Вероятно мнозина джазови почитатели са запомнили Джийн Крупа с неговото бомбастично соло в пиесата Sing, Sing, Sing, изпълнена от оркестъра на Бени Гудман в „Карнеги хол“ през 1937 г. В това има някаква ирония, защото Крупа, без да е блестящ солист, все пак е изсвирил и по-хубави неща. В понеделник в програмата на Джаз ФМ и специално в All-Time Jazz Masters ще ви убедим в това.
Каквито и да са недостатъците на Джийн Крупа като барабанист, неговата връзка с джаза е емоционална и интуитивна. През 1938 г. той внезапно напуска оркестъра на Бени Гудман, за да създаде свой собствен. Вярно е, че този първи биг бенд на Джийн Крупа свири предимно за танци, но също така е вярно, че той поддържа високи музикални стандарти и разполага с чудесни джазови солисти. Изобщо, ако разглеждаме джаза като импровизирана, креативна музика и като възможност да се суингира, то непременно трябва да поставим биг бенда на Джийн Крупа на едно от челните места в класацията.
През 1941 г. в оркестъра идват решаващи попълнения: тромпетистът Рой Елдридж и певицата Анита О’Дей. Те именно донасят със себе си новия „полу-инструментален” подход към пеенето, при който смисълът на думите и текста е второстепенен. Това е едно ново отношение към пеенето и към използването на гласа, което произтича от разбирането, че джазът е преди всичко инструментално изкуство.
В началото на 1943 г. Джийн Крупа е принуден да разпусне своя първи биг бенд, защото е обвинен в притежаване на марихуана. Впоследствие обвинението е оттеглено, но Крупа не успява да запази оркестъра си. В края на 1944 г. той създава втори биг бенд, който обаче в много отношения се различава от първия, защото ситуацията е коренно променена. Добрите музиканти са в армията, тъй като Втората световна война е в разгара си. Междувременно на американската джазова сцена са се появили млади виртуози, които вече са чули Дизи Гилеспи и Чарли Паркър, и чиито пристрастия са на тяхна страна. Джийн Крупа са обръща към Дон Фейгъркуист, Ред Родни, Франк Розолино, които внасят ново измерение в оркестъра – виртуозността.
На снимката: Джийн Крупа и Анита О’Дей през 1941 г.
