Емир Кустурица е добре познат у нас с многопластовата си личност и многобройните си артистични превъплъщения. Феновете на Кустурица имат възможност да се срещнат с режисьора, актьора, китариста и човека в интригуващата, колкото нежна, толкова и безцеремонна автобиографична книга - „Смъртта е непотвърден слух“ (ИК „Колибри“). По собствените му думи тази изповед е реакция на некоректните интерпретации на неговите възгледи и споява лично и публично, патетика и ирония. Тя е своеобразен, поразително искрен филм, съставен от разкази, които не щадят нито автора, нито участниците в приключението, назовано живот. Филм-магнит, от който научаваме много за афинитета му към Иво Андрич, футбола и рока, за необичайните му срещи с представители на световния артистичния елит, за сблъсъка със серия от лични загуби и чудото да твориш в един безутешен политически контекст.
Из „Смъртта е непотвърден слух“: Kак би свикнал човек с перверзните идеи на съвременния свят, ако не беше забравата? Как би приел например война в името на хуманността? Ако принадлежиш на малък народ, който отказва да следва безропотно идеите на великите и в разгара на пренареждането на света въпреки всичко пита: „Къде сме ние в тази история?“, могъщите сили те обсипват с бомби, които наричат милосърдни ангели.
