Много е важно да внимаваш какво говориш, особено ако си един от най-влиятелните и ерудирани музиканти в света и твоето име е Уинтън Марсалис. Наскоро той си позволи да направи коментар по отношение на публиката, която идва на неговите концерти. Изказването предизвика бурни реакции и тромпетистът беше "принуден" да напише свое обяснение в социалните мрежи. Както винаги той започва отдалече:
Джазът е единствената сфера от американския социален живот, която "прегръща" свободата, равенството и постиженията, постигнати чрез многообразие и интеграция през XX век.
Благодарение на усилията на толкова много хора (на сцената или сред публиката, или на дансинга), усилия, достигнали връхната си точка в триумфа на Бени Гудман с помощта на Теди Уилсън, Джийн Крупа и Лайнъл Хемптън, светът на джаза даде първия пример за отворена социална интеграция в нашата страна. Гудман смело победи расистките традиции като отвори нови възможности, довели до приемане и интеграция в американския публичен живот - 11 години преди и бейзболът да стори същото. Ако не ме лъже паметта, един от смокингите на Гудман беше продаден на търг през 2005 г. само за 800 долара (плюс-минус няколко стотин). Аз лично бях изненадан от липсата на признание за стойността му по отношение на нашата култура.
Своеобразното наблюдение за необичайно яркото присъствие на чернокожи сред дадена аудитория може да предизвика доста противоречия и смесени чувства. Баща ми винаги е бил против всяка форма на сегрегация и винаги се е отнасял с ненавист към каквото и да било подценяване на хората от гледна точка на расовата им принадлежност или по други физически характеристики. Моят коментар по никакъв начин не е знак за неудовлетворение от публиката, която имаме, и не представлява нападка срещу афро-американците, които не подкрепят тази музика. Аз винаги съм бил благодарен да свиря пред тези, които искат да слушат. Ние всички сме благодарни. Всяка нощ.
Уинтън
