Точно преди година на рождения ден на Джаз ФМ стартирахме поредица с есета, представяща различни гледни точки за джаза. В проекта се включиха някои от най-изявените български музиканти, а днес допълваме поредицата с нов текст, написан от тромпетиста Росен Захариев – Роко. Идеята за неговото есе се роди в спонтанен разговор след интервю в студиото на Джаз ФМ през пролетта. Роко не отговаря на стандартните ни представи за музикант, неговият музикален път често изключва мейнстрийма, суетата, усилието за доказване и привличане на внимание, път, в който на преден план са експериментът, импровизацията, откритията и сътрудничествата с артисти от различни жанрове. Завършил Ротердамската консерватория, посещавал класове в музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън, попил от атмосферата и енергията на Ню Йорк, през 2001 г. тромпетистът се завръща в България, за да се превърне в един от двигателите на авангардната сцена у нас. Името му свързваме с групи като FlyWe To The Moon, Metaformoza, Story Tailors, Trio Frio и др. Роко вярва, че, ако се занимаваш с музика, която има дълбочина, измерение и казва нещо, няма нужда да я обясняваш допълнително. Но като противовес на всичко това той избра да се заиграе с думите и това е причината днес да го видим в нова роля – като един от авторите на сайта ни.
Музиката е магия.
Това е усещането, което си спомням, когато като дете започнах спонтанно да експериментирам със самоделни барабани и по-късно с пианото и тромпета. Тогава бе неосъзнато, но сега мога да го опиша с думи. Усещането е за нещо по-обширно от самия себе си. Нещо, което може да те издигне нависоко и да ти даде криле, ако наистина искаш да летиш и не се страхуваш да паднеш, и едновременно да те гмурне надълбоко, ако си готов да плуваш в дълбините, които не познаваш.
Да се изразявам със звуци не беше избор, а предопределеност. Музиката е силата, в която никога не съм се съмнявал и която винаги е била опора по пътя ми.
За мен този път започна от спонтанната импровизация, премина през класиката, традиционалния и модерен джаз, и стигна отново до чистата импровизация или така наречената „моментна композиция“. Това е музика, сътворена изключително в момента на изпълнение, което я свързва максимално с настоящето. И още повече, ако разгледаме резултатите от експериментите на квантовата физика, които показват, че наблюдателят влияе директно на резултата от експеримента и проявлението на материята, следва, че слушателят влияе на музиката, която слуша, когато тя се създава по квантов принцип, а именно - в момента.
Този начин на изразяване ме доведе до едно изключително преживяване. То е пространството, където всички емоции се сливат ведно и престават да съществуват поотделно, като по този начин изгубват способността да си противостоят. Това е мястото, където единното създава без да разделя. Свят, свободен от дуалност и противоречия.
И все пак живеем в реалност, в която със звук може да съживиш и да убиеш, да съградиш и да разрушиш. Първите музиканти са шаманите, които и до днес лекуват с транс музика. Това не е професия. То е нещо, с което се раждаш, което те води по пътя и те съхранява, а накрая вместо да страдаш, може да танцуваш със смъртта.
Росен Захариев коментира есето си в разговор с Таня Иванова. Интервюто може да чуете чрез бутона „Аудио“. Останалите текстове от поредицата са на: Антони Дончев, Венцислав Благоев, Хилда Казасян, Мирослава Кацарова, Христо Вичев, Андрония Попова - Рони, Петър Славов, Белослава, Христо Йоцов и театралното семейство Мая Новоселска и Теди Москов.
