне да разбереш какво е нужно да направиш ти самия. Тук има и един друг аспект, който той спомена – на лично ниво това е свободата, която усещам, работейки с него и това, че мога да бъда себе си, но с една идея по-добър музикант. Това се случва всяка вечер, когато свирим заедно.
