Според годишния отчет за 2014 г. на Nielsen интересът към джаза сред американската публика продължава да спада и заедно с класическата музика са най-слабо предпочитаните музикални стилове в САЩ. Обобщенията на данните, които ви предлагаме, са направени от Дейвид Ла Роза за сайта thejazzline.com.
Двата жанра (джаз и класическа музика) представляват само 1,4% от общото потребление на музика в САЩ; въпреки това продажбите на класически албуми са по-високи за 2014 г., поставяйки джаза на дъното на класацията. Така продължава тревожната тенденция, според която всяка година се наблюдава все по-голям отлив на слушателите от джаза.
Продажбите на албуми отдавна са ключов показател за популярността на отделните жанрове. Според BusinessWeek през 2011 г. са били продадени общо 11 милиона джаз албума. Това представлява 2,8% от всички продадени заглавия през въпросната година. Въпреки това, само година по-късно - през 2012 г. този процент спада до 2,2%. Той леко се повишива до 2,3% през 2013 г., за да спадне отново и да достигне до 2% за миналата година.
Тези 2% представляват само 5,2 милиона продадени албума за всички джаз музиканти през 2014 г. За сравнение най-продаваният изпълнител на 2014 г. - Тейлър Суифт, е продала 3,7 милиона копия от последния си албум "1989" само за последните два месеца от изминалата година.
Почти 30% от цялата музика, която се слуша в САЩ е класифицирана като „рок“, което прави рок музиката най-популярният жанр в САЩ за 2014 г.; следван плътно от хип-хоп / R&B (17,2%), поп (14,9%) и кънтри (11,2%).
Някои специалисти се опитват да обяснят последната позиция на джаза в класацията, позовавайки се на факта, че популярни кросоувър албуми като Black Radio и Black Radio 2 на Robert Glasper Experiment не са определени като „джаз“. Но това не променя факта, че джазът не успява да привлече нови слушатели, както преди, а дългогодишните почитатели на джаза често пренебрегват новите заглавия, дори и да са на утвърдени имена.
Никъде това не е по-очевидно, отколкото при анализа на дигиталние продажби на албумите. Тук шокиращият момент е, че джазът е единственият жанр, който има спад в дигиталните продажби на албуми между 2011 г. и 2012 г. И въпреки че нараства интересът към онлайн услугите за стрийминг на музика като Spotify, например, където растежът за периода между 2013 и 2014 г. е с 54.5%, джаз музиката представлява само 0,3% от всички излъчвания за същия този период.
Това се смята за показателно за застаряване на аудиторията, която бавно се адаптира към новите технологии. Тъй като все повече и повече традиционни музикални магазини излизат от бизнеса, става все по-трудно за тези меломани да получат достъп до новите заглавия, а пък феновете, които слушат джаз и активно се възползват от предимствата на новите технологии все още съставляват малък процент от слушателите.
Така обобщените данни предизвикаха бурни реакции сред феновете на джаза. Някои дори иронично подхвърлиха: „Ха-ха-ха, джазът е мъртъв.“ В коментарите под статията, публикувана в сайта thejazzline.com се включиха много меломани и музиканти. Ето част от техните реакции:
„Какво трябва да направят джаз музикантите, за да поддържат интереса - да свирят за своите колеги – останалите музиканти, но и да свирят за публиката. По този начин може да се образовате, докато се забавлявате. Ако музиката е обърната изцяло „навътре“ тя става като една вътрешна шега, която много малко хора разбират. Помислете за сътрудничеството на Тони Бенет с Лейди Гага. Джазът е риск, иновация, спонтанност, медитация и изразяване с поглед напред. Тези, които изпълняваме джаз (като мен), го обичаме прекалено много, за да се откажем от него.“
„Джазът оцеля през 60-те и 70-те години, когато беше застрашен от изчезване от британското нашествие и диското, ще оцелее и сега.“
„Джазът НЕ е мъртъв!“
„Ключът тук е да подкрепяме артистите, които свирят джаз, купувайки албумите им и посещавайки техните концерти. Тези от нас, които наистина обичаме джаза, трябва да го насърчаваме и подкрепяме по всякакъв начин.“
„Тъжно, но истина. Най-големият музикален принос на Америка към света се превръща в нещо осиротяло и изоставено в собствената си родина.“
„Винаги говоря на моите студенти за новите таланти. Разбира се, аз ги запознавам с творчеството на легендите - Майлс, Съни, Бърд, Трейн, Дизи, но също така ги информирам за съвременни артисти като Джошуа Редман, Амброуз Акинмусире, Есперанца Спалдинг и така им показвам, че джазът е жив и в добра форма и, че мястото му не е в музея.“
Преди няколко седмици в ефира на Джаз ФМ радио разговаряхме с Христо Йоцов по темата за все по-нарастващото маргинализиране на джаза. По този въпрос големият барабанист и композитор сподели следното: „Джазът е маргинална музика така или иначе. Ако се масовизира и комерсиализира, никак няма да е добре. И тези хора, които започват да се занимават с джаз, трябва много ясно да си дадат сметка, че така трябва да бъде. Това съхранява качеството на каквото и да било, на което и да е изкуство – изобразително, музика, изкуство на хранене, ако то не е ограничено в кръга си от хора, които наистина го ценят и, които имат нужда и потребност от него, а не които го купуват като продукт, защото просто в момента е модерно и, защото го виждат във вид на реклама 100 пъти по телевизията, е единственият шанс тази музика да има своето място и мотивация да се развива. Музиката трябва да води хората след себе си, а не хората да я водят. Масовият вкус не трябва да дърпа един вид изкуство, а точно обратното.“
