Социалното дистанциране в условия на коронавирусна заплаха показа колко нужни са връзките между нас, колко близо имаме желание да общуваме, колко силно се стремим да насищаме живота си със съдържание. Да останат артистите свързани помежду си и с публиката помагат социалните мрежи.
От няколко дни Мирослава Кацарова всеки ден разказва за своето ежедневие в социално дистанциране и поздравява следващите я с песен в унисон с преживяването. „Това бе продиктувано от отколешното ми желание да превръщам делниците в празници и когато сме в криза да се опитвам да поглеждам от другата страна. Това е спасително и е излаз към доброто и светлината, към това, което ни кара да се чувстваме одухотворени и облагородени. За мен това винаги е музиката.“
Дните й са много различни, досега обичайно свързани с много излизания и голяма динамика. „Даваш си сметка, че има много неща за вършене в дома ти. Започваш да откриваш този тип интровертност дори като нещо спасително и като уроци, които се налага да научим, без да е това плод на свободния ни избор.“ – прави извод Мира. Тя използва времето у дома, за да го почисти, но и да почисти душата си чрез музика и книги. Ограниченията за придвижването й дават свобода за готвене, за спокойни разговори в семейството, за внимание към детайлите, които създават уют, за съзерцание на цветята в двора и на звездното небе нощем. Това се тези „малки, реални и сладки неща“, за които тя пее в „Моменти“.
Първият поздрав на Мира бе с песента Chez nous („У дома“) на Майкъл Франкс, а отзвукът я окуражава. Следващи я в социалните мрежи публикуват своя любима музика, която пък самата тя така открива, писателката Зорница Джоринска подема инициативата да споделя какво чете в момента. „Това е част от нашата естествена природа – да се търсим, да се споделяме, да се виждаме, да говорим или да помълчим, слушайки музика.“ – обобщава Мирослава Кацарова.
Виртуалното стана нашето реално общуване и ни свързва със света. Започнахме по-дълбоко да го насищаме с емоция и споделеност, търсейки контакта с любимите хора и тези, които имат значение за нас. „Има нещо много хубаво в това, защото социалните мрежи се бяха превърнали в средище понякога на омраза и пошлост. Това сега някак изпадна, защото човещината винаги пробива като бистър поток. Човек се облагородява от болката, страданието и кризисната ситуация.“ – казва Мирослава Кацарова.
Васил Хаджигрудев е един от неуморните музиканти на българската музикална сцена, но също така и участник в много международни проекти. Сегашната ситуация оставя музикантите без прекия израз на тяхния творчески порив – общуването на живо с публика, а също и без доходи от концертни участия. „Енергията си я има. Всеки музикант в момента се концентрира върху нещата, които винаги е искал да направи, но не му е оставало време. Големият проблем е за тези, чийто доход е единствено и само от концертна дейност – за тях това е труден период.“ – посочва Васил Хаджигрудев.
Той признава, че по трудния начин преди време е научил – музикантите трябва да имат друг, сигурен източник на редовни доходи, за да посрещат предизвикателствата на живота. За своите колеги в тази трудна ситуация казва, че единственият им вариант е да се обърнат към близки и приятели.
Васил Хаджигрудев остава положително настроен и гледа на кризата като път към ново начало в много различни посоки. „След като отмине карантинният период, публиката ще има още по-голямо желание да излиза и да присъства на концернти, театри, изложби и да се събира задено. Със сигурност след няколко месеца ще има бум на публичните прояви. Музикантите бавно, но сигурно намират нови начини да се свързват помежду си не само физически. Може би ще възникнат много други проекти, които ще се осъществяват онлайн. Със сигурност ни чакат много хубави времена!“ – казва Васил Хаджигрудев, който посочва, че сега за музикантите е време за композиране. И инвестира в бъдещето – той предложи безплатни скайп уроци. Свободното му време е за книгите, за които досега не е намирал време да прочете.
Италия днес се бори с коронавируса и са спомен и мечта времената, когато посещавахме страната, за да се възхитим на нейното културно-историческо наследство. За него и за съвременна Италия ни разказва всеки ден в профила си във фейсбук Евгени Димитров от Фотографска агенция „Булфото“. Неговият живот е свързан с Италия от началото на 90-те – бил е в нея много пъти и е живял там. Така опознава нейната култура – интересна, разнообразна, пъстра и с богата история. А днес говорим за грешките, които допуснаха италианците в битката с коронавируса. „Наблюдавам неприятна тенденция хората да гледат с лоши очи на Италия и италианците, защото там положението с епидемията е най-тежко. Поиска ми се да поддържам доброто чувство и добрия спомен за времето, когато всички можехме да пътуваме до страната като туристи.“ – обяснява Евгени Димитров и ден след ден ни разказва за прелестите й с истории и снимки от дългите си пътешествия. Чрез него научаваме малко познати факти от действителността, за събития отпреди хиляди години, които са оставили своя отпечатък през вековете върху целия свят. „За да поддържам жив добрия дух и доброто отношение към тази страна, в която, надявам се отново да можем да отидем като туристи. Когато цялата епидемия приключи, едно от първите неща, които ще направя, е да отида там.“ – обещава си фотографът.
Евгени Димитров посочва, че има общи черти между нас и италианците като начин на мислене – и в положителен и в отрицателен план. „От тях сега можем да вземем бодрия дух, който те продължават да се опитват да запазят по всякакъв начин, желанието да живеят тук и сега, желанието да си помогнат. Те са държава с хилядолетна история по отношение на живеенето заедно, общество, което мисли много един за друг и което няма да остави човек на улицата. Те са преживели не една и две епидемии, морили хиляди хора. Вярвам, че нещата ще им се получат и улиците отново ще се напълнят. Надявам се същото да се случи и при нас, тъй като София започна да става все по-интересен град в туристическо отношение, все повече хора идват и са заинтересувани от града ни. Това трябва да се върне отново!“ – гледа към бъдещето Евгени Димитров.
На снимката: три години преди да построи Сикстинската папа Сикст Четвърти изгражда капела за родителите си в Савона. Първоначално тя е била с аскетичен интериор, но три века по-късно е богато изписана, за да стане известна днес като „Бонбониерата“, разказва Евгени Димитров, който получава специално разрешение от управата, за да снима вътре.
