През 1857 г. 37-годишният Жак Офенбах създава две едноактни оперети-буфа – „Крокфер“ и „Драгунет“, за театър „Буфо Паризиен“. И от тогава насам „Драгунет“ изобщо не е бил игран, а „Крокфер“ никога не е бил поставян у нас, докато през 2016 г. двете оперети не излизат със своето сериозно послание, силно чувство за хумор и красиви мелодии на сцената на Държавна опера – Стара Загора. На 8 февруари от 19 ч. ще ги гледаме в Музикалния театър в София.
„Предизвикателството беше, че „Крокфер“ почти не е игран, а „Драгунет“ изобщо не е бил правен от 1857 г. насам. Дори не можех да чуя музиката, изсвирена от друг оркестър. Всичко беше по нюх.“ – описва пред bTV Radio очарованието на работата си режисьорът Славчо Николов: „Това е хубавото, когато си първи.“ „И няма кой да спори с нас.“ – добавя с характерното и за спектакъла чувство за хумор Димитър Косев, който ще дирижира оперетите в София.
На премиерата в Стара Загора Димитър Косев е зрител: „В момента, в който видях балерините по чорапогащи да се бият с хора на сцената, крещях с пълен глас: „Браво, Славчо!“ и бях безкрайно доволен от тази режисура!“ „Смешното идва от самата форма – ситуационна комедия.“ – обяснява Славчо Николов. И допълва: „Донякъде използвах като база сериала „Ало, ало!“ – също шарж на войната. И се опитах да префасонирам една военна тематика – да я покажа каква е като истина.“
Режисьорът пренася действието в Първата световна война, за да разкрие отношението на нашето поколение към нея. „В „Драгунет“ става дума за братята по оръжие, войнишката съдба и войнишкия бит, а в „Крокфер“ – за борбата между две империи, които са тотално изнемощели, но продължават войната, незнайно защо.“ Неговата цел е ясна: „Искам зрителят да стигне до извода за безумието и за безсмислието на тези войни, да осъзнае, че те се водят от определени хора, които имат интерес от тях. А страда народът, който понася цялата тежест.“
Офенбах е написал „Крокфер“ и „Драгунет“ като предупреждение, което е поднесено с хумор и излиза извън конкретната епоха: „Офенбах не знам как е нацелил безкрайно много реално случващи се неща и проблеми в днешно време. Като Нострадамус е описал неща, които са адекватни и до днес. Човек може да се смее и да се радва на тези оперети, но също така и да се замисли, че това се случва точно в момента. Той просто е предрекъл тези отношения между хората.“ – казва диригентът Димитър Косев.
Съотносим към нашия живот, например, е сюжетът за изникването на Спасителя в политиката: „В спектакъла показвам Новия лидер, който се появява в Германия след Първата световна война. Както когато тогава се разместват тези пластове в обществото и се появяват новите лидери, така и в днешния ден, когато се водят войни между две големи сили, се появява трета, по която всички се главозамайват.“ – прави паралел режисьорът Славчо Николов.
Диригентът Димитър Косев, виенски възпитаник, още при първата си професионална среща с Офенбах в Стара Загора е очарован от неговата способност да открива типични човешки черти, които времето вече над век и половина не е променило: „В първия спектакъл на Офенбах, който дирижирах – „Парижки живот“, се разказва за американец, който идва в Париж, за да купува релси и железници. Той подкупва редактори на вестници да пишат за него, подкупва и съпругата на министъра. Офенбах е нацелил много реални и действителни неща, които се случват в момента.“ „Гениалността на автора е, че той винаги е актуален. Класиката не е извън времето, тя е актуална във всяко време.“ – заключава Славчо Христов.
Важните послания стават близки до хората не само с лекуващия смях, но и с хубавата музика. А това се оказва „проблем“ за диригента…
„Проблемът е, че песните и мелодиите са много хубави. Когато ги уча, ги слушам безкрайно и е ужасно, защото остават в главата ми… Днес целия ден си пеем със Славчо един дует от „Крокфер“ – единият започва трите думи в началото и другият се включва – и е някакъв ад! Всекидневен ад!“ – описва ежедневието около подготовката на спектакъла Димитър Косев: „Това в действителност е хубаво, не за мен лично, защото ознчава, че авторът е гениален и си е свършил работата перфектно.“ „Хит след хит!“ – резюмира Славчо Николов и обяснява: „Песните са за масовата публика. Изпълняват се на български, за да са достъпни за хората и тези мелоди да им останат за настроение, когато свърши спектакълът.“
Подготовката не е лесна и по още една причина: „Трудно се намира нотен материал, освен това са стари йероглифи, които се разчитат със седмици.“ – разказва Димитър Косев. Славчо Николов допълва и че преводът е бил направен от старофренски. „Заслужава си това да се направи, за да го поднесем на хората.“ – убеден е Димитър Косев.
Билети за гостуването на Старозагорската опера в Музикалния театър в София се продават на касата на театъра, както и онлайн в Eventim. Джаз ФМ е медиен партньор.
