Род Темпъртън, Невидимия – с хубави думи и красива музика той ни каза как да живеем, как да бъдем щастливи

Род Темпъртън, Невидимия – с хубави думи и красива музика той ни каза как да живеем, как да бъдем щастливи

Малцина знаят неговото име, но всички имаме любими песни, написани от Род Темпъртън. Невидимия (The Invisible Man) наричаха музиканта, който даде посока на развитие на соул и фънк музиката, помогна на десетки артисти да изразят себе си, научи ни на прости истини за живота. Както изпя Майкъл Джексън за радостта от живота в Off the Wall – „След 17 ч. ще оставя работата на бюрото си / и ще се забавлявам!“, както чухме от Пати Остин и Джеймс Инграм за щастието в любовта: „Скъпи, ела до мен / дай да те прегърна“, както разбрахме чрез Джордж Бенсън, че животът е „любов умножена по любов“. Род Темпъртън си отиде толкова тихо от нашия свят, колкото тихо пристъпваше по него, и остави толкова силен отпечатък, колкото силно обичаше музиката. Брилянтният английски музикант почина на 66-годишна възраст, като смъртта му говорител на неговата звукозаписна компания „Уорнър“ обяви постфактум, когато той бе вече погребан в неизвестен момент на неизвестно място. И докато възпява живота като повод да празнуваме, Род Темпъртън стана английският музикант, създал най-много златни плочи след Джон Ленън и Пол Макартни.

Клийторпс, родното градче на ТемпъртънКлийторпс, снимка: Националното общество на любителите на кейове

Роден на 9 октомври 1949 г. в английския морския курорт Клийторпс в Линкълншър, Род Темпъртън буквално израства с музика. „Баща ми не беше от хората, които биха чели на детето си преди сън. Той слагаше на възглавничката в креватчето ми транзистор и заспивах на фона на музиката на Radio Luxemburg. Сигурно от това съм повлиян.“ – казва Род Темпъртън в интервю за Би Би Си, когато вече е участвал в изграждането на Майкъл Джексън като солов музикант, творил е с Пати Остин, писал е за Джордж Бенсън, „Манхатън трансфър“, Шака Кан. „Той имаше отличен композиторски инстинкт и написа велика музика, защото тя го беше погълнала до такава степен, че извираше от него, сякаш беше втората му природа.“ – написа в посвещението си към Темпъртън след неговата смърт Куинси Джоунс.

Род Темпъртън с Куинси ДжоунсРод Темпъртън с Куинси Джоунс

Малкият Род толкова обича музиката, че бяга от училище и използва времето да се научи да свири на барабани. Още преди да завърши, създава собствена група. После усвоява кийбордите. До кариера в музиката остава само още една крачка – първата му работа е във фабрика за замразяване на риба. В следването на мечтите си стига до Германия, където в Хамбург създава група, с която свири кавъри в местни заведения. Отговаря на обява в „Мелъди мейкър“ на група, търсеща кийбордист, и така се озовава в САЩ, където става част от Heatwave. Формацията също свири кавъри, но с включването в нея на Род Темпъртън, започва да изпълнява негови оригинални песни. Дебютният им албум от 1977 г. съдържа хит, който и до днес е познат и обичан – Boogie Nights – песен, която описва цяло течение в съвременната култура, а Always and Forever по-късно става емблема на Лутър Вандрос. И още нещо важно за този албум – чрез него Куинси Джоунс научава за този млад талант, когото веднага кани в екипа си по създаването на първия голям солов албум на Майкъл Джексън – Off the Wall.

Заглавната, Rock with You и Burn This Disco Out са трите песни, с които Род Темпъртън дава своя безценен принос към Off the Wall. Историята се повтаря с Thriller – с 65 милиона екзепляра в колекциите на почитатели, този албум продължава да е най-продаваният на всички времена. „Куинси ми каза: „Ти даде името на предишния албум. Виж какво можеш да направиш за този.“ – спомня си в интервю за Би Би Си през 2006 г. Род Темпъртън. Това, което следва, е История. „Когато написах демото за Thriller, озаглавих песента Starlight.“ – започва разказа си пред британския Sunday Telegraph през 2007 г. Род Темпъртън. Куинси Джоунс му предлага да помисли за по-добро заглавие. „Върнах се в хотела, написах двеста – триста заглавия и се спрях на Midnight Man. На следващата сутрин се събудих с думата Thriller на уста. Нещо щракна в главата ми, че това е заглавието. Направо си го представих как е отпечатано на първо място в класацията на „Билборд“. Просто почувствах колко подходящо ще е то. Тогава много бързо написах текста на песента.“ – връща се назад във времето Род Темпъртън.

Кадър от ThrillerThriller. Източник: Sony

Тексът на Thriller е за силното вълнение на любовта, чудовищно голяма, в която проявяваме най-дълбоките си инстинкти. „Винаги съм си представял как тя завършва с речитатив. Исках да го произнесе добре познат от хорър филмите глас.“ – разказва после Темпъртън. Съдбата нарежда останалото: „Куинси попита: „Какво мислиш за Винсънт Прайс?“ Казах, че би било страхотно, ако успеем да го убедим.“ Това не е трудно, тъй като Винсънт е приятел на съпругата на Куинси. Той се съгласява да участва, приемайки предложението за фиксиран хонорар. Но няма текст! „Бях уверен, че като опитен актьор той ще може да импровизира нещо на момента. Вечерта обаче Куинси ми звънна и каза: „Винсънт никога не е работил без сценарий. Няма никакъв опит в музиката. Защо не напишеш текст?“ Записът беше планирани за 14 ч. на следващия ден. Обещах му и оставих това за сутринта. Още в 9 ч. някой позвъни на вратата. Моят литературен агент. Съвсем бях забравил, че е в града и беше казал, че ще мине да поговорим. Така отмина времето до обяд. Тъкмо го изпратих и Куинси ми се обади отново: „Готов ли си?“ „В 14 ч. ще бъда с материалите в студиото.“ – отвърнах аз. Изскочих на улицата, спрях такси и докато пътувам, написах три строфи. Щяха да свършат работа – така и така ни трябваха само две. Когато завивахме пред студиото, отпред точно спираше лимузината на Винсънт. Слязох на служебния вход, тичешком хвърлих листа на охраната да направи фотокопия и когато Винсънт влезе в студиото, текстът вече го очакваше там.“ – разказва със смях Род Темпъртън.

За Thriller освен заглавната песен, той създава и Baby Be Mine, както и The Lady in My Life. „Аз съм от Клийторпс, той е от Сиатъл. Как можем да се срещнем като начин на мислене? Но в мига, в който се видяхме, беше все едно сме се познавали цял живот. Обичам го до смърт.“ – признава Род Темпъртън за Куинси Джоунс. Двамата намират съвършената хармония в своето сътрудничество. Заедно с Майкъл Джексън създават саундтрака към „Е.Т. – Извънземното“ и аудиокнигата към него (Род е съавтор на Someone in the Dark), със саундтрака към „Пупурен цвят“ има две номинации за „Оскар“, като Miss Celie’s Blues, написана съвместно с Куинси Джоунс и Лайнъл Ричи, е в категорията за най-добра песен от филм. През 1990 г. заедно с Куинси печели „Грами“ за инструментален аранжимент с Birdland от Back on the Block. Една от най-сексапилните песни – The Secret Garden (Sweet Seduction Suite) от същия албум написва, аранжира и продуцира съвместно с Куинси Джоунс. Другите двама автори са изпълнителите Сийда Гарет и Ел Де Барж, към които с вокалите си се присъединяват още Бари Уайт и Ал Би Шуър!.

Род Темпъртън с Куинси ДжоунсРод Темпъртън с Куинси Джоунс

„Нямам думи да изразя колко ми е тежко след новината за смъртта на моя приятел, брат и колега Род Темпъртън. Всичко започна с песента и Род беше един от авторите на песни, с когото предпочитах да работя. Той беше един от най-добрите, точка. Не само за Майкъл, но и за Джеймс Инграм, Пати Остин, „Руфъс“ и Шака Кан, Хърби Хенкок и мн. др. Неговата креативност просто никога не спираше. Той имаше отличен композиторски инстинкт и написа велика музика, защото тя го беше погълнала до такава степен, че извираше от него, сякаш беше втората му природа. Род създаде три песни за Thriller – Baby Be Mine, The Lady in My Life и Thriller, както и речитатива на Винсънт Прайс за Thriller, който написа в колата по пътя от хотела към студиото. Да се каже, че талантът му е невероятен, не е достатъчно. Той беше най-добрият приятел и брат, с когото някога би могъл да работиш, и аз винаги ще ценя нашето приятелство и всички тези десетилетия в студиото.“ – написа в посвещението си към Род Темпъртън Куинси Джоунс.

Това партньорство свързва Род Темпъртън с Пати Остин. Заедно с Куинси Джоунс те създават албума The Dude. Кръщелницата на великия продуцент и на Дайна Уошингтън пише и пее заедно с него, с Род Темпъртън и с Майкъл Джексън. След това през 1982 г. Род Темпъртън пише, Куинси Джоунс продуцира, а Пати Остин изпява с Джеймс Инграм една от вечните любовни класики – дуета Baby, Come to Me. Той влиза в албума й Every Home Should Have One, в който присъстват още три песни на Темпъртън – и Do You Love Me е една от тях. Осем години по-късно, в Carry On, Остин и Темпъртън отново работят заедно – резултатът е песента Givin’ In to Love.

За това плодотворно творческо партньорство ще разговаряме с Пати Остин при нейното гостуване у нас – на 17 май догодина тя ще пее с Биг бенда и Оркестъра на Класик ФМ в Зала 1 на НДК в концерт от цикъла „Музиката на Америка“ на „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“. Повече за предстоящия концерт...

Пати Остин с Джеймс ИнграмПати Остин с Джеймс Инграм

Така Род Темпъртън, израснал с класическите поп и рок песни, дава нова посока на развитие на фънк и на соул музиката. Към традиционните инструменти във фънка той добавя симфонични елементи и електронни бийтове. Соул музиката пък извежда от диско ерата, за да й придаде меко джазово звучене. Появяват се шедьоври като Give Me the Night и Love X Love на Джордж Бенсън, Lite Me Up на Хърби Хенкок, Spice of Life и Mystery на „Манхатън трансфър“, албумът Masterjam на „Руфъс“ и Шака Кан (Пати Остин е съавтор на една от песните в него). С Sweet Freedom в изпълнението на Майкъл Макдоналд Темпъртън получава номинация за „Златен глобус“, с Love Is In Control на Дона Съмър – номинация за „Грами“, а златното грамофонче печели с Hey Lover на Ел Ел Куул Джей и Boyz II Men. Арита Франклин, Анита Бейкър, Джефри Осборн, „Карпентърс“, Сийда Гарет, Марая Кери – това са имена на някои от щастливците, които пеят песни, специално написани за тях от Род Темпъртън. Той пише две песни за британката Миша Перис, като едната от тях – You Put a Move on My Heart, толкова се харесва на канадката Тамия, че тя й прави собствена версия. После, в продуциран от Куинси Джоунс вариант, изпълнението влиза в неговия албум Q’s Jook Joint и следва поредна номинация за „Грами“.

Шака Кан и групата Руфъс

Подхода си към музиката Род Темпъртън обяснява с думите: „Най-важното е – пиши това, което обичаш. И когато почувстваш, че косъмчетата на ръката ти настръхват, тогава можеш да го покажеш на света. Писането на песен е най-великият момент. Вчера я нямаше. Днес е вече тук.“ Неговия талант звукорежисьорът на Куинси Брус Суидиън описва пред Би Би Си така: „Той отлично знаеше кои ноти как да постави една до друга, така че да се получи мелодия, която хората навсякъде по света да запомнят и да запеят. Беше като Бетовен – идваше в студиото с материал, който бе изпипан до последния детайл.“

През последните 15-ина години Род Темпъртън не участва активно в музикалния живот. Той живее в къщите си в Лос Анджелис, южна Франция, Кент и Фиджи. В едно от редките си интервюта през 2006 г. казва за своето ежедневие: „Гледам телевизия, следя новините, а понякога и телефонът звънва.“

Няколко дни след първото си посвещение към Род Темпъртън, Куинси Джоунс добави: „Тенеси Уилямс е казал: „Животът е отчасти това, което правим, и отчасти това, което правят приятелите, които сме си избрали.“ Вашите приятели подкрепят ли ви или ви потискат? Избирайте умно... Аз съм доволен, че го направих... Липсваш ми с всеки изминал ден, Род!“ „Благодаря ти за превъзходните песни! Винаги ще живееш в мен. Почивай в сила.“ – резюмира блестящо вярно неговия характер Шака Кан. Един от майсторите на съвременната електронна сцена Марк Ронсън изразява чувствата си с думите: „Благодаря за вълшебството!“

След смъртта на Майкъл Джексън в къщата му, залепени на огледалото, намират листчета с мотивиращи бележки. На едно от тях пише: „Обади се на Темпъртън.“

  • Днес в „Джаз ден“ и „Следобедни импровизации“ в специално посвещение към големия музикант излъчваме негови песни. И още от неговата прекрасна музика – утре в All-Time Jazz Masters.

Превод на посвещенията на Куинси Джоунс: Таня Иванова