Срещнах се със Стоян Якулов – Стунджи в един пролетен пловдивски следобед пред BeeBop Café, където щеше да свири вечерта. Излишно е да казвам колко вълнуващо е винаги, когато разговарям с него. Той е един от най-талантливите и виртуозни български джаз музиканти, което му позволява да бъде многолик, експериментаторски настроен и по детски отворен към света на музиката. Любовта му към българския фолклор, джаза и класиката го правят прочут и далеч извън границите на България, затова и често гастролира на международната сцена с артисти от цял свят. Сред тях са Боби Макферин и Хуан Гарсия Херерос, с когото през 2014 г. бяха номинирани за „Грами“ за най-добър латино джаз албум (Normas). Миналата есен пък заедно с Ангел Заберски и Борис Таслев реализираха компактдиска Like Jazz – интересен, плътен, смислен и смел. Един от поводите да се видим бе именно този албум, с музиката от който тримата музиканти потеглят на клубно турне в страната от 12 април (датите за турнето публикуваме по-долу). Но разговорът ни засегна и други важни теми, а размишленията на Стунджи за съвременната музика наистина са свободолюбиви и мъдри.
Първо, разбира се, обсъдихме албума Like Jazz, в който триото на Ангел Заберски правят дързък и неочакван прочит на класически популярни теми на Пучини, Чайковски и Шуман. Избраните произведения са преработени и претворени в съвременни джаз изпълнения без да се губи връзка с мелодическата линия и същността на оригинала. Но това, което ме изненада, бе уточнението на Стунджи, че основната ритмика в повечето аранжименти тук е латино – без да се натрапва, дискретно вмъкната, без да променя стилистиката на джаза. Точно заради това попитах големия български барабанист как латино ритъмът присъства в съвременната музика без да се превръща в център или основа на естетиката на музикалното изпълнение. Ето какво отговори той:
Това се получава, когато ритъмът се подчинява на музиката, на мелодията, на чувството на композитора или аранжора. Затова латино ритъмът в тези случаи звучи деликатно и меко, защото той се подчинява на характера и линията, която авторът предварително е избрал. Ако трябва да се изсвири чист латино ритъм, той ще звучи като нещо отделно, може да прозвучи дори грубо, агресивно... Има примери за такива аранжименти, но те изискват музиката да звучи така – нажежено и темпераментно. Аз свиря в такава група – формацията на колумбийския басист Хуан Гарсия Херерос, в която се изисква да се акцентира на латино ритъма.
Така се заговорихме за този виртуозен латиноамерикански басист, известен още като Snow Owl („Снежната сова“), който неведнъж е гостувал в България. Всъщност Стунджи и Хуан Гарсия се срещат преди пет години в Австрия, където басистът живее. Той чува на концерт Стоян Янкулов и го кани в своята група. Най-силният момент в тяхното сътрудничество е албумът Normas от 2014 г., номиниран за „Грами“ за най-добър латино джаз албум. Бях приятно изненадана, когато Стунджи ми разказа за новия им съвместен проект, който е почти готов. Той включва изпълнения на Хуан Гарсия Херерос, неговата група със Стоян Янкулов, Виенската филхармония, венецуелския перкусионист Роберто Кинтеро – топ музикант в света на латино джаза, певци и певици от Буркина Фасо. По думите на Snow Owl това ще бъде албум с музика на света. Точно заради това размишленията на Стунджи засегнаха бъдещите посоки на съвременната музика. Направи ми силно впечатление, че той не я дефинира жанрово. Ето думите му:
По мое мнение развитието на джаза е обединяване, симбиоза на класика, фолклор, естествено – джаз елементи... Това е нещо, което се наблюдава още от началото на 90-те години, когато този стил беше наречен World Music (световна музика). Но това е ново течение, то все още търпи развитие... Точно поради тази причина този стил е още млад и има още да се променя и да се налага... Натам върви развитието на съвременната музика според мен – към тази симбиоза. В началото беше джаз с етно мотиви, но напоследък наблюдавам, че световни музиканти добавят и класически елементи към всичко това... Не знам още какво може да се очаква, но ще ми е много интересно.
Разговорите със Стунджи винаги са като откровение, а присъствието му на сцената, неговото музициране, ни прави благородни и по-добри. И както той самият ми каза: „Оказа се, че хубавата музика е тази, която култивира ценности у хората, възпитава и ги води към нещо добро, независимо дали е джаз, дали е рок или класика.” Затова ми се струва, че всяко появяване на Стоян Янкулов – Стунджи на сцената е събитие.
Най-скоро можете да го чуете в компанията на Ангел Заберски и Борис Таслев по време на турнето с музика от албума им Like Jazz. Ето и датите на концертите:
12 април – Пловдив, Bee Bop Cafe
13 април – Стара Загора, регионална библиотека „Захарий Княжески“
14 април – Бургас, Куклен театър
15 април – Добрич, Огледална зала „Нели Божкова“
16 април – Варна, Зала 1 на Фестивален и конгресен център
17 април – Велико Търново, зала „Царевец“ на хотел „Премиер“
14 май – София, Зала 6 на НДК
На снимката: Стоян Янкулов – Стунджи и Snow Owl. Източник: фейсбук профила на Стунджи
