Нещата в живота следват своя естествен ритъм и всеки елемент от действителността си има своето място в подредения от нас и от другите, от съдбата и от делата ни свят. Изложбата „Ритъм“ на Едмонд Демирджиян с куратор Мария Василева, представена в галерия „Дебют“ на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, ни обяснява с красивия език на вълнуващия се творец как да примирим противоречията и да бъдем в хармония с всички елементи от нашата действителност – с познатото и чуждото, с любимото и… Тук думата „омразно“ няма място, защото онова, което ни тревожи, Едмонд Демирджиян вече е излекувал със споделената любов към живота.
Специално за учениците от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ кураторът Мария Василева подготвя изложба както от завършени творби на Едмонд Демирджиян, така и от негови работни проекти: „Исках да извадя от папките и чекмеджетата негови рисунки, скици, опити, вълнения, трепети, някои – по-учебни, други – завършени.“
„Работни скици II“
Всички те показват непрестанното любопитство на автора към това как е устроен светът – как в него материалното и духовното живеят в пълен мир, как човешкото дело е естествено продължение на природната предопределеност. В творбите си Едмонд Демирджиян не дава своите отговори на нашите въпроси, не дели елементите от света ни на добри и на лоши, а ни показва фактите в тяхната хармония, от която да изградим нашата. „Едмонд изглеждаше много самоуверен човек, но до края на дните си не престана да се съмнява. През цялото време се опитваше да търси това зрънце, което прави изкуството толкова въздействащо и толкова силно, и къде е неговото местенце в тази обща картина. Той имаше отношение към миналото, отнасяше се с респект към него, изследваше всичко, което се е случило преди него, за да надгради, ако е възможно, с нещо малко всичко, което вече се е случило в историята на изкуството.“ – описа характера на твореца в студиото ни Мария Василева.
В избраните работи, както обяснява кураторът, можем да видим пътищата, по които Едмонд Демирджиян е минал, уроците на най-големите художници, а в последните му работи – как е синтезирал всичко това, което е научил. Той е щедър във вдъхването на радост, в желанието за общуване – завладява емоционално зрителя, а след това му дава теми да помисли. Произведенията му те въвличат в своя свят, който с интерес изучаваш, за да стигнеш и по този начин до елементите на своята цялост сега. „Щедростта му идва от невероятната му отдаденост на изкуството. Той не се интересуваше от почти нищо друго. Делеше времето между музиката и рисуването, а останалото беше „гарнитура“ на тези основни занимания. „Това са сериозни занимания, не можеш да си даваш почивка от тях.“ – казваше той. Беше позитивен, отворен човек, който общуваше със страшно много хора. Умееше да отдава!“ – добавя още към образа на художника-музикант Мария Василева.
„Работни скици III“
Увлечен във вихъра на изображението, вгледал се в неговите детайли, осъзнаваш как тези елементи съставят естественото състояние на нещата в живота: „Той умееше да се радва на живота. Работеше от 6 сутринта до 9 вечерта и след това непременно имаше купон, някъде в софийските джаз клубове, с много смях. Той много точно реагираше на всичко, което се случваше около нас, но не с негативна критичност. Затова много хора искаха да бъдат около него – той умееше, дори когато критикува, да го прави с чудесно чувство за хумор и много позитивно.“ Противоречията не са го тревожели, както виждаме в неговите творби: „Той казваше: „Всичко е въпрос на съотношение.“ Няма как да го има едното – да го забележим и да изпъкне, без да го има другото. В изложбата сме сложили негов текст, в който той говори за това – няма хубави очи, а има хубави съотношения в едно човешко лице. И той така разбираше живота – като съвкупност от много елементи и в опит да се балансира между всичко. И в една вечна борба с времето, което все не стига и не стига.“ – разказа кураторът на изложбата Мария Василева за твореца, който си отиде от нашия свят толкова рано…
След откриването на изложбата снощи, в петък от 11 ч. предстои среща на учениците от Художествената гимназия с барабаниста Христо Йоцов. Водещ на разговора ще бъде Мария Василева: „Те така и не свириха заедно на една сцена, но професионалните им разговори за музика бяха безкрайни и изключително вдъхновяващи за Едмонд. На срещата ще им разкажем за ритъма, който виждам и като дисциплина – дисциплина в това, което правиш. Зад живописта и свиренето на барабани стои сериозен, тежък труд.“
Изложбата „Ритъм“ в галерия „Дебют“ и срещата с учениците от Националното училище по изящни изкуства „Илия Петров“ слага началото на проекта „Европа през младите в изкуството“ на фондация „Въпреки“ по Програма „Европа“ – 2018 г. на Столичната община. Проектът е в памет на проф. Добри Палиев, създател на българската перкусионна школа, 90 години от чието рождение отбелязваме през тази година. През следващите седмици учениците от Художествената гимназия ще творят по темите „Барабанът“ и „Улицата“ и ще представят своите произведения на 12 май по време на фестивал на изкуствата на улица „Цар Самуил“. В галерия „Париж“ тогава отново ще бъдат подредени творби на Едмонд Демирджиян, на открито ще видим куклено представление с ученици на режисьорката Катя Петрова, както и ще слушаме концерт на перкусии в изпълнение на студенти и ученици в памет на проф. Добри Палиев. Един от учениците му – композиторът Асен Аврамов, свирил и в знаменития му перкусионен ансамбъл, ще представи откъс от спектакъла си „Пулсиращият човек“. Ще бъде прожектиран филмът „Тъпанят е голяма музика“ за народна традиция в района на Странджа. През миналата година фондация „Въпреки“ организира подобен арт фестивал в проекта си „Европа на една улица“ и той бе посветен на композитора Димитър Ненов.
