Общински и държавни културни институти отварят вратите си със свободен вход и ни посрещат със специални събития за Националния празник – 3 март, Деня на Освобождението.
Официалното честване на Националния празник ще бъде от 11:45 ч. пред Паметника на българския опълченец. Слово ще произнесе проф. Пламен Митев – декан на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Водещ на събитието ще бъде актьорът Пламен Манасиев. В програмата ще участват вокален ансамбъл „България” с диригент акад. Валентин Бобевски, вокална формация „Акваделия” с ръководител проф. Диляна Мичева, певицата Джина Иванова и Александра Борисова – ученичка във втори клас на Националния учебен комплекс по култура.
Специално за Националния празник и единствено на 3 март Националният военноисторически музей представя изложбата „Трети март – три войни – три съдби”. Тя разказва за три офицерски фамилии, в която се оглежда почти век национална история. 137-та годишнина от Руско-турската война е разгледана не като поредица от бойни действия, а като перспективи за бъдещето чрез съдбите на трима опълченци, станали генерали в освободена България – Данаил Николаев, Стефан Тошев и Кръстю Маринов, както и на техните синове – подп. Никола Николаев, ген.-лейтенант Тодор Тошев и ген.-лейтенант Иван Маринов. С образ и звук посетителите ще научим повече за експонати, свързани с живота и военния път на представителите на тези фамилии, както и за много уникални реликви, отдавна превърнали се в символ на националното ни битие.
За шеста поредна година Националният военноисторически музей ще отбележи Деня на Освобождението на България – 3 март, с Ден на отворените врати от 10 до 18 ч. и свободен вход. Всички гости на музея ще имат възможността да се докоснат и до повече от 300 експоната, свидетели на Руско-турската война, представени целогодишно в постоянната експозиция на музея. По повод празника вход свободен е обявен и във филиалите на Националния военно-исторически музей във Варна (Военноморски музей и Парк-музей на бойната дружба 1444 г.), както и в Пловдив (Музей на авиацията).
Ден преди Националния празник – на 2 март, от 10 до 16 ч. в Президентството ще можем да видим Конституцията на Княжество България, подписана от народните представители в Учредителното събрание в Търново на 16 април 1879 г. Експонатът е от фонда на Централния държавен архив и е част от изложбата, която включва и ценни реликви от времето на Руско-турската освободителна война (1877-1878) г., както и от първите години от изграждането на модерната българска държава. Сред експонатите са лични вещи и военно облекло на княз Александър I, автентично огнестрелно и хладно оръжие, държавни и военни ордени и медали на участници в Руско-турската война. Експозицията в президентската институция включва още богата колекция от документални свидетелства, които представят историческо ново начало на българската държавност след вековете османско владичество. Изложбата е организирана от Администрацията на Президента, съвместно с Националния военноисторически музей, Държавна агенция „Архиви” и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
Непоказвани до момента български монети, а също и проектите на парични единици от началните години на съществуването на Третата българска държава, представя в специална изложба за Националния празник Музеят за история на София. Нумизматичната изложба „Преди българския лев (невидените монети)” продължава до 4 март включително. Сред показаните монети е сантим – много рядко срещан екземпляр, първообраз на стотинката. Сред експонатите фигурират и образци на стотинки с номинал 2, 5 и 10. Те стават най-употребяваните монети в Следосвобожденска България. Музеят за история на София се помещава в сградата на бившата минерална баня на пл. „Бански” №1.
За Националния празник всички общински музеи и галерии ще посрещат посетителите със свободен вход. Гостоприемство ще окажат Софийската градска художествена галерия, галерия-музей „Дечко Узунов”, музеят под базиликата „Св. София”, парк музей „Врана” и столичният зоопарк.
Свободен е входът и в Националния исторически музей, който ще работи от 9 до 17:30 ч. Специалното събитие там е, че първите десетима посетители ще получат екземпляр с автограф от книгата, в която директорът на музея проф. Божидар Димитров описва агентурното си минало по времето на социализма.
Десетки старинни чипровски килими, както и съвременни пана, картини, икони, дрехи и аксесоари, изработени със старинната техника на тъкане и мотиви от чипровските килими, са показани в Националния етнографски музей (пл. „Княз Александър І” № 1 – бившия Княжески дворец). Около 50 са килимите, тъкани преди повече от 200 години, които са от колекцията на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Историческият музей в гр. Чипровци представя от фондовете си килими от миналото столетие. Експозицията е разположена в осем зали на Националния етнографски музей до 5 октомври. Тя е посветена на обявяването на чипровското килимарство като част от световното нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Повече за традициите на килимарството в Чипровци Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН разказва на своя сайт.
На снимката: чипровски килим (фрагмент). Източник: Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН
