С покана за близост, обещание за споделеност и концентрация на спомени и емоции, дебютният роман „Бялата ни спалня” на Радмила Младенова е покана за връзка със света и със себе си, която ще ни позволи също така двупосочно – навътре и навън, да живеем радостно и щедро. „Това е книга за пътуването: в пространството – от двустаен панелен апартамент в Люлин, през цяла България, продължило през Европа, за да стигне до Япония; във времето – в паметта на човека; из литературата – българска и световна”, разказа в студиото на Джаз ФМ радио Радмила Младенова.
Романът е основно пътуване с чувствата и в преживяното като оставило своя отпечатък, определящо това какво сме и към какво гледаме. Всеки пасаж в „Бялата ни спалня” говори лично за спомени и усещания, които са силни и дълбоки. „Централният въпрос в книгата е от какво е съставен човекът, какво значи, като кажеш „аз”. Много е важно да се разбере усещането за „аз” в потока на съзнание, който тече през човека, който опипва реалността и се опитва да придаде форма, да изрази тези усещания през сетивата и езика”, казва авторката. Тя определя книгата си като лична, като писмо, като изповед. И спори с псевдообективността – за да не признаем чувствата си, натоварваме света с тях. Спори и с науката, която говори с „истини” от последна инстанция. „Поставям това, което осмисляме като реалност, в диалог с преживяването на отделния човек. Невидимите ни сетива за света са свързани с това как се образува паметта, как виждаме през собствената си памет. Способността ни да опишем света около нас през истории е свързана с личната ни памет”, описва процеса на връзка със себе си Радмила Младенова.
„Бялата ни спалня” има силата да ни избави от грешката да употребяваме света вместо да му се радваме. Заради болката, която преживяното понякога носи, прибягваме до фалшиво спасение – от света вземаме само онези елементи, които биха се напаснали към моментното ни състояние, без да се доверяваме на сетивата си, обогатени от придобитото чрез личен опит знание. Само тази лечебна болка обаче ще ни позволи да вървим напред, обичайки живота, обичайки себе си. Радмила Младенова описва мечтата си за „Бялата ни спалня” така: „Много ми се ще през книгата да се създаде едно пространство, в което да има място за различните хора, да има място всеки да изнесе подаръка, който носи в себе си. Всеки човек носи много специален подарък за останалите, за който другите хора може би нямат сетива. Чрез различията си помагаме всеки да изнесе специалното от себе си и да го подари на останалите”.
Интервюто на Светослав Николов с Радмила Младенова можете да чуете по-горе чрез бутона „Аудио” върху снимката към публикацията.
