Да си седнал в центъра на първия ред в Sala Radio в Букурещ... Да очакваш всеки момент да започне концерт на джаз вокалист номер едно на нашето съвремие – Кърт Елинг... Това е тръпка, която ти се иска да свърши колкото се може по-бързо.
Но след като музикантите се наредят на сцената... След като бурни аплодисменти посрещат звездата на тазвечершната програма... И след като всичко започва с акапелно изпетия шедьовър I Remember Clifford – този път като I Recall Clark Terry... Това вече е онази, другата тръпка, която може да те доведе до сълзи и която като че ли желаеш никога, ама никога да не свършва...
Очевидно колегиалният трибют към наскоро отишлия си Кларк Тери ще остане и занапред интродукция към концертите от новото турне на Кърт Елинг. То започна на 3 март във Варшава, а след изява във Wiener Konzerthaus певецът се озовава и в румънската столица. Чрез турнето си Елинг промотира предстоящия да излезе през месец май нов албум Passion World – истински международен проект, съставен от песни за любов и романтика. Поновому на сцената оживяват мелодии и текстове не само на американски и английски, но и на френски, испански, а дори и славянски по-стари и съвременни творци в областта на поезията, джаза и попмузиката. Интерпретираната като джаз-валс класиката Come Fly with Me на Франк Синатра, чиято стогодишнина от рождението Елинг ще отбележи с друг цикъл от концерти тази година, е следвана от кавъри от репертоара на полякинята Анна Мария Йопек, на ирландците от U2, на французойката Едит Пиаф. Пъстрата репертоарна палитра, включваща и коронни за Елинг песни, като Samurai Cowboy и вечното Nature Boy, беше увенчана с дълъг бис върху нова песен, написана по текст на Джеймс Джойс.
Стремежът към глобалност на музикалното послание в проектите на Кърт Елинг винаги се е прокрадвал къде по-силно, къде по-умерено, но явно това ще е албумът, който ще наложи трайно тази тенденция в неговото творчество. Немалка е помощта, която му оказват абсолютно координираните и следящи своя лидер буквално при всяка изпята нота и при всеки артистичен жест музиканти: Гари Версаче (пианистът, който преди повече от година замени дългогодишния сътрудник на Елинг Лорънс Хобгууд), Кларк Сомърс (контрабас), Брайън Картър (барабани) и Джон Маклийн (електрическа и акустична китара, също постоянен сътрудник на Елинг).
Донякъде от флирт към публиката, но все пак със сърцата искреност Елинг показа, че има желание да реализира и второ издание на проекта Passion World. На няколко пъти той обеща на ентусиазираната публика в Букурещ, че когато отиде там за трети път (той е гостувал и през 2012 г.), не само ще е научил как е „много благодаря” на румънски, но и ще е подготвил и румънска песен.
Всъщност спонтанният въпрос на Кърт как е „много благодаря” на румънски беше неволно отправен към мен в началото на концерта като към човек от първия ред. Моето незнание на езика ме накара спонтанно да призная на висок глас откъде съм и така Кърт разбра, че в залата има и фенове от България. Още повече – видя, че са седнали не къде да е, а на първия ред, в центъра! Убеден съм, че тази шеговита ситуация успя да го развълнува и да му спомни за миналогодишния концерт в София с Биг бенда на Българското национално радио. А дали пък не му е родила и хрумка да включи не само румънска, но и българска песен в Passion World – 2?
Снимка: Twin Arts
