Плодородието, възобновяването на живота, сплотяването на общността – тези вечни стремежи са в основата на традициите, които изпълват дните около Великден, разказва пред Джаз ФМ етнографът Мирела Дечева от Музея за история на София. Основният елемент при празнуването на Великден е яйцето, символ на вечно възраждащия се живот. То събира семейството около трапезата, заедно с обредните хлябове – днес превърнали се в козунаци. Преди това всички сме заедно в храма, за да се поздравим в първите минути на Великден с „Христос воскресе!“, а после общността отново е сплотена на взглядното хоро, чийто далечен продължител днес са абитуриентските балове.
Първото великденско яйце е първото снесено на Велики четвъртък. То се боядисва в червено от родила жена, която е веща в традициите. С него се отбелязва кръстче на челцето и бузките на децата, за да са здрави. След това се слага под домашната икона и остава там до следващия Светъл четвъртък. Нашарени в червено, жълто, зелено, синьо – цветовете на яйцата по магически начин успяват да допринесат за благото на хората. В някои региони на България има специфични традиции за боядисване – в Ихтиманско чисто бялото яйце се изписва с черен восък и с растителни бои в червено, жълто и зелено се нанасят растителни орнаменти; във Велинградско яйцата се изписват с восък, като фигурите изпъкват при оцветяване. Момите носят червено великденско яйце в пазвите си, за да са здрави и да се предпазят от залюбването от змей, както и от зложелатената сила на самодивите. Натрошените черупки от боядисаните яйца се лепят над вратите, за да не влизат лошотиите в дома, за плодородие се слагат при животните или се заравят в мравуняк.
Обредните хлябове са друг елемент от великденската традиция. След средата на XX в., когато от земеделец българинът става фабричен работник, козунаците заместват обредните хлябове. Типично градски, някъде козунаците са съчетани с шарено яйце. „Ако подредите четири яйца на кръст върху козунака, ще обедините две от традициите и ще изненадате приятно гостите си“, препоръчва етнографът Мирела Дечева.
На взглядното хоро могат да се хванат само моми, готови за женитба. Хорото продължава три дни, като на всеки един от тях момите излизат с лично изработена нова носия. По това колко хубава е носията и как сръчно е направена, бъдещите свекърви извикват своите бъдещи снахи. Тук кръгът на общността се разширява – на мегдана присъства цялото село, а никой няма правото да разкъсва хорото.
„Неслучайно българите винаги се събират на трапезата – така можем да се почувстваме част от общността, а тогава и личното желание ще бъде изпълнено. На това залага традиционната култура и цялата обредна система на българина. За да те има като личност, трябва да я има и общността. Ето защо желанията ни може би трябва да бъдат свързани малко повече с нашата общност“, казва Мирела Дечева пред Джаз ФМ.
И тази година Музеят за история на София се подготвя за Великден в своето ателие „Шарени и писани“. До 17 април включително то се провежда от 10 до 18 ч. в музея на бул. „Княгиня Мария Луиза” №16 съвместно с Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” и Историческия музей в гр. Ихтиман. Специални гости на ателието са майстори в писането на великденски яйца от Ихтиман и Велинград, които творят на място по традиционни технологии. Специалисти по художествени занаяти правят демонстрации по рисуване на великденски яйца. „В музея, като пазители на традицията, мисията ни е да я предадем на по-широк кръг хора, да я приобщим към днешния ден. Нашата идея е запазвайки традицията, да съживим чувството за общност“, посочва Мирела Дечева.
Музеят очаква всички желаещи да закупят пъстри яйца от ателие „Шарени и писани” или да изпробват творческите си способности на място и днес. Повече за работилницата и за великденския културен календар на София ще откриете тук.
Снимка: Музей за история на София.
