Днес споделяме една много тъжна новина – напусна ни певицата Андрония Попова – Рони, която познаваме от сътрудничества с пианиста Румен Тосков – Рупето, басиста Георги Дончев; участието й в „Насекомикс“, Sentimental Swingers, а също така сме я слушали и като една от четирите дами, пеещи джаз и боса нова заедно с Мирослава Кацарова, Белослава и Хилда Казасян. Музиката й звучи във филми, сред които са „Източни пиеси“, „Каръци“, „Прогноза“, както и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, в който пее с „Тумбаито“.
Семейството съобщи за тъжната новина: „Вчера, на 16 октомври, си отиде огромният Великан, малкото Джудже – Андрония Попова – Рони! Майка на две деца, певица, инструменталист, преподавател и приятел. Работи като композитор и изпълнител в много български и международни театрални постановки, в кино и телевизионни филми и най-вече – в музикални албуми за пораснали и деца. Преподавател в НМУ „Любомир Пипков“ в специалността „Поп и джаз“. През годините участва в създаването на няколко групи, от които най-основна и знакова за нея е „Насекомикс“, с която записва два студийни албума с авторски музика и текст, признати от критика и публика в целия свят! Поклон...“
Рони ни даде толкова много!
Сред новаторите в участието си в „Насекомикс“, през 2015 г. при представянето на „Великани и джуджета“ Рони сподели в студиото ни своята вяра: „Важното послание беше, че в нас има природни сили, които ни помагат да се възраждаме, да сме чисто нови, да се променяме – и да се радваме на всичко това. Да се лекуваме сами. Да търсим вътрешната си сила, вътрешната си природа – и връзката с нея. Връзката изобщо с природата – и навън, и навътре.“
Рони ни дари с безценни мигове на радост с Деси и Вера в Sentimental Swingers: „Този проект се роди в годините на криза. В съзвучие с годините, когато е създаден суингът, открихме допирни точки във времената и така си дадохме отговор. Смисълът на музиката ни е да повдигаме настроението на хората, за да може такива времена да минават в добро настроение, и жаждата за живот да бъде там.“
Миналата година по това време Рони се включи в поредицата ни с есета, посветени на джаза. В своя много личен и красив текст Рони написа: „Джазът е чудо. И продължава да върши своята работа – да връща желанието за живот. Татко ме отгледа с джаз. Години по-късно успях да върна желанието му за живот с едни стари записи на Дюк Елингтън. Изпратихме татко по вечния му път с джаз. После го сънувах как лети, щастлив и усмихнат. Джазът е лекота.“
Полет и лекота по пътя, Рони...
Поклонението ще бъде в събота от 15 ч. в църквата „Св. Седмочисленици“.
