Два от най-добрите албуми в дискографията на джаз певицата Хелън Мерил от 50-те години на миналия век са ремастерирани и преиздадени през 1990 г. в Helen Merrill, Gil Evans & Clifford Brown. Първият е дебютният й Helen Merrill от 1955 г. (записан е по Коледа през 1954 г.), който дава голям тласък на кариерата й. Тогава вокалистката е била 25-годишна и работи с легендарния тромпетист Клифърд Браун. Аранжиментите на четири от песните са направени от 21-годишния тогава Куинси Джоунс. Този албум бележи началото на певческата кариера на Хелън Мерил, която още тогава използва много специфични прийоми на пеене, така че гласът й да звучи интимно, близко до слушателя и някак шепотно и въздушно. Именно това качество на джаз певицата привлича Гил Еванс, който записва с нея през 1956 и 1957 г. Това е и вторият албум – Dreаm Of You, включен в компактдиска с ремастерирани записи. Dreаm Of You е записан в две сесии – през 1956 и 1957 г. и излиза година преди Гил Еванс да започне своето прословуто сътрудничество с Майлс Дейвис.
Майлс Дейвис често идвал на гиговете на Хелън Мерил и обичал да я слуша. Един ден й казал, че това, което най-много харесва в нея, е умението й да използва пространството – пространството вътре в музиката и пространството между гласа й и микрофона. Тя обичала да експериментира с различни техники на микрофона, така че да се получи този интимен ефект и усещане за въздух в гласа й. „Както знаете, всички музиканти слушат какво правят другите. Майлс Дейвис ми каза, че е бил пленен от ниските ми тонове и как ги изпявам съвсем близко до микрофона. Каза, че заимствал от мен близкия микрофонен звук. Той копира това, което правя аз! А след това го разви и превърна в история”, спомня си по-късно Хелън Мерил.
В зората на своя възход тя имала смелостта да не се изразява в характерната за онази епоха вокална стилистика. През 50-те на мода били големи оркестри с шумни певици, които разпявали гласните и демонстрирали вокални данни. Докато Хелън Мерил използвала други техники, с които гласът изглежда тих, близък, интимен и приглушен, и то в малки групи. Нейният талант е толкова забележителен, че в следвоенния период като млада певица тя има щастието да работи с някои от титаните в джаза, като Клифърд Браун и Гил Еванс; през 1954 г. на пианото е Джими Джоунс, а през 1956 г. – Ханк Джоунс; в по-късните звукозаписни сесии за втория албум се включват Арт Фармър – тромпет, Оскар Петифорд – бас, Джо Морело – ударни. Въздействащите сола на Оскар Петифорд чуваме и в дебютния албум на Хелън Мерил. Музикалната й връзката с Гил Еванс е толкова силна, че 30 години по-късно те отново са в студиото и записват на живо албума Collaboration, който излиза през 1987 г.
