60 години с музика – това е животът на виолиста Валентин Геров и темата на празнична среща за юбилея на 4 април от 19 ч. в камерна зала „България“. Водещ виолист на България, той е участник във възраждането на квартета на цигуларя Димо Димов под името Нов квартет „Димов“ през 2003 г., а днес е доайен на „София квартет“ към Софийската филхармония. През годините страстта му към свободното музициране и приятелството му с джаз музиканти го отвеждат до редица концерти и записи в жанра. „Музиката е моят живот, моят начин на мислене. Аз съм класически музикант, имам афинитет към джаза, по-специално – към свободното музициране. В душата си винаги съм бил голям почитател на джаза. Имам много добри приятели джаз музиканти и цялата тази симбиоза се дължи на тяхното търпение.“ – каза Валентин Геров в интервю по Джаз ФМ. През годините той музицира с Антони Дончев, Румен Тосков – Рупето, Росен Захариев – Роко, Теодосий Спасов, Васил Петров, Живко Петров. Част от тях ще бъдат на сцената на камерна зала „България“ за юбилейния концерт.
С вълшебството на музиката Валентин Геров се среща от дете – докато играе със свой приятел, слуша звуците на цигулката на майка му. Тогава моли майка си да го запише на уроци. Макар първоначалният ентусиазъм бързо да отминава, тя проявява последователност и го насочва към Музикалното училище. „С цигулката обаче не вървеше както трябва – другите свиреха Паганини, Сарасате, а на мен тази музика изобщо не ми беше интересна. Чудех се какво правя тук. В един момент някой ми подсказа, че мога да свиря на виола. Рекох си, че сигурно недобрите цигулари свирят на виола, но я хванах, усетих вибрациите, цялата топлина на звука. Всичко изведнъж се промени.“ – разказва за продължението на своя път Валентин Геров. Той се амбицира, прави училищен концерт с Боян Воденичаров, който впоследствие му става кум, а в Музикалната академия е приет първи в класирането.
В звука ни виолата Валентин Геров открива своя характер и той го насочва към камерното музициране, заради което напуска състава на Софийската филхармония: „Тя не притежава тази доминантност и изразителност на цигулката, нейната прекалена преекспонираност на чувства и на страст, нито пък откровеността на виолончелото, дълбочината, която дава то. При виолата го има усещането за достигането до някакъв предел, но нещо леко ти спира дъха. Тя е олицетворение на порока, на мрачните неща, на меланхолията, на неясните чувства. В нейния звук е усещането, че си стигнал до точка, в която думите липсват и от там нататък единствено музиката може да изрази тези безкрайно мистични и други състояния, които са неподвластни на думите и на разказа, на рационалния ум. Според мен от там идва всичко. Другите струнни инструменти в соловия си репертоар имат по-бляскави произведения, по-запомнящи се музикални образи, а виолата е по-подценена. Едва през XX в. идва истинската й еманципация и тя става водещ инструмент и в соловата, и в камерната музика.“ – описва любимия си инструмент Валентин Геров.
Красивия свят на джаза му разкрива съученикът му в Музикалното училище Антони Дончев, когато всички деца слушат популярна музика. „Покрай класиката всички се увличахме по поп музиката, най-вече – рока. Слушахме Deep Purple, Uriah Heep, Led Zeppelin и стигахме до Pink Floyd и Emerson, Lake & Palmer. С това се приключваше. В един момент дойде Тони и каза: „Братче, ела да ти пусна Earth, Wind & Fire да видиш за какво става въпрос.“ После започна да пуска Ал Жеро, Джордж Бенсън, Chicago. Когато ме срещна с Weather Report, нещата се отвориха и заразата беше налице. От там нататък тръгнаха паралелни действителности и усещания, които така си остават до ден-днешен. Тони беше човекът, който отвори очите на много хора. И той, и Христо Йоцов.“ – спомня си с благодарност Валентин Геров.
Какво се променя в точката, когато към класическата и популярната музика се присъедини светът на джаза и фънка? Валентин Геров отговаря: „Става много по-различно. Не искам да обиждам колегите, които се занимават с класическа музика, но неслушането на джаз, поп, фънк, рокендрол само ограничава и стеснява прозореца им към класическата музика. Като погледнеш, в Бах и Бетовен също има суинг. В много от квартетите, в месите на Бах – всички тези неща в музикалната субстанция съществуват още тогава – танцът, лековатостта в сюитите на Бах, цялото това многообразие на звука, на ритъма вътре, на пулсацията, на метрума. Те са еднакво валидни както за класическата, за бароковата музика, така и за джаза – нещата не са толкова полярни, колкото изглеждат на пръв поглед.“
Целия разказ на Валентин Геров от предаването „Джаз ден“ днес ще можете да чуете в две поредни издания на „Джаз истории“, в които ще включим и гласовете на някои от партньорите му в джаза. Преди това ще отпразнуваме юбилея му с музика. На 4 април от 19 ч. Валентин Геров ще излезе на сцената на камерна зала „България“ със „София квартет“, в който са още Стоимен Пеев, Йордан Димитров и Любомир Ников. Специални участници са Антони Дончев, Живко Петров, Васил Петров, Иван Лечев и Ники Сотиров. По време на събитието Съюзът на музикалните и танцови дейци ще награди музиканта със „Златна лира“ за цялостен принос в изкуството. Концертът е част от програмата „Концерти с дрескод“ на „София квартет“, а дрескодът е червено. Както се пошегува Валентин Геров, който дойде облечен по различен начин, пак ще се сдобие с основния цвят, но на бузите, благодарение на почерпката с червено вино за финал.
„Музиката затова е уникална и затова се явява като мост към трансцедентното, защото обяснява необяснимите неща. Тя е по-добрата реалност, истинската действителност. Тя е истинската хармония. Тя е вероятно смисълът. Тя изяснява нещата. На това се дължи нейната уникалност и неповторимост. Това е изкуството, което не се нуждае от обяснение, тълкуване и приказки. Затова е музиката – тя е вечна и уникална. Единствена.“ – изповядва любовта си Валентин Геров.
Билети на касата на зала „България“ и онлайн на www.epay.bg.
