Във време, когато образователните институции и музеите са затворени, продължаваме да добиваме знания и да научаваме още за миналото на своя град чрез множество онлайн инициативи на Регионален исторически музей – София.
Иисус Христос в млада възраст, стенопис от софийския храм „Свети Спас“ (ХVI в.)
Така той поддържа жива връзка с хората, които обичат да се вглеждат в историята – занимание, което е винаги полезно, поучително и вдъхновяващо.
Бюрото на цар Фердинанд I е част от постоянната експозиция на музея. Прецизната, луксозна изработка и величествените му размери внушават респект към монархическата институция. Повърхностите му са цялостно позлатени, а мястото за писане е покрито с обработена телешка кожа. Използвано е в различни кинопродукции след 9 септември 1944 г. В ролята на реквизит бюрото е бронзирано, а кожата върху плота – покрита с блажна боя.
Чрез „Софийски пъзел“ на фейсбук страницата на РИМ – София сглобяваме късчетата история, на която сме наследници. „Идеята за инициативата я имам отпреди това, но когато влязохме в извънредно положение, се прекрои, за да останем свързани с посетителите.“ – обясни в интервю по Джаз ФМ Ерина Кръстева от екипа на музея. Тя посочи, че самото заглавие на рубриката говори за изключително важни парченца от хилядолетната история на града и неговата необятност. „Абсолютно всеки ден представяме нещо интересно на всички, които искат да разберат повече. Те са част от единно цяло, от общността, наречена РИМ – София.“ – добави Ерина Кръстева.
В зала „Държавни и общински институции“ в Регионалния исторически музей – София е експониран кабинетът на Стефан Стамболов с автентични негови вещи. Той е възстановен по оригинална фотография от кабинета в дома му, съхранявана в музейния архивен фонд. В първите години след Освобождението се е налагало държавните мъже, включително Стефан Стамболов, да ръководят част от политическите дела на Княжеството от домашните си кабинети. Причината е постепенното съграждане на сградите на много от институциите в Третата българска държава.
Музеят освен постоянната експозиция на пл. „Бански“ има и филиали, които също са представени в рубриката с тяхната история – Източната порта, Западната порта, която се превърна в археологически парк, Триъгълната кула, гробницата на княз Александър I Батенберг. „Стараем се да има историческа и фактологическа препратка, както и по-интересни подробности.“ – посочи Ерина Кръстева.
Вотиви, образци на традиционната култура и приложното изкуство
Отблизо онлайн се запознаваме и с конкретни експонати – Тройната находка от Казичене от Бронзовата епоха, ваза диатрета, детски играчки от XIX – XX в., мозаечни пана, като прочутото „Феликс“, открито и експонирано в Античния културно-комуникационния комплекс „Сердика“.
Ваза диатрета (vas diatretum, IV в.) е открита в саркофаг при късноантичния мавзолей в кв. Лозенец. В центъра на композицията е бог Дионис, а от двете му страни, симетрично разположени, са две деца, берящи грозде. От другата страна на съда се вижда Силен (негов чичо), също откъсващ гроздове.
На сайта на Регионален исторически музей – София интересни подробности за градския живот през годините разказват уредниците.
Великденският събор е бил най-почитан, най-цветен и е земал централно място сред множеството събори в Софийско. През годините великденските събори в София са се премествали в покрайнините, които постепенно са се превръщали в жилищни квартали. Великденският събор в София е събирал жителите на града и околните села за да се видят, но най-вече – да се повеселят. Първоначално това се е постигало с „люлки и въртележки за народно увеселение”, построявани от общината и отдавани на наематели чрез търг. По това време са представяни „панорами” с картини от Освободителната война на фона на тъпани, дайрета и изпълнения на италиански латернаджии. Кателина Попова разказва още тук.
„За голямо щастие имаме изключително богат фонд с много материали, които колегите ежедневно проучват. Едната от рубриките е „Истории от София“. От нея посетителите научават за великденските събори, за това как софиянци са ходели на гости. Връзката между тези разкази е направена с конкретни експонати от музея.“ – пояснява Ерина Кръстева. Четейки за традициите на гостуването, виждаме снимки на предмети и сервизи от фондовете и от постоянната експозиция на музея. „Така хората могат да си представят действително как са се случвали тези истории.“ – казва още тя.
Най-често на гостите се предлага сладко, лично приготвено от домакинята. Най-ценени са изкусно направените от бели череши, цели кайсии, с орехова ядка вместо костилка и рачела. Ценят се, защото приготвянето им е тънка работа, не всеки може да се справи с нея. А самото поднасяне на сладкото е цял ритуал. Става със сервиз за тази цел. Състои се от голям поднос, на който са наредени купа за сладко, чаши с вода и лъжичник. И днес в някои семейства е запазена купата от сервиза на прабаба, днес използвана за захарница. Лъжичникът е специален – представлява кошничка с преграда по средата. Дамите в града черпят и с ликьор, който често е домашно приготвена вишновка. За поднасянето на ликьора също се използват сервизи. Сладката напитка е поставена в красиво шише от цветно стъкло или кристал с метален обков, а чашките са изящно малки – събират не повече от 20 – 25 мл. И, разбира се, почерпката с кафе е най-разпространена. Всяка сериозна домакиня има в кухнята си „долап” за кафе. Той представлява цилиндрична кутия с вратичка, нанизана на шиш с дълга дръжка. В него направо вържу жарта на печката през отворената й вратичка се пече кафето. И още от разказа на Марияна Маринова.
От тези публикации научаваме за 85 години от пускането на първата автобусна линия (20 април 1935 г.), опознаваме живота на Иван Денкоглу и Димитър Трайкович, историята на дружество "Юнак", възрожденския елит в София и много, много други.
Цар Борис ІІІ на юнашки събор на стадион „Юнак“, юни 1924 г. Темата разработва д-р Александър Мирков.
В „Дигитални експозиции“ на сайта си Регионален исторически музей – София ни дава възможност да се върнем към изложби, които във времето са били показвани в неговите зали. Нова се добавя всеки петък, а актуалната е за „Птиците в изкуството и цар Фердинанд“. В нея са показани оригинални акварели с авторски бележки от Джон Джерард Кьолеманс (1842-1912), Еди де Маес, Бруно Гайслер (1857-1945), Отто Клайншмидт (1870-1954) и др. Освен тях са включени произведения на български автори, сред които са Иван Милев, Харалампи Тачев, Николай Ростовцев и др.
„Връзката ни с посетителите е доста добре установена, като мислим още какво да направим за в бъдеще. И очакваме с нетърпение момента, когато ще можем да се видим отново лице в лице.“ – коментира Ерина Кръстева.
Всички снимки са на РИМ – София
